изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2019-12-07 @ 06:30 EET
ДОБРИЧКИЯТ ТЕАТЪР ЩЕ ЗАЕМЕ СВОЕТО ДОСТОЙНО МЯСТО СРЕД ТЕАТРИТЕ В БЪЛГАРИЯ    
ПразнициОбщоградско честване на 80-годишнината от създаването на драматичен театър "Йордан Йовков" ще се състои тази вечер. Това ще стане с премиерата на спектакъла "Милионерът" от Йордан Йовков. Пред НДТ - Любомир Малинов, режисьор на постановката

- Г-н Малинов, Вие дълги години сте работили в добричкия театър. Какво Ви накара да се върнете и да поставите спектакъл за добричката публика?
- Накара ме да се върна директорът на театъра Атанас Ганев, защото той ме покани. Моето първо желание беше да откажа поради факта, че пиесата на Йордан Йовков "Милионерът" има прекалено дълга сценична традиция на българските сцени въобще, а пък за добричкия театър да не говорим. И така много трудно е в такива моменти човек да намери едно решение, което да е по-различно от всичко останало. Така че главната трудност беше в това.
- Намерихте ли това решение и какво е то?
- Само публиката може да каже, ако, разбира се, приеме този сценичен вариант. Това, което аз исках много да се получи, да се усети, бе че това е сценичен вариант за пиесата, която аз съм направил специално за добричкия театър - единствено и само за него. Никъде другаде не бих повторил този вариант. И в него ние скачаме в един определен момент от стария Добрич на Йовков от 30-те години на 20 век към Добрич 2008 година. Всъщност моят сценичен вариант се нарича "Добрич - град на милионери" - по аналогия на една прочута пиеса на италианския писател Едуардо Де Филипо "Неапол - град на милионери". И докато в първата част - в стария Добрич, актьорите говорят до голяма степен на добруджански диалект, вече във втората те говорят на езика на Йовков, така както е неговият вариант и който обикновено се играе в театрите.
- Отличават ли се милионерите от времето на Йовков от днешните?
- Не се е променил, за съжаление, с нищо манталитетът на хората по отношение на парите, по отношение на алчността, на користолюбието, на егоизма, на моралните стойности. Разбира се, на първо място е любовта, която е някакво абстрактно понятие. И заради това като един контрапункт съм вкарал откъси от любовните  писма на Йовков към Деспина, както и негови изказвания пред проф. Спиридон Казанджиев, както и от неговите очерци за Добрич, от които да излезе темата на Йовков - дълбокия хуманист, човека, за когото понятието морал не е празна дума. Човекът, който е умеел да обича и който умее да различава всички имитации на любовта от нейната истинска стойност.
- Бихте ли разказали за актьорския състав, който участва в спектакъла?
- Актьорският състав е този, който е ядрото на театъра в момента, по-точно това което е останало от актьорския състав, с който аз работих преди 10 години, когато бях тук. В основните роли са Пламен Маринов, актрисата от варненския театър Мария Гинкова, която също е човек с добруджански корени, Иван Манев, разбира се, Ема Георгиева отново ще играе своята Фъргова, надявам се, по един по-различен вариант от този, който са я виждали, Стефан Киров, Валери Марков. Всички участници са някъде към 12 души. Имаме и сътрудници - две ученички, едната от които е абитуриентка. В същност най-същественото, което трябваше да се получи, беше да се обедини актьорският ансамбъл в едно много стабилно звучене, при което да няма солиращи партии, а да има наистина един завършен ансамбъл.
- Трудно ли се поставя Йовков? Или и благодатен като автор?
- Знаете ли, колкото и да е странно, близо 16 сезона работих в добричкия театър и нито веднъж не ми се случи да поставя Йовков. Аз лично си бях направил една драматизация на неговия последен незавършен роман - "Приключенията на Гороломов". Това е едно много любопитно произведение, в което конфликтът продължава да е съвременен - конфликтът между българската интелигенция и българския народ. Използвах неща от там, които вмъкнах в сценичния вариант на "Милионерът". А Йовков е доста сериозно камъче, което човек трябва да повдигне. Защото носи в себе си много дълбочини, но те са доста скрити и трябва да се разровят повече пластове, за да се стигне до тях. 
- Трудно ли приехте на поставите произведение на Йовков точно в годината, в който се навършват 80 години от създаването на театъра в Добрич, носещ неговото име?
- Аз мисля, че това е най-точният вариант, най-добрата възможност да се отбележи годишнината на театъра. Защото така или иначе тя е свързана с Йовков. Йовков не е родом от Добруджа, но, ако използвам един щампован израз, той си е певецът на Добруджа и тук се е формирал неговият манталитет на творец. Между другото, действието в пиесата "Милионерът" се развива точно в Добрич. И той в своите писателски бележки много точно е характеризирал всеки един от героите. И всъщност в основата на пиесата е залегнала истинска случка, до колкото знам. Приех поканата с едни много смесени чувства. Защото след като разбиха театъра в Добрич, мисля, че се пречупиха съдбите на много хора, включително и моята. Унищожи се един театър, който можеше да се развива по съвършено друг начин, по други пътища, по които беше поел и които, по моя преценка, бяха доста верни. Аз лично имах едни много сериозни репертоарни планове за няколко години, които бяха по цикли и вече бяха започнали - като Шекспировият цикъл. И всичко това с един размах беше унищожено - в края на 1997 г., началото на 1998 г. Всъщност - точно десет години от тогава. Може би десет години все пак се отнемат от живота на един човек. Когато те се зачеркнат това е много болезнено и мъчително. И творческата съдба на много хора, които даже вече не са в Добрич, щеше да се развие по друг начин. Но това са приключени, свършени неща. И все си мисля, че трябва да се живее с една надежда, че добричкият театър ще бъде възстановен и ще заеме своето достойно място сред театрите в България. Защото много категорично твърдя, че ако Добруджа трябва да има свой театър той трябва да е в Добрич.
- Какво е посланието Ви към актьорите на театъра по повод 80-годишнина и към добричлии?
- Към колегите ми моите пожелания са да се покажат в най-добрата си професионална форма. Да се покажат като едни много добри професионални актьори. Да играят с една особена приповдигнатост по повод на факта, че това е едно юбилейно представление. И да разкрият цялото това богатство на Йовков - и като драматург, и като писател, и като мислител, и като човек, и като личност. А към добричката публика посланието ми е просто да бъде отзивчива към добричкия театър, към всичко, което се случи с него. И това, с което тя може да помогне, разбира се, е присъствието й в зрителната зала.
Разговаря Мариела БОНЧЕВА

 


Сходни връзки

ДОБРИЧКИЯТ ТЕАТЪР ЩЕ ЗАЕМЕ СВОЕТО ДОСТОЙНО МЯСТО СРЕД ТЕАТРИТЕ В БЪЛГАРИЯ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2019 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди