Книгата „Писмо в бутилка”е синтез на изкуствата,сътворчество на двете авторки Марина Константинова и Гинка Димова.Затова и така е определен жанрът й-разкази и акварел.Присъствието на авторките е равностойно и равноправно.От корицата до всяка страница книгата е оформена оригинално и самобитно.
Разказите,които са кратки житейски истории,са етюди на обикновеното ни битие с неподправена мъдрост и човеколюбие.Самите заглавия са кратки и категорични,изпълнени със силата на страданието,надеждата,страстта,любовта и смъртта.
Артистичното партньорство на Г.Димова е в хармония със словото на М.Константинова.От първия до последния лист художническото майсторство съпровожда литературната идея и я допълва,без да остава на заден план.
В сивобяла гама е представен фонът на разказите”Бягство”,”Летенето”,”Среща”,”Без грим”,”По котешки”,”Ла Палома”,”Платното”,”Мъгла”и др.В топла есенна гама ,в която властват кафявото,червеното и жълтото са илюстрирани „Гюзел”,”Мария”и”Завещанието”.В златистожълто и огненочервено е обагрен фонът на”Любовен четириъгълник”и „Енциклопедистът”.Затова пък в”Бурята”летният полъх и триумф на светлината и лазурната морска повърхност контрастират с тъмновиолетовия цвят,за да подчертаят вътрешния драматизъм на разказа.В пролетна резеда е фонът на”Крадец”.Светлината създава настроение на радостно очакване и душевно пречистване,каквато е и темата на произведението.
Ключовият разказ”Нощна смяна”отваря път към необятната вселена на човеколюбието,затова е така богато илюстриран в нюансите на светлосиньото и мастиленото в съчетание с черното,сивото и бялото на зимата с лек оттенък на нежнозлатистото.С изключителен колорит се характеризира оформлението на разказа”В ефир”-от пастелнорозово до тъмночервено.В чернобяло е представен фонът на”Екстрасенз”.
Зимна картина съпровожда импресионистичния тон на разказа”Платното”.Тук словото на М.Константинова представя портрет на художничка.За авторката рисуването е акт на святост:”Ръката й сякаш свещенодействаше-червеното,жълтото,светлия,а сетне и по-тъмния нюанс…Настигаха се,наслагваха се,сливаха се,танцуваха един с друг,светеха,трептяха…Платното приличаше на параклис,в който горяха свещите на цветовете.”
Тематиката на художничката е също разнообразна-планински,маринистични,сезонни пейзажи,импресии,натюрморти,графики с отворени пространствени измерения.Акварелната техника на Г.Димова е изящна.Изразните средства са богати и многообразни,багрите-наситени като самия живот,изпълнени със светлина и ефирност.С особено художествено майсторство гладката и лазурна водна повърхност е отразена в различни ракурси на светлината,която шества навсякъде в илюстрациите на книгата,за да подчертае жизнеутвърждаващото начало в словото и рисунките.
Основните тонове отстъпват на полутоновете,отсенките и отблясъците.Денят-символ на светлината и новото начало-властва върху страниците и корицата,както М.Константинова споделя:”Защото всеки ден е една история,различна и неповторима,която хората като нея отбелязват по свой начин.”
От рисунките отсъства конкретен човешки образ,но те трептят като живи,за да бъде подкрепено посланието на авторовото слово:”Защото в сърцевината на всеки от нас е скрит океан от енергия и какво ще сториш с него зависи само и единствено от собствената ти воля.”Именно този океан от енергия движи света.
Акварелите на Г.Димова са изпълнени с богата гама от цветове,защото,както самата тя казва:”Цветовете радват окото и душата.”Жизнеутвърждаващата тоналност на колорита създава усещане за естетическа и емоционална наслада,а това е посланието на всяко художествено творчество.
Творческият тандем Марина Константинова-Гинка Димова взаимно се допълва чудесно в духовно и естетическо отношение,което обещава нови артистични открития в бъдеще време.