изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-09-29 @ 02:22 EEST
Един милион за свободата    
ИнтервютаНова телевизия, „Коритаров LIVE”: Теодора Колева, съпруга на бизнесмена Стефко Колев, който беше отвлечен през 2001 г.

На 20 септември 2001 г. е отвлечен бизнесменът Стефко Колев, шеф на борда на директорите на "Руен" и представител на световноизвестния концерн "Пума" за Източна Европа. За живота му е платен откуп от 1 000 000 лв.


Водещ: Само преди дни бизнесменът Стефко Колев, който беше отвлечен през 2001 година, даде първото си телевизионно интервю за „Здравей България”. Сега мой гост е неговата съпруга Теодора. Тя ще ни разкаже също за спомените си от този период, а и за това как живеят след похищението. Тя всъщност беше човекът, който преговаря с похитителите и след това плати 1 милион за свободата на съпруга си. В началото, първо добро утро.
Теодора Колева: Добро утро.
Водещ: В началото обаче ще видим откъс от разговора на Георги Коритаров с вашия съпруг и ще продължим.
Стефко Колев: Една кола беше преградила улицата, а тя улицата е тясна, наистина колкото една кола да я прегради, с автомати, с качулки, с черни като на командоси дрехи, пишеше „Полиция”. Дойдоха, извадиха ни и двамата от колата, и шофьора и мен, сложиха ни белезници отзад на ръцете. Него в багажника, мен на задната седалка легнал. Сложиха ми една качулка и на мен, някакъв чувал, неприятно беше, не се дишаше добре и тръгнаха с колата, разбира се с много мръсна газ. След това трябваше на някакъв диктофон да говоря. Аз казах, че няма да говоря, искам по телефон да говоря. Не.
Водещ: Горелка извадиха?
Стефко Колев: Да, извадиха една горелка и я запалиха. Обясниха ми как краката ми щели да станат на огромни плюски. И там каквото ми казаха, казах го на диктофона до съпругата ми. Шест денонощия бях сигурно с 20 слоя скоч. Този белег ми е от този скоч, защото когато го махнах се разлепи кожата.
Водещ: Как ви пуснаха?
Стефко Колев: Изхвърлиха ме от една кола в някакви храсти, бодливи. Половин час ми трябваше да си махна тоя скоч, защото той беше от много пластове. След това тръгнах пеш...
Водещ: Сам ли си го махнахте?
Стефко Колев: Ами сам го махнах.
Водещ: Като го махнахте и видяхте наоколо, идентифицирахте ли място или тръгнахте наслуки?
Стефко Колев: Не нищо не идентифицирах.
Водещ: Тръгнахте ей-така?
Стефко Колев: Просто тръгнах така по един път и стигнах до едно село.

Водещ: Мъжът ви има силна психика.
Теодора Колева: Да.
Водещ: Вие обаче как понесохте това, което се е случило?
Теодора Колева: Какво да ви кажа? Може би човек в такива моменти се мобилизира и около мене всички бяха в много по-тежко състояние от мене, така че единственият ни шанс беше аз да събера всичко и да...
Водещ: Да започнем от начало. Как разбрахте за това, че той е отвлечен?
Теодора Колева: Аз бях вкъщи, с програмистката на фирмата оправяхме компютъра и почнаха да звънят от фирмата, че него го няма, къде бил, защо бил, защо го няма. Аз изобщо не обърнах внимание дори, защото в крайна сметка аз не мога да му следя всяка стъпка. Но вече в един момент се обади заместникът му много разтревожен и каза: „Абе, Теодора, него го няма. 15 човека го чакат”. И тогава вече започнах и аз да се чудя какво става и първото нещо, което човек почва да прави, е да звъни по „Пирогов”, къде ли не, „Бърза помощ”, навсякъде, познати, този, онзи, звъниш да питаш какво може да се е случило. След това решихме, че може би колата нещо е открадната, нещо да не се е случило. И да ви кажа това, което всъщност единствено силно ме притесни в този момент, е, че момичето, което беше у нас, намери някаква много близка позната в „М-Тел”, от там я помоли страшно много, защото знаете, че това не им е позволено, я помоли много силно да провери евентуално къде може да хванем джиесем, защото джиесемът изобщо си е изключен всичко. Пък това за него е, меко казано, нетипично. В един момент като каза тя, че е регистрирано някъде Драгоман или не знам каква клетка, вече не мога да се сетя, мисля, че по посока Драгоман някъде в някаква клетка, вече тогава много се притеснихме, но пак решихме, че може би колата е открадната и телефонът е останал вътре в колата. Вече след това неговият заместник беше подал, първо той отиде в Първо районно в центъра, отиде и след което вече аз отидох в Шесто районно, когато разбрахме, че нещо става, че него го няма, но реално нямахме никаква информация какво се е случило.
Водещ: Кога получихте първото потвърждение за това, че той е отвлечен? Как стана това нещо?
Теодора Колева: До вечерта късно нищо не знаехме и стояхме всички вкъщи, и се чудихме какво да правим. И в един момент, вече не помня, майка ми или баща ми излезе да хвърля боклука навънка и казах: А, ето го Дончо, шофьорът, защото той реално изчезна и шофьорът, и който едвам ходеше, беше придружаван от сина си.
Водещ: Да, те са били двамата в колата.
Теодора Колева: Да.
Водещ: И шофьорът след това е бил изхвърлен.
Теодора Колева: Да. Шофьорът е изхвърлен някъде на „Световрачене”, разклона за „Световрачене” на околовръстното. Беше в страхотен шок, страшно уплашен и само повтаряше „много е страшно, много е страшно” и трепереше, просто в ужасно състояние, беше вдигнал кръвно и подаде един диктофон, на който чухме гласа на мъжа ми. Сега, точно думите надали ги помня с абсолютна точност, но беше нещо от типа на „Теодора, кажи на Тасков, че ако не съберете един милион лева, няма да ме видите жив”. Нещо в този стил беше. Тасков е заместникът му. Тъй като той много добре знае, че аз не разполагам с пари и никога не съм разполагала с такива суми, и нито съм главно действащо лице във фирмата, единственият, който може да разполага с финансови документи, това беше заместникът му. И това беше в общи линии.
Водещ: Какво направихте? Веднага ли се обадихте в полицията?
Теодора Колева: Не, аз още през деня бях ходила в Шесто районно, за да...
Водещ: След като чухте диктофона?
Теодора Колева: Не, не, не. Диктофонът е вечерта късно, то е 12 часа.
Водещ: Да, да. Имам предвид след диктофона.
Теодора Колева: След това вече започна... Да. Аз вече всъщност се бях свързала с полицията, защото пред Шесто районно ме чакаше служител от Софийския РЗБОП. Той ме чакаше отпред. Аз преди да вляза, да стъпя в Шесто районно, ме чакаше служител от РЗБОП. И вече оттам-нататък почна работа с полицията. Започнаха да ме разпитват за отношение, за фирми, за партньори, имало ли е заплахи. Ние заплахи никога не сме получавали. Сега аз не мога с абсолютна стопроцентова сигурност да твърдя, че той не е получавал, но никога не ми е казвал, а и до ден днешен знам, че не е получавал, така че аз малко можех да им помогна в тази насока.
Водещ: Кога за първи път установихте контакт с похитителите? Как стана?
Теодора Колева: Не помня точно на кой ден. Ще сгреша, ако кажа. Или на втория, или на третия те се обадиха. Аз бях вкъщи и те звъннаха на личния ми джиесем, и казаха, много приятелски глас, аз дори в първия момент помислих, че е някой познат, някой приятел, който не съм познала просто, много приятелски глас каза „Теодора, какво прави? Събрахте ли парите?”.
Водещ: Бяхте ли ги събрали вече?
Теодора Колева: Не, разбира се. Аз почнах да говоря и казах: „Ами, някаква сума”. Исках да му кажа някаква сума, която евентуално е намерена.
Водещ: Бяхте ли подготвена какво да му кажете?
Теодора Колева: Не, изобщо, аз се шашнах, защото изобщо не предположих, че по този начин ще действат и естествено, че не съм очаквала. Мислих, че бележки нещо ще ми пращат или нещо... Но той ме прекъсна, в смисъл не ми даде много да говоря. Почти нищо не ми даде да кажа. Прекъсна ме и каза: „Имате време до вторник”, мисля, че така беше. Т.е. той ми даде крайния срок, защото оставаха събота и неделя. Да, аз почнах точно това да му казвам: „Ама, виж, то сега днеска четвъртък ли е, петък ли е, то остава събота и неделя. Къде ще ги търся тези пари? Банки, фирми, откъде и да търсиш, нали, човек трябва да изтегли, да моли, как ще стане? То така става”. И те казаха; „Имаш време до вторник” и ми затвориха.
Водещ: Имаше ли вариант да не успеете да съберете сумата?
Теодора Колева: Естествено. Естествено. Това беше невероятен шанс, че събрахме парите. Просто беше шанс. Шанс беше, че имаше хора, които ни помогнаха и то със сериозна сума.
Водещ: Кога беше последващото обаждане? Във вторник?
Теодора Колева: Сега, да. В понеделник мисля, че не се обадиха. Тука малко фактологията ми бяга, защото минаха вече много години, но общо-взето, мисля, че имаш пет-шест, шест може би обаждания от тях, като имаше обаждане, в което се обясни в какъв сак трябва да бъдат парите. И аз им казах, ние тогава внасяхме „Пума” и им казах: „Освен в един сак на „Пума”, защото те са различни копюри, събирани оттук-оттам. Те искаха да знаят и какъв е сакът, искаха да знаят с коя кола ще отида. Казаха: „Ти си с една червена кола. Да, ние я знаем.” И аз им казах: „ Този сак много тежи, аз не мога да го нося сама”. И освен това изпитвах ужас да тръгна сама. Попитах ги дали мога с брат ми да тръгна, те казаха: „Да, да, може с брат ти, ние и него го познаваме.”
Водещ: Наистина добре са проучили всичко.
Теодора Колева: Да, да. И така.
Водещ: Полицията как помагаше на вас по време на тази ситуация, защото доколкото разбирам, вие не сте била подготвена нито за първото, нито за последващите обаждания?
Теодора Колева: Не.
Водещ: Вие не сте знаели какво да им кажете точно?
Теодора Колева: Не, то кой може да е подготвен за такова нещо? Вижте, полицията, сега аз не мога да кажа как са си вършили те работата, защото те не са ми давали отчет. Те само ме разпитваха и вече те как са си вършили работата, аз това не мога да го кажа. Срещах се...
Водещ: Доверявахте ли им се?
Теодора Колева: В първите дни съвсем не, защото изобщо не ми беше ясно какво се случва. Това бяха години, все пак 2001 година е много близо до годините на случки като „Белите брези” и какви ли не други неща, в които участваха активно полицаи, и много добре знаете, че човек в тези години не знаеше полицията за кой работи точно. Така че аз самата бях изпълнена с много голямо недоверие към полицията, но мисля, че то беше взаимно. Мисля, че и те ми нямаха доверие, така че не беше много лесно.
Водещ: Казахте ли им, когато отидохте да предавате парите?
Теодора Колева: Аз от самото начало им казах. Те могат да го потвърдят, има двама души, с които още в началото им казах, че изобщо не вярвам на останалите и че ще разговарям само с тях двамата, и в крайна сметка, ако нещо се случи с мъжа ми, ще ги държа отговорни, защото те се появиха по едно време 15 човека във фирмата, ме разпитват какви ли не и аз отказах да разговарям с тях, защото аз не мога да запомня 15 физиономии в момент на страхотен стрес. Откъде да знам тези 15 човека кой за кой работи?
Водещ: Всъщност подозренията ви са се потвърдили след края на цялата случка, когато съпругът ви ви е разказал, че похитителите пък са му казали и са цитирали ваши точни думи.
Теодора Колева: Да, така е.
Водещ: Пред кого казахте и какво казахте?
Теодора Колева: Аз през цялото време им казвах абсолютно всичко...
Водещ: На полицаите?
Теодора Колева: ... тези, с които работихме по случая, защото аз съм контактувала само с двама души. Просто отказвах да контактувам с всякакви други. Отказвах, защото наистина нито ги знам, нито ги познавам, нито им имам доверие. Поне на тези двамата им знам имената.
Водещ: Как предадохте... в смисъл моментът с предаването на парите. Казвате с брат си, че тръгнахте.
Теодора Колева: Да.
Водещ: Разбрах, че ви е спирала полицейска кола по пътя, докато сте носили в багажника тази сума.
Теодора Колева: То това не е и смешно. То е направо...
Водещ: Придружи ли ви... В смисъл знаеха ли от полицията, че отивате?
Теодора Колева: О, да, да, да. Полицията знаеше през цялото време всичко. Те знаеха всяка моя крачка, освен това телефоните ми се подслушваха. Аз подписах си там молба да ми бъдат подслушвани телефоните, защото в крайна сметка те трябва да проследят действието. Трябва да се знае какво става. Но оттам-нататък какво те са вършили, не мога да кажа. Със сигурност са проследили целия процес, но как точно чисто технически, аз това не мога да ви го кажа.
Водещ: Вярвахте ли, че съпругът ви ще се върне жив?
Теодора Колева: Аз силно се надявах. Силно се надявах, но те не ти дават абсолютно никаква гаранция, че той е жив. Имаше вариант, в който ти отиваш пускаш, хвърляш парите или предаваш откупа и те пак могат да го убият. В смисъл...
Водещ: Кажете за размяната.
Теодора Колева: Много точно и ясно ми казаха къде трябва да застана – на Централна гара под часовника и чакаш в 7.00 часа. Отидохме, преди това ни спряха. Мисля, че на „Мария Луиза” ни спряха полицаи. Няма значение, хубаво, че нямаше последствия някакви. Паркирахме там. Аз паркирах отпред. После се оказа пък, след това като вече хвърлихме парите и едвам се прибрахме до София, че „Паркинги и гаражи” са ми дигнали колата, та ходихме на паркинг да прибираме колата. Не, не, просто беше много интересно.
Водещ: Съдействието е било от всички страни?
Теодора Колева: От всички посоки и там стояхме доста време между другото под часовника, като ни оглаждаха всякакви хора и ти в един момент не знаеш сега полицаи ли те оглаждат под прикритие или бандитите те оглеждат. Имаше поне десет човека с вестник отпред, които само гледаха. Ние седим с този сак, точно като на филм. Да. И те оглеждат от всички страни, и не знаеш изобщо... Имаше един например в един „Мерцедес”, който стоеше, адски подозрително, после мина напред, после назад. И седяхме, и чакахме така, не знам, може би двадесетина минути чакахме. После се обадиха и казаха: „Влизате вътре и си купувате билет за Мездра. Сядате в последния вагон” и на мен мисля, че ми казаха, че трябва да съм с лице посока на движението на влака, нещо такова беше. И ние това го направихме. Аз си спомнян тогава брат ми само каза: „Ей-тези сега ще ни возят цяла нощ сигурно”, защото ти не знаеш изобщо ни къде, ни какво ще ти се случи, нищо. И оттам-нататък вече това е, качихме се на влака, качихме се в последния вагон, последното купе с лице по посока на движението на влака. Аз нямах и представа дори и посоките изобщо, аз не ги знаех тези села.
Водещ: Обадиха ли се да изхвърлите парите през прозореца?
Теодора Колева: Те в един момент, явно е преценено точно, защото джиесем сигнал няма в един определен период. Явно това също е проиграно добре, защото точно когато се появи джиесем сигнал само звъннаха и казаха: „Хвърляй”. Аз казвам: „Тук има много хора в купето”. „Хвърляй, че ще е късно”, нещо такова извикаха, точно изкрещяха и брат ми свали там прозорчето и хвърли. И наистина просто може би половин минута след това влакът започна да намалява и да спира. Просто явно е преценено точно мястото, че преди някаква спирка и брат ми каза: „Дай да слизаме, какво да правим повече тука?”
Водещ: Върнахте се след това?
Теодора Колева: И тръгнахме да слизаме. С нас съответно тръгнаха и всички от купето да слизат, след което слязохме на... Аз изобщо не съм наясно там с тези села. Мисля, че Нови Искър ли, къде сме попаднали изобщо не знаех, видяхме някакъв рейс, качихме се на рейс до „Илиянци”, от „Илиянци” взехме такси до Централна гара и на Централна гара установихме, че са ми дигнали колата, и общо-взето така.
Водещ: Нямахте ли връзка с полицаите през това време?
Теодора Колева: Не. Аз не съм им се обаждала. Тръгнах да се прибирам.
Водещ: Те не вили се обадиха?
Теодора Колева: И те не ми се обадиха. Не, те сигурно са били заети там с... Реално е имало хора.
Водещ: За съдбата на сумата знаем какво стана – един кантонер ги намери и това предизвика...
Теодора Колева: Да и не са милиони, както пишеха навсякъде, а с протокол ни върнаха 130 000 лева на другия ден. Така че не са милиони.
Водещ: Кога разбрахте, че съпругът ви е освободен?
Теодора Колева: На другия ден, те не го пуснаха вечерта. Явно покрай това разпиляване на пари, проблеми, полиция си е имало на място там, защото има и свидетел. Има една жена, която е щяла да блъсне един от похитените.
Водещ: Похитителите.
Теодора Колева: От похитителите. Тя е щяла да го блъсне. Просто той е пред колата й и дори е паднал на капака или нещо такова.
Водещ: Къде е станало това?
Теодора Колева: Там в това село всъщност, където ние сме слезли от влака, където сме изхвърлили парите. Те също са ги събирали, той се пръска сакът.
Водещ: А сакът беше затворен, нали така?
Теодора Колева: Той е затворен обаче от тежестта и от удара той просто се пръска. И те също са събирали. Те са имали проблем.
Водещ: Имали са сериозен проблем.
Теодора Колева: Да, имали са сериозен проблем и в тъмнина, там си е имало полиция, съвсем не мога да кажа, че тя е била безучастна, но не мога да коментирам точно какво са правили, защото...
Водещ: Тя ги е видяла?
Теодора Колева: Тази жена има робот, направен в полицията, тя го е описала, нарисуван е, има проведено...
Водещ: Което е едно сериозно доказателство.
Теодора Колева: Да, да.
Водещ: Още едно доказателство е с часовника на вашия съпруг, намерен в един от похитителите.
Теодора Колева: И с часовника, да. Да, да, в дома му.
Водещ: И въпреки всички тези доказателства, те се измъкнаха.
Теодора Колева: Той е мъртъв този човек, той го убиха. Така че това е в общи линии и вече него всъщност...
Водещ: Кога го видяхте? Той как се прибра?
Теодора Колева: На другия ден, може би тази нощ беше най-тежката, защото вече тогава може би го бяхме отписали, вече, защото те не го пуснаха. Реално ние платихме парите и него го няма. И на другия ден един познат, който седеше вкъщи да ме пази, да не съм сама, по едно време каза: „Стига си стояла тука, нищо не правиш, само ревеш, давай да ходим да обикаляме, хем по канавките, може да са го изхвърлили някъде по околовръстното. Давай да ходим да обикаляме”. Просто ей-така на посоки тръгнахме да не седим на едно място, защото то като седиш на едно място и нищо не правиш още по-страшно.
Водещ: И какво стана?
Теодора Колева: И тръгнахме да обикаляме, и излязохме на околовръстното, ама наистина абсолютно на посоки и в един момент ми звънна телефонът, и му чух гласа, той се обади. Каза: „Теодора, ти ли си?”, аз казах: „Да”. Едвам говореше, много лошо се чуваше. Викам: „Къде си? Къде си?” и той „Летница”. А къде е тази Летница, ние сме се екипирали с карта, ние бяхме и с карта в колата, а пък този мой познат каза: „То Летница, това не е ли Габрово?”. То имало някакво летище там, военно или нещо такова. Той казва: „Не, не, не. Тука е до Годеч някъде”. Почнахме да го търсим, то го няма и на картата това село. То е някакво село се оказа с 12 души само жители. Аз изобщо не знаех, че има такива места и много трудно го намерихме, защото няма и табели по пътя. Просто някъде стигнахме, и аз вече не помня, до Сливница ли, докъде, на мен тези райони са ми много мътни.
Водещ: Отидохте да го вземете?
Теодора Колева: Да, ние всъщност отидохме да го вземем. То е един път през планината, който само една кола може да мине.
Водещ: В какво състояние беше той, когато го видяхте за първи път?
Теодора Колева: Той беше в някакъв селски хоремаг. В много тежко състояние не мога да кажа. Сега, силно превъзбуден, смачкан, брадясал, с рана на носа, с кръвясали очи, но в общи линии, имайки предвид обстоятелствата, мисля, че горе-долу добре.
Водещ: Какво му казахте като го видяхте?
Теодора Колева: То какво да кажеш? То веднага след нас дойдоха и полицаите. Общо-взето те ни гониха, зад нас бяха, защото аз им се обадих, че отиваме да го вземем. Всъщност ние стигнахме първи. Те полицаите бяха зад нас. И то вече, то голяма суматоха, те го взеха, почнаха да разпитват и то е суматоха.
Водещ: И двамата ли плакахте?
Теодора Колева: Аз не знам, аз мисля, че не съм плакала, защото мисля, че си изревах преди това. Предната нощ бях плакала достатъчно. Не, защото то предната нощ беше най-тежката. Преди това си имал надежда, че ти като направиш всичко и те ще направят всичко.
Водещ: Това е нощта, в която надеждите общо-взето се разбиват.
Теодора Колева: Да, защото всъщност всичко, което са искали от мене, аз го направих.
Водещ: Четох интервюто ви в „24 часа”, в което казвате, че всеки случай на отвличане ви връща към това, което сте преживели.
Теодора Колева: Да. Така е. Така е. Ние го преживяваме непрекъснато, защото всяка една такава информация те връща в твоите преживявания и истината е, че ако това беше пресечено на времето, нямаше да се стигне дотам сега – да има толкова много отвличания.
Водещ: Вие мислихте ли, че вие сте застрашена например, защото ето виждате сега този случай с Камелия Бончева?
Теодора Колева: Не, те са му казали, че жени не отвличат, защото нямало кой да даде пари за тях. Да.
Водещ: Много мъжкарско.
Теодора Колева: Да. Не, защото той им казал: „Добре. Защо не отвлякохте жена ми, поне аз да събера парите? Тази жена къде ще ги намери тези пари?”, защото то е наистина, то е някакво безумие. Ти си една жена, която изобщо нито разполагаш с пари, нито имаш сметки, нито командваш фирмата и те ти казват: „Намери един милион лева”, просто някакъв ужас. Той казал: „А, кой ще ти отвлича жени? То кой ще даде пари за тях?”
Водещ: Черен хумор.
Теодора Колева: Да, черен хумор, ама на, ето. И аз затова много...
Водещ: В случая обаче това, което стана с Камелия Бончева, какво ви говори за бизнеса с отвличанията?
Теодора Колева: Вижте, те са се развили много тези момчета, а и те първо, че сигурно, ако е имало на времето една организация или две, които да са били общо-взето на такова ниво, че да извършат такова престъпление, сигурно са били една-две организация, сега може би са много повече, защото те се научиха.
Водещ: Разбрах, че имате познат, който също е бил отвлечен съвсем наскоро.
Теодора Колева: Да. Те дойдоха вкъщи през 12 часа през нощта да кажат: „Теодора, така и така отвлекли са го и пускат съобщение колко пари искат. Какво да правим?” Тя просто жената искаше да знае за какво става въпрос и аз й казах – само за пари. За нищо друго, само за пари.
Водещ: А това какъв човек беше?
Теодора Колева: Човек, който също с бизнес, с текстил се занимава също, има магазини.
Водещ: Само богати хора ли биват отвличани?
Теодора Колева: Това също е въпрос на критерий. Какво значи богати? За мене това не са много богатите, защото много богатите ходят с охрана и то с много сериозна охрана или просто не са в България, просто са взели много сериозни мерки. Всички хора, които ходят без охрана, са хора, които не мога да кажа, че са много богати.
Водещ: В случая как приключи историята с вашия познат?
Теодора Колева: Там също са платени парите, бързо са платени парите, бързо го пуснаха.
Водещ: За каква сума?
Теодора Колева: Не мога да ви кажа, не ми беше удобно след това да попитам. Просто на хората им е много... травмират се от такива неща, а и аз вече не искам и да знам. Истината е, че просто не винаги искам да знам всичко. Прекалено лошо въздействие има върху мен тази информация. Но просто в случая с Ангел Бончев, тя е обществено достояние и човек нямам как да я прескочи.
Водещ: Такова нещо, каквото се е случило с вас, виждам, че се случва и в средата ви.
Теодора Колева: Да.
Водещ: Преживява ли се? Живеете ли в страх?
Теодора Колева: Не мога да кажа, че се преживява, но това зависи от психиката на човек. По-скоро аз се опитвам всичко неприятно да го избутвам някъде много назад и аз, например, много факти не помня. Аз в съда, когато ме попитаха на коя дата и коя година, аз дори не помнех датата и годината, просто защото може би такива неприятни неща човек се опитва просто да не ги помни.
Водещ: Как живеете в момента?
Теодора Колева: Нормално живеем, работим, човек, когато има много работа, общо-взето не мисли за глупости, деца, работа.
Водещ: А страхът отстъпи ли? Разбрах, че сте отказали охрана след това. Децата ви също не са искали да бъдат охранявани.
Теодора Колева: Как да охраняваш ти едни тийнейджъри, които искат да си ходят, където си искат, и да си правят, каквото си искат? Как да общуват със съучениците си, ако трябва да има двама човека до вратата?
Водещ: Накрая какво може да кажете на съответните органи, които се занимават с това да разкриват такива случаи?
Теодора Колева: Единственото нещо, което мога да им кажа, е да работят в екип. Това е единственото. Няма друг начин и те го знаят много добре всъщност, но това е въпрос на държавна воля според мен. Изобщо не опира до...
Водещ: Има ли я?
Теодора Колева: За момента не, категорично. Тя ако я имаше, нямаше да се стигне дотам, в никакъв случай.
Водещ: Благодаря ви.

focus-news.net

 


Сходни връзки

Един милион за свободата | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди