Той е една от постановките, които гостуват в града ни по повод 80-годишнината от създаването на ДТ "Йордан Йовков". Директорът на Театъра на Народната армия Митко Тодоров бе любезен и даде интервю специално за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна"

- Г-н Тодоров, поводът да сте в Добрич е гостуването на спектакъла "Чайка" във връзка с 80-годишния юбилей на добричкия театър. В този смисъл, какво е посланието Ви към добричлии с това гостуване, по принцип ръководеният от Вас театър не изнася свои постановки често извън София?
- Да, това е така. Първо, по този начин се прекланяме пред един театър, който е по-възрастен от нас. Ние тепърва ще честваме нашата 60-годишнина. А колегите честват 80 години. Това вече е повод за уважение от нашата трупа. Ние се радваме, че можем да прибавим малко към поредицата от прояви, които се правят в чест на 80-годишнината на театъра в Добрич, един театър, както всички знаем, със стари традиции. Така че - ние само сме един малък щрих. Но този малък щрих е, както се казва, с мерак. Защото не навсякъде, за съжаление, можем да покажем един от хитовите спектакли на българския сезон - "Чайка" на Чехов с постановка на Киркор Азарян. Казвам хитов, с два три мотива. От една страна, наистина той е класически спектакъл, но направен в стилистиката на съвременния български театър, с много силен екип. Това даде повод той да получи доста награди през сезона - както за цялостен спектакъл, така и за режисура, и за главна женска, и поддържаща мъжка роля. Разбира се, трябва да кажа, че освен това признание, според мен, е още по-важно, че той вече е поканен на всички възможни фестивали в страната - както в Северна, така и в Южна България. От тук ние заминаваме за Варна, където ще открием със спектакъла "Варненско лято" и ще играем три представления поради големия интерес на публиката. Едно повече, отколкото е нормално в програмата на фестивала. След това в Шумен искат да го видят също.
- На какво се дължи успехът на този спектакъл?
- Ако разгледаме от гледна точка на публиката, на интереса, ние в последно време доста се поувлякохме, за да я привлечем, в една по-комерсиална репертоарна политика. Тук не мирише на комерсиализъм. Тук е направено едно класическо произведение, което публиката уважава поради това, че то е направено добре, заради това, че неговата конструкция и режисьорски замисъл са включително модерни и добри, поради това, че той извежда едни изконни човешки, даже бих казал - не само преживявания, но и катаклизми. Заради това, че в него се съдържа един лъч, едно прозорче. Дори накрая режисьорът е извел чайката, която символично размахва крила, независимо, че е паднала в живота, че не й се е случило най-доброто. Защото режисьорът изхождаше и от тази позиция, че един млад човек, дори и да се спъне в началото на житейския си път, в амбициите си, би трябвало да стане пак, да не се отчайва. От друга гледна точка - екипът, с който Азарян започна и реализира този проект, беше много удачно подбран - и от гледна точка на възможностите на трупата, която е в нашия театър, и от гледна точка на индивидуалните задачи, които всеки от тях получи като роля в спектакъла. Това доведе до един добър синхрон на екипа, много обединена енергия, която се чувства в спектакъла и тя също е една от гаранциите той да се гледа и да се приема добре както от специализираната, така и от по-широката публика.
- Проблемите на българските театри, както и въобще в културата, са много. Кое е това, което задържа зрителите в залите, като се има предвид наличието на по-модерни технологии, радиа, телевизии, интернет?
- Театърът много пъти в своята вековна история е изпадал в трудни състояния. В състояния, в които се е появявало нещо ново - и като технология, и като зрелище, и още много други фактори на научно техническия прогрес на човечеството са били негови конкуренти. И винаги е успявал. Няколко са факторите, които и сега помагат на театъра да излезе от ситуацията. От една страна е цялата тази нова глобализация - интернет, ДВД, СД, възможности на техниката, на телевизионните канали и предавания, всевъзможните реалити-шоута, които се случват, но нямат живия контакт с актьора, с творчеството. Не можеш всяка вечер да седиш пред телевизора, да гледаш екшъни и сапунени сериали. На човек му се иска да се срещне и да се посмее, и да се позабавлява, а понякога - и да се пречисти. А Чехов е точно такъв автор. И ако човек се вгледа в театралния афиш на България, ще види, че вече сериозно преобладава както българската класическа драматургия, така и световната. Което е един залог. От друга страна - аз мисля, че театърът много бързо усвои в своите техники и технологии възможностите както на мултимедията, така и на внимателното дозирано използване на възможностите на глобалния век в структурата на театралното представление. Ако щете дори и в театралния изказ, в театралния език. Те са добре вплетени в структурата на всяко едно представление, всеки един отделен спектакъл и се приемат от публиката като нещо естествено. Ние, малко или много, вървим като синхрон, с това, с което човечеството свиква, с което свиква българският зрител, българският младеж. Защо казвам българската младеж? Защото на трето място аз бих споменал, че в нашия театър ние често правим запитвания до зрителите и 70 процента са млади хора. Което е залог, че ние се справяме успешно с тази конкуренция, да я наречем. Аз смятам, че всички видове начини на поднасяне на артистични изяви имат своето място, имат своята публика, своите фенове, поддръжници, любители. По-важното е театърът да ги има също. Ние нямаме намерение да изнасяме театъра по стадионите, той си има място, където да се играе. Но в никакъв случай не бива да се заблуждаваме, че театърът трябва да остане за един много затворен кръг и да бъде твърде елитарен. Ние нямаме такава политика.
- Какво е посланието Ви по повод годишнината от създаването на театъра в Добрич? Какво ще пожелаете на колегите си? 
- Животът на добричкия театър не се отличава от ситуацията в други наши театрални формации. Ние всички се лутахме както в подбора на репертоара, така и в кадровата си политика, така и в отношенията си с властите, така и с базата. Т. е. - ние всички си приличаме и по трудностите, и по успехите. По-важното е, че ние намерихме някакъв консенсус с обществото и общественото мнение. Защото - театърът е такова животно, което без обществена поддръжка не може да съществува - още от Шекспир до наши дни. Той винаги е бил функция на обществото и едновременно - потребност на обществото. Ние ще оживеем, ще ни има, стига да има обществено мнение, което да поддържа театъра. Пожелавам на колегите от Добрич успех и 80-годишнината да им бъде повод за осмисляне. И, разбира се, добро развитие на театъра!

Разговаря Мариела БОНЧЕВА