Румънците държат на протокола. С това показват, че имат държава. И че тази държава е член на Европейския съюз. По програма на обяд ръководителите на делегациите с по двама представители на участниците са поканени от областния управител г-н Испас.

След Чаушеску румънците не смениха окръзите си на области, но това не им попречи да ни изпреварят в развитието си.

 Нито направиха простотията, както в Добрич, да наврат областните си управи в нефункционални за целта сгради.  На нас ни пречеше, че в т.нар. Партиен дом са работели Окръжният и Градския комитет на БКП.  Сега в Добрич, за да достигнеш до областната управа, до държавната власт, трябва да криволичиш по улички, да се потиш къде да паркираш, не дай, Боже, да трябва да осигуриш надеждна охрана.  В Брашов още от пръв поглед разбираш, че държавата е тази, която командва, защото окръжната управа е в най-представителната старинна сграда на града. При това със запазена фасада отвън, а отвътре супер модерна, вдъхваща респект и държавност. Отвън цветя, цветя и пак цветя. Голям парк, със скулптори и фонтан пред управата. Изградени комуникации, абсолютна достъпност. Няма турист, който да не се любува на гледката и да не я запечатва с камера или фотоапарат. Мисля си дали и при нас не трябваше да се гърмим, както сториха румънците, че да започнем от нулата да градим. Наоколо няма и помен от разруха, нито преливат от боклук кофи, фас е непосилно да намериш, няма крясъци, нито просяци...

Въвеждат ни в заседателната зала. Явно в окръжните им управи се гласува. За всеки има специална банка, удобна, с много техника по нея. Обстановката те задължава да се чувстваш избран, както ти и внушава, че носиш отговорност.  Окръгът си има герб, ние защо си нямаме, така и не мога, по-скоро не искам да си дам отговор. Цветовете на държавния флаг - синьо, жълто, червено, са диктували стила на оцветяване на залата, при това прекрасно съчетани с нейната старинна архитектура и модерно обзавеждане.

Г-н Испас делово запознава гостите с областта, казва добри думи за фестивала, подчертава, че проявата се финансира от Европейския съюз и че Брашов има амбицията да стане фолклорен център на Балканите. После всяка делегация връчва официални подаръци, изпратени от местните управи.  Юлия Герасимова благодари за поканата. Всъщност, нашето училище по изкуствата за втори път е тук и си има уважението на домакините. В Брашов също си имат училище по изкуствата. По-скоро те си имат училище по изкуствата, а в Добрич трябва да извоюваме СОУ "Климент Охридски" да получи статут на училище по изкуствата. Дано новият Общински съвет успее да направи това.

На входа на окръжната управа някакъв човек с мегафон в ръка приказва нещо. Полицаите ни казват, че протестира. Дадена му е пълна свобода. Навярно и затова интересът към него бързо угасва.

Имаме свободно време до откриването на фестивала и решаваме да посетим Замъка на Дракула. Децата питат на шега ще видим ли там вампири. Някои сами си отговарят, че самите ние там ще вампирясаме и после ще пием по нощите човешка кръв.

Преди година американското списание "Форбс" написа, че замъкът е оценен на 140 млн. долара и е вторият най-скъп имот в света. Имението, познато още като Замъкът Бран, е построено през 14-и век и се свързва с името на румънския княз Влад Цепеш, който управлява през 15-и век. Имено Влад Цепеш вдъхновява Брам Стокър за историята за граф Дракула.  През 2006 година Румъния връща Замъка Дракула на нюйоркския архитект Доминик фон Хабсбург, през 1948 г. година кралското семейство било принудено да напусне страната и той е конфискуван от принцеса Илияна, която го е получила в наследство през 1938 г. от кралица Мария.

В Бран всичко е подчинено на Замъка на Дракула. Имена на хотели, на кръчми, на павилиони - всичко е Дракула. Безброй сувенири - от порцеланови чаши до фланелки и кукли Баба Яга, всичко е символ на Замъка на Дракула. Индустрия за пари.

Ние тъй и не можахме да намерим начин да вземаме по лев-два от Йовковата Албена, нито от Бялата лястовица. Няма да се изненадам ако един ден румънците започнат да ни подаряват сувенири за Бялата лястовица, да "открият" Антимовския хан или да търгуват славата на Албена...

Входът за Замъка на Друкала е 6 лева за възрастни и 3 лева за учениците. Може би и това е една от причините в замъка да е пълно и с чужденци, и с румънци. 

Минаваме няколко метра и вдясно изпод зеленината като в приказките изниква силуетът на бисерно езеро, а около него на къща с естествено зелени покриви. По стръмна каменна алея се качваме към замъка. Оглеждаме се. Какво ли помням камъните, вградени отпреди 600 години? Помнят ли Влад Дракула?

Рождената дата на Влад Цепеш - Дракула е 7 декември 1431 г. Това съвсем не означава, че вампирите се раждат на 7 декември. Но все пак внимавайте.

В романа си "Дракула" Стокър събира най-потресаващите румънски легенди за вампири, за зловещи кръвопийци. Търсим следи. Макар че досегашните факти сочат, че само една нощ в този замък е пренощувал графа Дракула.

Влизаме в типична средновековна крепост.  На нас повече ни прилича на богат средновековен дом. Укрепен. Дори непревземаем. Децата са любопитни - все да пипнат нещо, да си направят снимки. Всъщност, тук никой не си и помисля да ни забрани да правим снимки. По-късно с тях ще правим жива реклама сред приятели да отидат и видят с очите си това, което сме преживели.

У нас в Роженския манастир не ни позволяват да правим снимки. Не ни и дават каквато и да е дипляна, с която да се похвалим на близки и приятели и да им кажем къде да отидат и какво да видят. А не е забранено да правиш снимки нито във Ватикана, нито  в храма на Божи гроб. Ние в България все забрани поставяме. И си оставаме в трета глуха.

Замъкът на Дракула разполага с изключителна колекция от средновековни оръжия.  Всичко е напълно реставрирано.  Снимки ни връщат години назад каква и как е било, с кого се е срещала кралица Мария. Имаме пълен достъп до трапезарията, до салона за посрещане на гости, до спалнята, където скришом си правим снимка на кралското легло. То има дълга памет, но мълчи. Черното дърво знае много тайни, а те навярно са се спотаили в богата дърворезба. Стар китайски порцелан ни връща столетия назад.

По чардаците трополят туристи. Ние сме сред тях. Правим си снимки по слънчевите просеки. Красиво е. Уютно е. Сигурен съм, че вечер е страховито.

17-годишен Влад Цепеш тръгва към отнетия му трон. На Велика неделя през 1459 г. арестува всички нелоялни търговищки боляри /Търговище е било столица на Влашко/. Възрастните боляри набива на кол. Младите принуждава да вървят 80 км пеша до Поенари. Оцелелите работят на строителството на нова крепост, а богатството им раздава на народа. Влад Цепеш става известен с бруталните си наказания. В материалите за него четем, че имал обичай враговете му да бъдат "драни живи, варени, пържени, обезглавявани, ослепявани, изгаряни, набождани с пирони, погребвани живи, жигосвани и т.н. Харесвало му да реже носовете, ушите, гениталиите или езиците на жертвите си. Любимото му наказание обаче било набиването на кол, от където идва и прякорът му — Влад „Набивачът на кол“ (Цепеш). Промушвачите на кол били толкова добре обучени, че знаели точния начин, по който да извършат коварното убийство и с това да не убият човека, а да го оставят жив, за да се мъчи."

В началото на 1462 г. Влад започва кампания срещу турците на юг от Дунав, избивайки над 38 000 души. Макар и на власт да идва с тяхна помощ.

Димитър ДУКОВ

Следва

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІV ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІІІ ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІІ ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - І ЧАСТ

Сградата на Окръжната управа

Замъкът на Дракула

В спалнята на Дракула