Този подвиг, тази саможертва за свобода окончателно доказва, че само с четническа тактика е невъзможно да се постигне така жадуваната свобода. Той /този/ подвиг бележи раздела между четническата тактика и тактиката на организирането на целия български народ да въстане против своите потисници и да извоюва свободата си.
Жестоката, нечовешка разправа на поробителите и по-конкретно със смелите четници, дръзнали да се вдигнат на бунт за свобода, убеждава окончателно великия българин Васил Левски, че България, че българският народ може да се освободи от турско робство само с въоръжено национално въстание. И той тръгва из страната от село на село, от град на град - да създава революционни комитети за освобождаване на България, чрез общонационално въстание.
Удивително е, че при тогавашните съвсем примитивни средства за съобщения и информация вестта за подвига на двамата войводи и техните четници бързо достига и завладява всички български умове и сърца, просветлява ги с нова светлина и става главна съставка на новата душевност.
Само три години след обесването на Стефан Караджа един от идеолозите и вождовете на българската революция - Любен Каравелов, изрече крилатия си стих: "Свободата не ще Екзарх, иска Караджата!". Тези слова показват, че вече е надхвърлен етапът на борбата за църковна независимост и се превръщат в основен тезис на Левски и Ботев в борбата им за национална свобода и независимост.
Двамата войводи Стефан Караджа и Хаджи Димитър напълно са осъзнавали, че тяхната чета не може да разгроми Османската империя и да освободи България. Съвсем ясно са виждали обречеността на живота си, но не и на делото си.
Преди да бъде откаран в град Русе, където е обесен, Стефан Караджа е изправен пред турския съд във Велико Търново, където макар и в много тежко състояние, той гордо заявява: "Когато напускахме бащи и майки, сестри и братя, паша ефенди, и поехме с пушки в Балкана, ние си знаехме, че ако не куршум, то бесилка ще намерим... Аз не скърбя, че ще загина.... България скоро ще бъде освободена... Да живее България!" Тези негови думи се оказват пророчески, защото само след десет години България наистина е освободена.
На въпроса на председателя на съда, защо се бунтуват, той завършва отговора си така: "... Ако и сега не вземете под внимание оплакванията ни, знайте, че след нас - стотината бунтовници, ще се явят хиляди българи, готови да защитят рода и свободата си."
В Русе в последните часове от живота му директорът на затвора разрешил да бъде доведен български поп да го пречисти, както Караджата поискал: "Стефане, имаш ли нещо да ми кажеш?" - го попитал съчувствено свещеникът. "Нямам отче - отговорил слабо Стефан и след кратко мълчание добавил - аз изпълних своя дълг. След мене други ще поемат делото. Да поздравиш българския народ."
Турците побързали и на 12 август /31 юли стар стил/ 1868 г. полумъртъв го окачили на бесилката. Присъдата била изпълнена от предпазливост рано сутринта, преди да настъпи оживление по улиците.
 На 31 юли ние добруджанци, тук в Добрич, ще почетем паметта, ще се преклоним пред паметника на Стефан Караджа, най-високия връх, достигнат от Добруджа и по-точно от добруджанец, във вековната борба на българския народ за освобождаване от турско робство. Стефан Караджа потвърдил, че е добруджанец, когато председателят на съда започнал разпита с въпросите: Как се казва, от къде е, чий поданик е и защо се бунтува срещу падишаха, той отговорил, че се казва Стефан Тодоров Караджа от Тулчанско, българин и пр.
Това ни дава правото, на нас - добруджанци, с основание и достойнство да се гордеем, че Добруджа е отгледала, възпитала и дала на България този легендарен български войвода!

д-р ДИМО ДИМИТРОВ
инициатор и активен участник в родословен клуб "Стефан Караджа", основан в Добрич