По повод 15-ата годишнина от създаването на “Добрички панаир” - пред НДТ изпълнителният директор на дружеството - Екатерина Димова:

-          Г-жо Димова, сега отбелязваме 15 години от създаването на “Добрички панаир”. Историческите данни обаче сочат, че той има над вековна история. Кога и как е възникнал панаирът в Добрич?

-          Историческата разходка по следите на Добричкия панаир ни връща назад, към края на ХVІІІ век. Тогава панаирът в нашия град е бил един от най-прочутите, наред с Ескиджумайския /Търговище/, Узунджовския /Хасково/ и Маришкия /Пазарджик/. Панаирът в Хаджиоглу /Добрич/ е траял 15 дни. Достигал е оборот от 1 милион лева и е бил посещаван от представители от Австрия, Сърбия, Босна, Херцеговина, Румъния, Трансилвания и др. След това за дълги години провеждането на Добричкия панаир е било преустановено.

-          За да бъде възродено преди 15 години. Как възникна идеята за съвременния Добрички панаир?

-          Идеята за съвременния Добрички панаир е произлязла по времето, когато Стоян Дамянов и Христо Стайков са били в ръководството на Търговско-промишлената палата. Идеята е дошла от тогавашния зам.-кмет Атанас Печански. Въз основа на нея Общинският съвет е взел решение да се възстанови Добричкият панаир. На 21 май 1993 г. в Добричкия окръжен съд е регистрирано “Добрички панаир” ООД.  Основатели и съдружници са Община град Добрич, “Агрохрансист”, “Бяла лястовица” и ТПП. По този начин се поставя началото на съвременния Добрички панаир. Първото изложение бе през месец юни, а тематиката му бе лека промишленост. Месец по-късно - през юли, проведохме и следващото изложение с фирми от хранително-вкусовата промишленост. Тогава изложенията се провеждаха във фоайето на бившия Партиен дом. Сега се замислям колко смели или колко безразсъдни сме били, за да провеждаме изложения на един месец. Все пак, те се получиха. При това добре. 

-          Как се роди идеята за основното изложение, което провежда “Добрички панаир”, а именно “Селското стопанство и всичко за него”?

-          По принцип,  старият панаир е земеделски и затова основното изложение е с аграрен характер. А кога да се проведе определихме заедно с тогавашният управител на дружеството Петър Петров, с когото бяхме в Българската търговско-промишлена палата в София, в отдел “Панаири”. Умувахме дата за  селскостопанското изложение и решихме то да е в период, в който няма селскостопанска работа, а също и други панаири. Така определихме то да се провежда през последната седмица на месец август, както е и до днес.

-          С колко фирми започна първото селскостопанско изложение?

-          Бяха 36 фирми, предимно от региона. Изложението беше в Младежкия дом. Арендатор неотдавна сподели, че тогава са се чудели накъде сме тръгнали, дали въобще нещо ще се получи. Гледаха на нас с недоверие. Беше много трудно, докато наложим името “Добрички панаир”. Вече участниците в изложенията идват тук по съвсем друг начин, след сериозна подготовка. Те разчитат на контактите, които осъществяват тук, на пазара и на организацията. Единствено условията, които предлагаме на изложителите, са тези, които ни създават проблеми.

-          В какъв състав беше екипът на “Добрички панаир” при старта?

-          През първите години управител на дружеството бе Петър Петров, аз бях организатор, Кирил Петров - художествен проектант, а Иван Игнатов започна работа като технически изпълнител. Това бяхме хората, които организирахме първите изложения. След тона аз за известно време не работех в “Добрички панаир”. През февруари 1995 г. бе обявен конкурс за управител. Явих се и го спечелих. В момента в дружеството работят 12 души.

-          И “Добрички панаир” от ООД се трансформира в АД… Какво наложи това?

-          През 2003 г. дружеството се преобразува от ООД в АД, като съдружниците останаха и като съакционери. Промяната бе наложена от разрастването на фирмата и най-вече - с цел изграждането на изложбен комплекс. Като АД можем да кандидатстваме по-лесно за кредити и в този вид дружество ни позволява да набираме свеж капитал.

-          Споменахте изграждането на изложбения комплекс. Докъде стигна процедурата по предоставянето на терена за него от Общински съвет и реализацията на идеята?

-          Темата не е празнична. Затова предпочитам в навечерието на празника да не я коментирам.

-          През годините календарът от събития на “Добрички панаир” се обогати. Някои от тях затвърдиха своето място и се провеждат ежегодно, други не бяха толкова удачни, но пък се появиха нови изложения. Какъв предвиждате да е занапред календарът на изложенията, организирани от “Добрички панаир”?

-          Ние не организираме само едно изложение. Традиционни и вече с утвърдено име са Националната борса за семена и посадъчен материал, “Торго-вина-деликатеси”, “Пчеломания”, Търговският панаир. Не мога да не отбележа и големия аграрен семинар “Селското стопанство и всичко за него”. Заедно със селскостопанското изложение, пет са основните прояви на “Добрички панаир”, с които успяхме да се наложим в панаирното дело в България. Мога да твърдя, че с изложението “Селското стопанство и всичко за него” и Борсата за семена и посадъчен материал сме се наложили вече и в чужбина. Тематиката на изложенията ни не се е променила много през годините. Промениха се участниците и вече всяка тематика е изпълнена със съдържание. Трябва да отбележа, че за момента спираме да включваме животни в тематиката на нашите прояви, защото не можем да предложим необходимите условия. Надявам се това да е само до изграждане на изложбения комплекс, където ще има сектор “Животновъдство” с манеж, клетки за животните, помещения за фураж. Тогава в нашата програма ще подновим темите, свързани с животновъдството.

-          В проявите на “Добрички панаир” участват не само български, но и много чуждестранни фирми. Можете ли да кажете от кои държави са основно те…

-          На нашите изложения се представят фирми от много страни. По принцип, на международни панаири големите компании са представени от своите представителства в съответната страна. Радостното е, че на нашите изложения участват - освен търговските представителства на компаниите у нас, и представители от централите им в чужбина.  Такива са компании като “Клаас”, “Кейс”, “Джон Диър”, “Масей Фергюсън”, “ДОН”, “Мински тракторни заводи” “Рустика”, KWS, “Мейсийд груп”, “Ню холанд” и др. Условията, които предлагаме, ни карат да се въздържаме от покани към панаира от други страни, от по-силно международно сътрудничество. Била съм на много панаири, зная какви условия се предлагат и по тази причина съм се въздържала от активна муждународна дейност.

-    Има и фирми, които участват в изложенията от самото начало. Вече 15 години. Кои са най-верните ви поддръжници?

-          С 15-годишно участие са Добруджанският земеделски институт - Ген. Тошево, фирма “Пряспа”, СД “Стойчеви”, „Семена Добрич”, а едни от постоянните и с близо 13-годишно участие са фирмите Рапид ООД, Металагро , Римексинженеринг , Бултрекс, Фермер 2000 и др.

-          През тези 15 години се увеличи и броят на посетителите, които идват на изложенията на “Добрички панаир”, а и те са с по-тесни интереси. Така ли е?

-          През годините броят на посетителите на изложенията ни безспорно се увеличава. Вече “Добрички панаир” има своето име в аграрния бизнес в България и в чужбина. В средите на аграрния бизнес нашите прояви се знаят и се посещават много. При нас е реалният пазар на техника, семена. Това е определение на изложителите, не е мое. Радва ме фактът, че добричлии приемат панаира като нещо свое, на града. Има още какво да се желае и за какво да се работи.

-          Оттук-нататък - коя е първостепенната задача пред “Добрички панаир” и ръководството му?

