изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2021-01-21 @ 23:38 EET
СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІІІ ЧАСТ    
Култура

/Продължение/

Наближаваме Синая. Прави ни впечатление архитектурата, съобразена с вероятно големите снеговалежи тук. Покривите са стръмни, за да не задържа по тях снегът. Старинни къщи и обществени сгради се вплитат в нови големи и малки семейни хотелчета, ресторанти... И навсякъде - много цветя. Имам чувството, че ако нямаш цветя по прозорците, терасите, в двора си, няма да те приемат в тукашното общество. 



 

Преди немного години арх. Милен Чалъков, като зам.-кмет на Добрич, покани добричлии безплатно да вземат цветя от разсадника на общината. По-късно ми каза, че само 7 човека са отишли.

Синая цъфти в цветя.

На всички обществени сгради се веят флаговете на Румъния и Европейския съюз. Тук-там - и на НАТО.

Румънски флагове се веят и по домовете. И по хотелите и заведенията.

Аз избелял, одрипавял флаг не видях.

Преди два дни видях как над ресторант "Рибарска къща" в края на Албена се мандахерца овехтяло и изпокъсано българско знаме.  Със закон трябва да се забрани в страната да се развяват одрипавели, омърсени и избелели национални знамена. Но имаме ли държава?

Впрочем, децата на следващия ден ще ни зададат въпроса защо българският герб го няма върху българското знаме? Как да им обясниш на милите, че всъщност ги няма за нищо българските политици, които трябва да решат този въпрос.

Сменяме думи с лекаря на групата д-р Митко Георгиев. Той е категоричен, че гербът на България е не само красив, но и внушава респект. Както и че мястото му е върху националния ни флаг.

Децата ще ни попитат за това, защото върху флага на батковците и каките от Анкара ще видят звезда и полумесец, ще видят и герба на Украйна, както и орелът на Полша...

Мисля си, че младото поколение само ще реши този проблем, без да го е еня за мнението на депутатите. Радвам се, когато по стадиони и спортни зали по света виждам да се вее български флаг, върху който е извезан или отпечатан българският герб.

Вече не се питаме защо по пътя не виждаме разбити и ограбени селски къщи или животновъдни комплекси. Свикваме с хубавото и се радваме на видяното.

Иначе и тук се продават къщи и земя. Личи по надписите. Най-често обаче се среща националният телефон за връзка, ако ти се случи нещо недобро по пътя. Може би така ще бъде и у нас един ден с телефон 112.

В най-известния курорт на румънците Синая, където е и Кралският дворец, за други замъкът Пелеш, движението е побъркващо. Всъщност, през града покрай реката минава и основната пътна артерия за Брашов и нататък.  Ври и кипи от туристи, автобуси и леки коли, прибавете и тировете, камионите, които обслужват бясното строителство... Още при първата пешеходна пътека ни спира полицай. Не му е до документите ни. Изправен е на осовата линия в средата на пешеходната пътека. Светофарът цъка на жълто. Движението се регулира от полицай и той пропуска колоната, когато сметне за добре. Никой не смее да не се подчини или да изрази недоволство чрез клаксон, камо ли с тлъста псувня, дори и на български. Така е и на следващата пешеходна пътека. И по-нататък, докато се овладее потокът от пешеходци. После бързо поемаме към големия град. Преди това ще прочетем нещо интересно, което ни е подготвила колежката от Радио Добруджа Севдалина Сарандева. То се отнася до историята на този край. За деспотичните порядки на Влад Цепеш - Дракула, прозвището Цепеш се превежда на български като Набивача на кол. Но за това по-късно, когато ще разкажа за посещението ни в Замъка на Дракула в Бран.

Започва стръмно слизане към Брашов. На екрана на джипиеса пътят се гърчи като анаконда. По завоите се мяркат гробища от годините 1913, от 1916... Най-вероятно в тях се почита паметта на загинали за родината си румънски войници. Паметниците са почистени, тук-там има оставени цветя. Има и места къде да спреш, макар че това е изключително трудно, защото потокът от ламарини и светещи фарове ръмжи заплашително и те притиска да караш в колоната.

Малко по-късно влизаме в долина. Тя е обсадена с високи върхове. По тях белее и сняг. Иначе се кълбят сиво-черни облаци. Не ни се иска в Брашов да вали, защото не познаваме града. Времето е с нас и когато започват да се редят офисите на най-известните автомобилни компании, на световно известните вериги магазини, един след друг -   като рекламна ограда, се редят билбордовете, слънцето вече огрява за добре дошли.

Корнелия Вълкова е нашият преводач на френски език и тя е навигаторът да намерим хотел "Траян", който е близо до централната болница. Румънците са любезни и показват накъде да караме. Аз си кривя ръцете като йога, за да покажа пътя...

Спираме пред хотела. Там обаче има пиаца на таксита. Неприветлив таксиджия мърда метър-два, но това не е достатъчно за големия ни автобус и търпеливо чакаме. В чужбина сме и не знаем порядките. До минута идва полицейски патрул. Кой го е повикал - не разбрахме, а и какво ни бърка. Полицаите слязоха, провериха документите на таксито и от този момент до края на престоя ни пиацата бе изместена на двадесетина метра. В Румъния полицията въдворява ред и това си е. Няма гък-мък. Полицията е институция. Защото има и държава. През дните на гостуване видяхме как се проверявят и скъпи, и евтини автомобили, как на местата, където е забранено да се спира, няма настанили се нито мерцедеси, нито джипове, нито изнемощели дачии, защото има и такива роднини на нашите скапани лади и москвичи.

Докато придружаващите децата мислим къде и как ще ги нахраним, идват организаторите и казват, че ни чака вечеря в един от най-престижните ресторанти в града. Настаняването ще бъде след хапването.

Посрещат ни изключително любезно. На всяка наша маса е поставен българският флаг. За децата, а и за нас, има достатъчно и вкусна храна. Прави впечатление, че организаторите на фестивала разполагат с пари, но и имат познания как се посрещат различни на възраст гости от много страни. Звучи тиха румънска музика. Така ще е всеки ден. Обслужват ни млади хора, може би ученици от някакво училище по туризъм. Управителят на залата е красива млада жена.

Нашата група също е от красавици и красавци.

Децата ни събират очите и на домакини, и на гости.

Децата ни, децата на всички българи са лъчезарни!...

Как след това се превръщаме в тъмни балкански субекти и каква е причината за това?

Много отговори. Но рецептата за изцеление все още не е приложена в България. Поне в тази, в която живеем днес.

 

Димитър ДУКОВ

 

Следва

 

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ

 

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІІ ЧАСТ

 

 

 

 

 

 

 


Сходни връзки

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІІІ ЧАСТ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2021 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди