Кметството на Брашов се помещава в центъра на града в голяма старинна и изключително красива сграда. Около нея - голям градски парк, целият в свежи цветя и скулптури, включително и на символа на Рим - вълчицата, кърмеща Рем и Ромул. Под всеки прозорец на кметството  греят огромни букети с петунии - лилави, червени, пъстроцветни...

Кметът Гарбо ни приема в залата за пресконференции на общината. Запознава ни с историята на Брашов, толкова време отделя и на Международния фолклорен фестивал. И в неговото приветствие чуваме, че кметството работи върху възможността Брашов да стане фолклорен център на Балканите. Раздават ни рекламни материали, а след това кметът лично се запознава поотделно с гостите. Към българската делегация е особено любезен и още с първите си думи благодари, че нашите деца са предизвикали фурор на старинния площад по време на откриването на фестивала. Става ни драго, че сме фактор в тази значителна международна среща.  Кметът Габор се харесва на младите. Самият той е млад, по лицето му е изписано, че е амбициозен. Ю. Герасимова му предава подаръците на групата, после правим специална снимка за "Нова добруджанска трибуна".

Час-два по-късно пътуваме за селцето Вама в Карпатите. По идея на домакините, трябва да изнесем фолклорен концерт на жителите на селцето, а в програмата са включени ансамблите от България, Полша и Турция.

Поемаме в посока Бакъу.  На излизане от Брашов се налага да преминем през промишлената му зона. Прави ни впечатление, че предприятията работят, че десетки фирми инвестират в ново строителство. Сред тях - и световно известни. Следват грижливо обработвани полета със зряла пшеница. Пътят се стеснява и навлизаме отново в планината. Асфалтът е идеален. Появява се река. После малък град. Имам чувството, че няма дом без щъркелово гнездо. И нещо още по-интересно. Гнездата са и по покривите на богати и съвсем нови къщи и вили. Никой не ги събаря. Сигурно знаят за поверието, че щъркелите носят щастие. Би трябвало да има нещо вярно в това, защото си личи, че в градчето, може да е и някакво по-голямо село, има живец.  Зареждат се и малки селца. Пътят е в две ленти, по него няма не само дупки, но дори и кръпки. Тези румънци явно са по-пестеливи на речите и вместо да крадат от европейските фондове си правят пътища. И не смятат колко изоставаме от тях, ами са устремени към доброто в Европейския съюз.

Не видях селски къщи, които да са ограбени и да зеят дупки в стените им. Нито да подскачат около тях сополиви циганчета. Не видях одръгвавели коне, налагани с чепати тояги...

Питам се, няма ли мързеливи хора в румънските села? Поне в тези, край които минаваме.

Стигаме до последното село. Може и да има след него друго, но нататък път няма. Има река и огромна поляна. Автобусите спират и се пръскаме на теферич. Домакините са подготвели местни специалитети и цуйка. Нашата ракия е хиляда пъти по-добра, но опитваме, нека знаем какво пият местните хора.

За минути формираме фолклорен събор. Българското, турското и полското знамена минават от ръка в ръка, правят се стотици снимки, звучи музика, леят се песни, тук-там потропва танц... Леденият планински поток се сгрява от глъч, усмивки и прегръдки... Има и целувки. Където има млади хора, има и целувки. Сред нас в народни носии има и момичета, и момчета - румънци. Мястото е невероятно красиво. Борове, ели... От полегат скат с широчина стотина метра се лее по тераси планинска вода. Място за ракия, песни и любов.

Връщаме се към селото. Изпреварваме конски впрягове. Върху каруците - зелени облаци от прясно сено. По поляните пасат десетки крави. Пасторалната картина допълват големи стада овце.

У нас, в Добруджа, ножът допълни некадърното управление на политиците и химнът за ваклото стадо, дето блей,  би трябвало да се преобразува в разруха зей!

В румънските дворове животни, колкото искаш.

