Днес църквата почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов - отдава се почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта.

Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка - казвала се София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Възпитавала ги в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан, който заповядал да ги доведат веднага. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.

Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета /Вяра била на 12 години, Надежда — на 10, и Любов — на 9 години/ останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко, а майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Момичетата не издържали на изтезанията и умрели, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умряла и майка им, която също била погребана при тях. Църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.

Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция. НДТ/ Интернет