изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-04-16 @ 12:42 EEST
СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІХ ПОСЛЕДНА ЧАСТ    
Култура Тази вечер е гала-концертът на участниците във втория международен фолклорен фестивал в Брашов. Старинният площад се пръска от навалица.  Сцената се тресе от танци. Всеки ансамбъл се старае да шашне публиката с най-доброто от програмата си. Турци, поляци, унгарци, молдовци, всички носят по няколко костюма, преобличат се, излизат, пеят и танцуват, пак се връщат да се преоблекат и отново са на сцената...

 

Нашите възможности откъм костюми са много, много по-скромни. Дай, Боже, едни ден и децата на СОУ "Климент Охридски" да имат изобилие от национални костюми, за да прославят Добрич, Добруджа и България.  Засега държавата обаче има пари за семинари, пиячка на депутати и рушвети, за самопроизвеждане на политици, но за детските фоклорни ансамбли е глуха и няма.

Грациела Иванова и с наранен крак. Лекарите Бодичева и Георгиев смятат, че не трябва да излиза на сцената. Петнадесетгодишната чаровница обаче е на друго мнение - ще играе,  пък после ще се лекува. На Ралица пък обувките са с два сантиметра по-големи.  И тя няма търпение да тропне на сцената.  Петя Николова е певицата ни, която ще лее български думи над площада. В ансамбъла има и две "стари кучета", те са стълбът на "Сборенка" - Йоанна Христова и Симеон Симеонов.  По-късно, на дискотеката след официалната вечеря двамата ще бъдат тартори и в модерните танци. Тази година Йоанна и Симеон са дванадесетокласници. Страхотна двойка са.  Със знамето на сцената ще излезе Искра Иванова.

Българското си е българско и от него по-хубаво няма!

Нашите деца завладяват и сцената, и насъбралото се множество на площада, вдигат от масите по околните заведения и насядалите там на кафе и чаша бира.

Очите ни се пълнят със сълзи от радост!

Стотици аплодират децата.

Организаторите връчват на всички делегации грамоти за участието им във фестивала.  После затрептява румънската перуница.  Най-отпред се вее българското знаме.  До него са нахванати шефът на фестивала, красивото конферансие, а сред българчетата бързо се шмугват млади и стари, местни и туристи... Целият площад танцува и се весели. Група японци се чудят какво става, после и те влизат във вихъра на танца и се "поболяват" от балканския синдром. От Дома на културата в Брашов вадят скрито оръжие - своя състав за народни песни и танци. Красиви, снажни момчета и момичета, облечени в изключително богати носии...

Всичко хубаво си има край. Децата се сбогуват с новите си приятели. После се прибираме в хотела, а от там - на тържествена вечеря. Там вече ресторантът гръмва в модерни ритми. Младостта си е младост, луд умора няма!

На другия ден сутринта си тръгваме за България.

Искаме да спрем в Букурещ, но задръстването с автомобили е невероятно.  Съжаляваме, че не можем да доставим удоволствие на децата да разгледат спокойно столицата на Румъния.  След час и половина излизаме от Букурещ и поемаме към Добруджа. По пътя ни е знаменитият винарски завод "Мурфатлар". Така се наричат и селището, и местността, където се правят едни от най-хубавите вина на северната ни съседка. От завода ни препращат към малък туристически комплекс, в който има елитна изба. В нея всеки от нас взема по бутилка вино за подарък от Румъния.

На граничния пункт Кардам спираме за минути,а миг след влизането ни в България децата запяват химна. Минути по-късно Радио Добруджа ги приветства в ефира с "Моя страна, моя България..."

Очите и на нас, по-възрастните, се насълзяват. Някои се питаме какво означава днес химнът на една държава, примерно на България? Вълнува ли той така депутатите ни, както децата, повечето от които едва събират средства, за да излязат зад граница и да прославят същата тази България, която десетки, не - стотици народни представители, унижават и унищожават последователно години наред?

У дома сме. Дупки. Боклуци. Такси едва не блъска дете на зебрата. У дома сме.

Майки и бащи посрещат децата си. Прегръщат ги. Целуват ги и няма да повярват, че същите тези деца бяха най-добрите посланици на България в Брашов.

Тук ли ще останат тези деца след години, или ще поемат към други страни и народи?

Такъв е животът!

 

Край

 

Димитър ДУКОВ

 

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - VІІІ ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - VІІ ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - VІ ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - V ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІV ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІІІ ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІІ ЧАСТ

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - І ЧАСТ

 

 

 

 


Сходни връзки

СЪЛЗИ НА ЩАСТИЕ В БРАШОВ - ІХ ПОСЛЕДНА ЧАСТ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди