Това обяви в Добрич евродепутатът от ЕНП Петя Ставрева, която посети 16-ото издание на "Селското стопанство и всичко за него"
В петък евродепутатът от ЕНП Петя Ставрева посети 16-ото изложение "Селското стопанство и всичко за него", както и демонстрацията на техника на разградска фирма. В рамките на нарочна пресконференция след това Ставрева обяви, че на предстоящата сесия на Европарламента от днес до четвъртък ще се обсъжда дали да ядем храна от клонирани животни. Ставрева, която е член на комисията по земеделие, допълни, че становището на колегите й е да се подходи със хуманни съображения, защото едната страна - за използването на такива храни, са изводите в последните години за глобалния недостиг на храна в света. Но от друга страна се налагало да се обмисли също добре и факта, че засега няма наблюдения какви ще са последствията за хората, консумирали такива храни, защото клонираните животни имат проблем със здравето. Според нея решението на Европейския парламент ще бъде съобразено с недостига на храни и нуждата от задоволяването на хората в световен мащаб. В Добрич Ставрева коментира още, че българските млекопроизводители при всички случаи ще си получат 60-те млн. лв, като вариантите били два. Единият вариант е на срещата на 3 септември в Брюксел с еврокомисар Мариан Бойл страната ни да получи разрешение да плати на фермерите 60 млн. лева от държавния бюджет, без да плаща санкция на Европа. Другият вариант е държавата пак да плати, но Европа да ни наложи санкция, чийто размер никой не може да каже колко може да бъде, заяви евродепутатката. Няколко предложения към европарламентаристите подготвя комисията по земеделие в Брюксел, каза още Ставрева. Едното от тях е за отпадане на ограничението 10 % от обработваемата земя да бъде оставена като угар. Другото е директните плащания да не са насочени само към едрите фермери. Данните посочват, че едва 20 на сто от производителите получават 80 % от всички субсидии на Евросъюза. Необходим е законопроект за младите фермери, посочи Петя Ставрева. Пак според данни на Евросъюза, едва 8 на сто от фермерите са под 35-годишна възраст. Това е много нисък процент и чрез въвеждане на нови стандарти повече млади хора ще бъдат привлечени към земеделието, каза Ставрева.