От този процес не остава незасегнат и президентът, чийто рейтинг спада с 15 на сто само за четири месеца. Обществената критика относно начина на управление на страната се фокусира върху корупцията и злоупотребата с власт, които са откроени като основни проблеми и в юлския доклад на Европейската комисия за България. Наблюдава се активизиране на икономическите безпокойства и страхове на българите. Ръстът на цените, инфлацията и лошото качество на публичните услуги водят класацията на най-сериозните социални проблеми. Икономическите затруднения на голяма част от българите обуславят значителната подкрепа за протестите на представителите на различни браншове и професионални групи. Нещо повече, гражданската активност се концентрира не в чисто политически протести, а в икономически искания. Ръстът на критичните настроения към властта не води автоматично до сериозни размествания в електоралните нагласи. Това посочва в анализа си за Радио България директорът на агенция „Alpha research” Боряна Димитрова. Опозицията във формат Европейска народна партия – ГЕРБ,СДС, ДСБ, инициира гражданска подписка за “уволнение на правителството”, която предизвиква известна мобилизация на най-твърдите привърженици, както в ляво, така и в дясно,но масовият избирател остава все още в голяма степен апатичен. Според Боряна Димитрова: „Около 16 на сто от пълнолетните българи заявяват висока степен на готовност да се включат в тази подписка и още 15 на сто са по-скоро склонни. Това означава, че около 30 на сто от населението хипотетично подкрепя тази подписка. Дали ще се достигне този брой, на този етап е твърде нереалистично. Знаем, че в България съществува разминаване между намерения и реално действие. Хората, които биха имали желание да заявят критично отношение към правителството са пасивни в своетогражданско поведение. Друг мотив – през последните години се наблюдава недоверие към политици, политически партии и нещо по-съществено – към начина на правене на политика в България. Естествено това недоверие засяга преди всичко управляващите. Там е и най-сериозният спад на доверие, но в никакъв случай не остава пощадена и опозицията. Това е спецификата на обществените нагласи в този момент и с това би трябвало да се съобразяват и управляващи, и опозиция. Опозицията не може да разчита на площадно активиране на хората. Има специфични икономически аргументи за всяка една социална и професионална група, за да изправи на преден план своите искания. Това е голямо изпитание за опозицията. Защото хората не са склонни да изчакат тя да вземе властта и тогава да се подобри тяхното икономическо битие. Напротив, те биха искали да видят конкретни резултати тук и сега. Другият проблем, който също не бива да подценяваме в никакъв случай е, че за момента тази подписка се организира от трите партии от формата ЕНП. В същото време всяка една от тях заявява, че ще се яви самостоятелно на изборите за следващ парламент и ако влезе, тогава ще управляват заедно. Правят се стъпки за някакво обединение и в момента, когато то вече е факт и е скрепено с подкрепата на определен брой български избиратели, на следващия ден казваме – до тук беше, сега всеки от нас поема пътя поотделно. Ако ще се върви към обединени действия, хората трябва да знаят какво следва оттук нататък. Иначе логически стои въпросът защо се прави тогава това обединение, което само след един месец ще се разпадне. Онези хора, които биха искали да подкрепят опозицията, съвсем естествено биха желали да знаят какъв е формата, в който тя ще участват в бъдещия парламент, ако спечели достатъчно гласове и в правителството.” ГЕРБ продължава да бъде първа политическа сила, като запазва позицията си от преди летните месеци (около 23 на сто). БСП се колебае около 13 – 15 процента. Атака и ДПС са на практика с изравнени позиции – около 7 процента от пълнолетното население биха гласували за всяка една от тях. СДС събира подкрепата на 2.9 процента, ДСБ – на 1.5 процента от българските избиратели. На около 1 процент могат да разчитат както НДСВ, така и евентуална коалиция „ВМРО-Лидер”. При тези електорални нагласи, към момента сигурен шанс за присъствие в следващия парламент имат четири партии – ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака”, продължава коментара си Боряна Димитрова. Тя прогнозира, че нито една от тези четири партии не би могла да има толкова сериозно преимущество, за да управлява самостоятелно и затова конфигурацията около бъдещото правителство е ключово важна.”Неизяснените моменти както във взаимоотношенията между трите партии във формата ЕНП, така и тяхното отношение към „Атака”създават доста съмнения у избирателите за кого те дават гласа си, продължава Боряна Димитрова. От една страна, „Атака” и със своята програма, и с конкретни изявления от страна на лидера си дава основания за съмнения, че тази партия изразява и поддържа европейски ценности. Ключово важно е всяка една от партиите, независимо дали е „за” или „против”, ясно и честно да каже пред българските избиратели каква е нейната позиция към останалите ключови партньори, или опоненти в политическия процес. Какво е отношението към БСП, ДПС, към „Атака”, какви са възможните коалиционни формули. В ситуация, в която е по-слабо реалистично да очакваме еднопартийно управление, е много важно гражданите да знаят с кого, в какви съюзи биха участвали партиите, за които те гласуват.” За десните и дясно-центристки формации предстои напрегнат сезон за привличане на разочарованите избиратели, които все още не могат да намерят сериозна алтернатива, за която да дадат своя глас, подчертава в анализа си за Радио България Боряна Димитрова – директор на социологическата агенция „Alpha research”. Информацията е на радио България. /БГНЕС

Едва 10% са фенове на кабинета