Влизаме във Вама. От дворовете излизат селяни и ни посрещат сърдечно. В център най-отпред "парада" на гостите приема местният свещеник. Радва се на младите и поздравява наред еднакво гостоприемно и турците, и поляците, а накрая и нас - българите. Всеки ансамбъл спира пред кметството и свещеника и пее, и танцува. Хората аплодират младите. Опитват се да сменят някоя и друга дума... После се товарим в автобусите и след малко спираме пред местното читалище.  То е в края на селото, до него се строи нова църквичка, а до нея има гробище. Срещу тях е последната селска къща, която има голям двор, но очевидно е на бедни хора. Дворът е подреден, в него се разхождат животни. Явно, малко сме подранили, защото хората идват по един, по двама, някои с бебета на ръце... Три румънски момченца държат в ръцете си съвсем малки котенца.  Наши деца бързо намират общ език с тях и вземат да подържат котенцата. Радват им се и поляци, и турци... Който обича животните, има добро сърце. Толкова много добри сърца надали от години са се събирали в това село.

Румънците се радват като деца на концерта. Убеден съм, че такова нещо в живота им не се е случвало. Има да го разправят с години. Има и сълзи. Истинското шоу обаче е финалът. Малката заличка е тясна, за да побере трите ансамбъла наведнъж, а те са вътре, пеят, свирят и играят... Една приказна фолклорна въртележка, която не можа да види и Брашов.

Идва ред и на дискотеката. Но преди това домакините са се погрижили да ни гостят с местни специалитети. Кога се събраха, кога сготвиха и кога докараха това ядени и пиене, никой така и не разбра.  И аз бях там, и аз ядох и пих. Както свършват народните приказки.

На други ден сутринта се качваме на върха над Брашов. Откакто сме дошли, очите ни постоянно в този връх, където букви - като в Холивуд - изписват Брашов и се виждат денем и нощем.

Всъщност, мястото е атракция за жителите и гостите на окръжния център. Към него се тръгва от лесопарка над града, който е зад средновековната крепост, за която вече ви казах. От там се взема лифт /по 20 души в кабинка/ и за минута сме горе. Предупреждават ни, че ако шарим насам-натам, можем да срещнем мечка. Не бивало да се паникьосваме, защото "тукашните мечки туристи не ядат".

От лифта до площадката на надписа са стотина метра. После гледката е феноменална. Долу, пред теб е старинният център на Брашов. Градът се е ширнал вляво и вдясно, докъдето ти стига погледът.  Цялата долина е покрита с мозайката на покриви, куполи, площади и много, много зеленина. Очевидно е, че още преди 7 века, когато са поставяни основните на стигналия до нас Брашов, хората са чертали къде ще е градският площад, къде ще са улиците, къде ще са църквите...

В Добрич сме нямали този късмет - архитекти преди столетия да са претворявали творческите си фантазии. Литографиите от 1878 година показват един беден ориенталски градец, от който Турската империя сто пъти е вземала и един път е давала, най-вече джамии. Моето поколение наследи най-вече кирпичени къщи и криви сокаци. Разбира се, това не се отнася до стария площад и до някои сгради, които бяха съборени спорно.  Щеше да му прилича на Добрич и паметникът на Хан Аспарух да е в самия център, но това вече е друга тема.

С благородна завист гледахме Брашов от планинската тераса над него и се радвахме на съхраненото и новото изградено от нашите съседи. Сега от птичи поглед гледахме това, което в продължение на три дни ни удивяваше с чистотата си, подредбата си, с отношението към старините и вписването на модерните сгради в наследената от вековете архитектура.

Следобедните часове по програма са определени за.... фолклорна манифестация по централната улица на Брашов.  Усещаме, че пак ще се вият хора и ръченици, че пак ще писнат гайда и кавал... Този път Емо ще има доверие само в д-р Бодичева  да му носи тъпана.

Димитър ДУКОВ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - VІ ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - V ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІV ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІІІ ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІІ ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - І ЧАСТ

/Следва/