В  словото си д-р Кремена Митева – главен уредник в Регионален исторически музей – Добрич, обвърза двете бележити годишнини: 120 години от рождението на Дора Габе и 130 години от рождението на Пейо Яворов. Тя акцентира върху ролята на поета за издаване на първата стихосбирка на младата тогава добруджанка – „Теменуги” (1908 г.). Всъщност, оказва се, че това е не само дебютната книга на Дора Габе, но и първата стихосбирка на жена поетеса в България. Затова до края на живота си Дора Габе твърди, че първият неин учител в поезията е Яворов, че той я научава да пише лаконично, да зачертава ненужното, онова, което замъглява мисълта. За писателката Яворов си остава най-великият български поет. Стиховете му са въздухът, който диша. Затова смъртта му през 1914 г. й отнема нещо изключително скъпо – и в творчески, и в личен план. А за Яворов Дора Габе е не само муза през определен период от живота му, но и творец, на когото възлага особени надежди, когото желае да възправи срещу шаблона, култивиран според него в литературата ни по онова време. Дора Габе и Яворов се разминават в живота, но остават неговите стихове, посветени на младата добруджанка, както и книгата „Теменуги”, спомен от букетчетата теменуги, които поетът й изпраща всяка сутрин през есента на 1905 г.

Припомняме, че проявите на Регионален исторически музей – Добрич, посветени на 120-годишнината от рождението на поетесата, продължават с националната научна конференция „В света на Дора Габе” на 1-3 октомври 2008 г.  

Стилиян МИТЕВ