-          Това е изграждането на изложбения комплекс. Той трябва да даде нова визия на панаира. Що се отнася до тематиката на изложенията, не смятам, че трябва да я променяме. Добруджа е такъв регион, че тематиката, адресирана предимно към селското стопанство, трябва да се запази. Това не значи, че не трябва да се работи и по изложения  за другите браншове. Няма да е много лесно да се запази името, да се развива и доутвърждава “Добрички панаир” като международен панаир, защото конкуренцията е много голяма. Що се отнася до аграрното изложение, ние вече сме се утвърдили, наред с Пловдивския панаир, но за другите изложения конкуренцията е сериозна.

-          Успя ли “Добрички панаир” да заеме своето място в живота на Добрич?

-          Всеки се радва на панаира. Няма човек, който да е казал, че не трябва да има панаир в Добрич. Когато се провеждат нашите мероприятия, в града се чувства оживление, което също ме радва, не само мен, а и целия екип.

-           Какво ще пожелаете на "Добричкия панаир”, на екипа на дружеството и на себе си?

-          На Добричкия панаир пожелавам да получи това, което наистина заслужава, което му е най-необходимо, а именно - изложбен комплекс. На екипа на дружеството желая да са все така всеотдайни в работата си, да са здрави, да се радват на успехите на панаира, защото това са техни успехи. Искам да благодаря на много хора, които през тези 15 години са били с нас, били са наши партньори и да си пожелаем и за в бъдеще такова сътрудничество - Огнян Николов - регионално звено на фирма ТИМ , Григор Алексиев и Георги Иванов - фирма „Шеле”, Пламен Папазов и Георги Кралев - „Спортни имоти”, Вилияна Иванова - общинско звено за озеленяване, Веско Димитров - радио Добруджа, съответно и на техните екипи. Нека другите да не ми се обиждат, че не ги споменавам, но това са хората, които на всяко едно изложение са до нас, независимо голямо или малко е то. БЛАГОДАРЯ ВИ!

На себе си желая достатъчно сили, за да реализираме проекта за изложбения комплекс. 14 години съм работила за панаира и се радвам, че съм дала своя принос за развитието му, за да стане той една от емблемите на град Добрич.

Разговаря Станислава КРЪСТЕВА

ЗА ПЕТИ ПЪТ В ДОБРИЧ СЕ ПРОВЕДЕ "ПЧЕЛОМАНИЯ"

ПЛОЩИТЕ НА БОРСАТА ЗА СЕМЕНА СЕ ОКАЗАЛИ ДЕФИЦИТНИ

ПРЕДИ ДЕСЕТ ГОДИНИ ОКОЛО 4 000 ДУШИ НА ДЕН НА "ДОБРИЧКИ ПАНАИР"

С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА УСПЕШНИ ПРОЕКТИ ПРЕРЯЗАХА ЛЕНТАТА НА БОРСАТА НА СЕМЕНА

ОБЯВЯВАТ ЗЪРНОПРОИЗВОДИТЕЛ НА ГОДИНАТА

381 ФИРМИ СЕ ПРЕДСТАВЯТ В "СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО И ВСИЧКО ЗА НЕГО"

ВЕЧЕ СА ЗАЕТИ ВСИЧКИ ПЛОЩИ НА БОРСАТА ЗА СЕМЕНА И ПОСАДЪЧЕН МАТЕРИАЛ

ДЪРЖАВНАТА АГРАРНА ПОЛИТИКА ОБСЪЖДАТ НА СЕМИНАР НА "ДОБРИЧКИ ПАНАИР"

ДНЕС СЕ ОТКРИВА ИЗЛОЖЕНИЕТО "СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО И ВСИЧКО ЗА НЕГО"

ФИРМИ ОТ 10 ДЪРЖАВИ ЩЕ УЧАСТВАТ В БОРСАТА ЗА СЕМЕНА

ИЗЛОЖЕНИЕТО НА "ДОБРИЧКИ ПАНАИР" - МОСТ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