Първата спирка тук е Чънду, административния център на пров. Съчуан. Градът е на повече от 2000 години и е пълен с исторически забележителности. Най-характерни за района са стотиците видове бамбук, които могат да се видят както в парковете на Чънду, така и в северната част на провинцията. Пандата, животното-символ на Китай, се храни само с бамбук и поради това единствените диви панди се намират именно в пров. Съчуан.

С Чънду е свързано името на прочутия тански поет Ду Фу (712-770 г.). Тук е хижата “Цаотан”, където е творил поетът, както и неговият гроб. Друга забележителност е храмът Ухоу, разположен в южните покрайнини на Чънду, място за жертвоприношения на Джугъ Лян (181-234 г.), който е може би най-известният военачалник в историята на Китай, както и на неговия съюзник император Лиу Бей (161-223 г.).

На север от Чънду се намира един от най-известните резервати на Китай Дзиуджайгоу. Изключителните природни пейзажи и карстови стъпаловидни езерца са превърнали района в задължително място за посещение.

В югозападната част на пров. Съчуан се намират две от най-красивите планини на Китай – Ъмейшан и Лъшан. Ъмейшан е една от четирите будистки планини. На Златния връх (3077 м.) е кацнал манастирът Баогуосъ, заедно с Фухусъ и Уанянсъ. Рано сутрин оттук се виждат трите чудеса на природата - изгрева на слънцето, морето от облаци и т.нар. будистка светлина.

Лъшан се намира на няколко часа път от Ъмейшан и всъщност не е толкова планина, колкото хълм. Основната забележителност тук е изсечена в скалата статуя на Буда висока 81 м. Наречена е “Големият Буда от Лъшан” . Дренажната система не е позволила на статуята да се заличи през вековете и до ден днешен възхитените туристи я причисляват към едно от чудесата на света.

Провинция Съчуан е известна със специфичната си кухня. Най-характерни за нея са лютият вкус на ястията, т.н. “сяочъ” или “хапки”, които се сервират в миниатюрни чинийки по петдесет и “хуогуо” – “тиган на огън”. Хуогуо не е определен вид ястие, а по-скоро начин на консумиране. В средата на масата в ресторант за “хуогуо” има отвор с газова горелка, на която се поставя дълбок тиган с бульон. От менюто може да се поръча какво да се свари в бульона и така клиентите всъщност се превръщат в готвачи.

Чунцин е сред най-големите промишлени центрове в югозападен Китай и обект за привличане на чужди инвестиции. Оттук със самолет може да се стигне да Кунмин, административният център на пров. Юннан. Кунмин е прочут с райския си климат и е наречен “градът на пролетта”. През цялата година тук цъфтят камелии, орхидеи, азалии. Около града има прекрасни езера, а само на 100 км. се намира Шълин – Каменната гора. Такъв ландшафт няма никъде по света. Скали като ръбове на бръснач са се побрали на едно плато и напомнят гъста гора.

Районът Сишуанбанна е може би най-интересното място в цял Китай за ценителите на разнообразието, тъй като тук са се събрали огромна част от 56-те националности, населяващи страната. Най-многобройни са дайците.

Град Гуейян, административен център на пров. Гуейджоу, е известен с кулата Дзясиулоу, хълма Циенлиншан и изумителните си паркове. На 150 км. от Гуейян се намира най-големият водопад в Китай Хуангуошу. Висок е 74 м., с ширина – 81 м.

Лхаса е административният център на Тибетския автономен район. Градът е разположен на 3670 м. над морското равнище. Макар и почти недостъпен, Лхаса привлича милиони туристи със забележителния дворец на Далайлама Потала, включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. В него има уникални изображения на Буда, древни сутри, стенна живопис, скъпи дарове. Освен двореца Потала в Лхаса се намират и манастирите Цалджигонба, Норбулинка (Летния дворец), както и живописната улица Баргор, превърнала се в търговски район за туристите. От 1989 г. насам китайското правителство отделя солидни средства за реставрация и подобряването на живота на населението в Тибет, като една от първите стъпки е експлоатацията на най-високата жп линия в света, свързваща Пекин с Лхаса.

journey.b