60,1 % от българите се самоопределят като щастливи, което отразява нарастването на общата удовлетвореност от постигнатото в личния живот през последните години. Семейството остава главен фактор в живота на българите. То има най-висока степен на значимост за 98.4 % от нашите сънародници. 60.7 % смятат за приемливо съжителството без брак.
Виждането за основните ценности, които семейството трябва да формира в децата, остават непроменени – трудолюбие, отговорност, добри обноски и поведение, постоянство и упоритост, независимост.
Българите остават еврооптимисти и повечето от тях подкрепят разширяването на ЕС, но една пета нямат изобщо мнение по този въпрос.
33.9 % от българските граждани са „много горди” от факта, че са българи, с "никак не съм горд” отговарят 3.2%.
Според екипа приоритетно внимание заслужава значително нарасналото разочарование и недоверие към институциите на публичната власт. То е особено силно към политическите институции – парламент, партии, но и към всички, които реализират публични политики – съд, полиция, здравеопазване, образование.
Недоверието към системата за здравеопазването е 38.5 %, към системата за социално осигуряване – 34.4 %, към публичната администрация – 29.7 %, към синдикатите 45.1 %. Колкото е по-ангажирана една форма на политическо участие, толкова по-силно е изразен отказът от нея. Слабото участие на гражданите в политическия живот прави публичните институции корумпирани и неефективни, което още повече отблъсква гражданите.
Методът на регистрация е пряко лично интервю в дома на респондента. Целевата група е населението над 18 г. Достигнатата извадка е 1500 души. Изследването е проведено в периода 21 април – 15 юни 2008 г. от екип от академичен консорциум, включващ Българската социологическа асоциация, СУ "Св. Климент Охридски", Института по социология на БАН и Асоциацията за социални изследвания.
Веселина ЙОРДАНОВА

Нараства недоверието към институциите на политическата власт