изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-09-25 @ 23:28 EEST
РОДОЛЮБИЕ И В ДОБРИЧ ЖИВЕЯТ ПОЛОКОЛЕНИЯ НА СЛАВНИ ХАЙДУТИ    
ОбществоСиновете на Никола Куруто, знаменосец на Ботевата чета
живели и работили в село Поп Груево 1886 - 1919 г.

Никола Симов Куруто е роден 1845 г. в гр. Търговище. Твърде млад се включва в революционното движение за освобождение на България от турско робство. Като доброволец участва в Сръбско - Турската война от 1876 г. с надеждата, че Сърбия ще спечели войната и България ще бъде освободена, но и тази надежда на българите остава неосъществена. При формирането на четата на Христо Ботев е определен за знаменосец на същата. Христо Ботев му връчва знамето с думите: "Предавам ти това знаме, целуни го и го дръж тъй, щото да умреш за него и неприятелят да не може да го вземе от ръцете ти!". Както му заръчал войводата, така и станало. В тази трагична епоха не му било писано на Куруто да дочака свободата на България.
Още при първото сражение с преследващите ги черкези, при Милин Камък след 2 часа на 18/30 май 1876 г. Никола Симов Куруто пада, стискайки знамето в ръцете си. Така загива този славен знаменосец на Ботевата чета и остава завинаги в пантеона на героите, загинали за свободата на България. Трагично завършва земният път на Куруто, за да тръгне душата му по славния път на безсмъртието.
Съпругата му Митка остава вдовица с три деца сирачета: Николчо - роден 1871 г., Христо - роден 1874 г. и Тодорица - вероятно пеленаче, защото по време на гибелта му, двете деца са на 2 и 5 години. Скоро след това съпругата Митка се умопобърква. След освобождението на България, семейството на този герой изпада в немилост. Останали без главата на семейството, наследниците на Куруто се сблъскват с неприязънта на местните първенци, които ги смятали за деца на хайдутин.
Едва през 1926 г. съгражданинът им Жеко Христакиев написва една биографична статия, поместена във вестник "Ескиджумайски вести" брой 15 от 29 май същата година, с която променя общественото мнение за бащата.
Майката започва да храни децата с просия. Бащата на Митка - Никола Димитров Сърмаджи, който по това време е на 96 години, с помощта на адвокати пише молба след молба до правителството. Пълно безхаберие! Едва през 1896 г. с министерски указ № 154 от 28.09.1896 г., правителството и отпуска 240 лева годишна пенсия, която получава до 1 януари 1900 г., когато е прекратена с писмо № 249 от 23.01 същата година поради нейната смърт. От това следва изводът, че тя е ползвала пенсията само 3 години и три месеца. Дотогава се е прехранвала с милостиня. Тази пенсия тя започва да получава 20 години след гибелта на съпруга си, поради което децата й са били обречени на глад. Грижите за тях поема дядото (бащата на майката). Дядото свидетелства, че към момента на получаване на пенсията през 1896 г., още преди 10 години, децата били напуснали града незнайно къде. Синовете Николчо и Христо, подгонени от глада, тръгват да търсят хляб немили-недраги. От позициите на днешното време, много е жалко и учудващо бездушието на тогавашните управляващи, които в по-голямата си част са били преки участници в национално-освободителното движение. Министър-председател на България по това време е бил известният Стефан Стамболов - заместникът на Левски след неговата гибел.
Каква несправедливост към семейството на толкова заслужил патриот, като Куруто!
Към 1886 г., Николчо - който е едва на 15 години, идва в село Поп Груево и започва да работи като градинар. Преди това, той изпраща по-малката си сестра Тодорица при чичо си Петър в село Юпер (не се посочва в кой окръг), където по-късно като дъщеря на поборник я оземляват с ниви, носещи и до днес името "комитетски ниви". Когато навършва пълнолетие, чичо и я омъжва в село Ряхово Русенско, където се губят следите й. Какво поколение има от нея, до сега не е известно.
След време, Николчо се връща и взема брат си Христо, който също става градинар в едно съседно село, а по-късно и стражар. Може да се предположи, че това са селата Божан или Мали Извор, където също има условия за градинарство. Христо е живеел при брат си Никола, като е прихождал. Там двамата се задомяват. Никола се оженва за Мария от село Поп Груево, родена 1872 г., а Христо взема друга Мария от село Върбица, вероятно Шуменско. Там се раждат наследниците им. Никола е имал много деца: Мария, Георги, Христо, Стефан, Радуш и Йордан. За сега се знае, че Мария е родена 1912 г., Георги - 1907 г., Христо - 1909 г. За останалите не е посочена информация. Децата на другия син на Куруто - Христо, са родени също в село Поп Груево: Христо - роден 1912 г., Димитър - 1914 г., а кога е роден другият син Никола - не е посочено.
Както става ясно, всички са родени в село Поп Груево, но напускат селото с родителите си след втората румънска окупация на Добруджа през 1919 г. и израстват в родния град на родителите си Търговище.
Заслужава да посочим героичната постъпка на Христо по време на първата окупация на Добруджа 1913 - 1916 г. Той е преследван, задържан и бит от румънските жандарми. Когато България обявява бойна на Румъния на 1.09.1916г., Христо успява да се преоблече като румънски войник и се присъединява към група румънски разузнавачи на фронтовата линия. Издебвайки удобен момент при извършване на наблюдение, Христо убива членовете на групата румънци и се присъединява към българската армия. За тази постъпка е произведен в чин подофицер и е награден с кръст за храброст. След успешната война срещу Румъния, радостта на добруджанци е кратка. През 1919 г., великите сили отново предават Добруджа на Румъния.
Братята Никола и Христо, както и много други българи, напускат селото заедно със семействата си, и се завръщат в родния град Търговище. Там те си построяват една до друга къщи в новосъздадения добруджански квартал. Никола умира на 22.02.1937 г.
Не било съдено на Куруто да се радва на 9 внуци, 21 правнуци и над 20 пра-пра внуци. Четвърто поколение 10 внуци. Родът на дъщерята не е известен.
Всички наследници на Ботевия знаменосец израстват като доблестни граждани на България. На много от тях съдбата е щастлива, но и на много е трагична.
Връзките на рода с Добруджа не са прекъснати и се продължават от правнучката на Куруто Веселина Христова, родена през 1946 г. в град Търговище, завършила българска филология във ВТУ - Велико Търново, работила като учителка, омъжила се за Жеко Минков от село Владимирово и живееща от много години в град Добрич. По бащина линия има връзка със село Поп Груево, където през 1912 г. е роден баща и Христо Христов. В последствие през 1919 г. родителите й се преселват в Търговище. Баща й е починал през 1987 г.
Ето такава е накратко, колкото героична, толкова и драматична, историята на този род, произлизащ от Никола Симов Куруто, знаменосецът на Ботевата чета, загинал с ореола на безсмъртните на Милин Камък 1876 г.
Библиографска справка : Списание "Родознание" брой първи 2008г. стр. 25-32; тримесечно научно - методическо издание
на Българското генеалогично дружество "Родинознание"
Петър ЖЕКОВ
 


Сходни връзки

РОДОЛЮБИЕ И В ДОБРИЧ ЖИВЕЯТ ПОЛОКОЛЕНИЯ НА СЛАВНИ ХАЙДУТИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди