изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 10:33 EET
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО АМБИЦИОЗНА СЪМ, НИКОГА НЕ МИ Е ДОСТАТЪЧНО    
Интервюта

НДТ разговаря с едно красиво, много умно и амбициозно момиче, което впечатли германците със своето перфектно владеене на немски език. Представяме ви Йолита Павлова от ЕГ "Гео Милев" в Добрич. През месец август тя стана първа на международна олимпиада по немски език



 

* Членството на страната ни в ЕС отвори нови възможности пред младите хора

* След десет години виждам себе си тук, в България

* Имам прекрасни родители, които ме възпитаха в самостоятелност

 

-  Йолита, в началото на нашия разговор, би ли ни разказала по-подробно за твоето участие в олимпиадата по немски език. Затрудни ли те това предизвикателство?

 

- Аз взех участие в олимпиада, организирана от Гьоте институт - Германия. Целта на организаторите е да се стимулира изучаването на немски език. Първо бе проведен национален кръг в нашата страна, като аз станах победител в едно от общо трите нива. Последното, международно, ниво на олимпиадата се проведе през август в Дрезден и всичко бе перфектно организирано. Представиха се над 120 участници от повече от 40 държави, като от България бяхме три момичета. Аз участвах в групова задача, където се изискваше креативност, работа в група, сработване с останалите и бе истинско предизвикателство. Трябваше да си изберем между две теми - "Приятелство" и "Богати и бедни", и ние се спряхме на първата. Целта беше да се представим по оригинален начин и ние направихме една сценка, която беше смесица от различни приказки. Посланието, което отправихме, бе за силата на приятелството.

 

 

- Понеже спомена за приятелството, бих искала да те попитам имаш ли много приятели. На какво най-много държиш при взаимоотношенията с тях?

 

- Имам приятели, но всъщност истинските не са много - един-двама. Най-важното е да има искреност в отношенията. Когато има лъжа, приятелството не е истинско.

 

- Какви са амбициите ти занапред по отношение на висшето образование?

 

- Все още не съм решила окончателно. Като избрах да уча немски език, не съм имала точно определена цел да замина за Германия, например, да стана преводач или нещо подобно. Категорична съм, че обучението в езиковата гимназия в Добрич е много добро и определено дава големи шансове за по-нататъшната ми реализация. Не съм много сигурна обаче, дали искам да напусна България и да се реализирам в чужбина. Определено все още се колебая какво да уча по-нататък и доколко то да бъде свързано с немския език. По едно време имах идея за психология, защото ме привлича тази наука. Мисля също за международни отношения или туризъм, но не съм решила.

 

- Четеш ли немска литература и кои са предпочитаните от теб автори?

 

- Да, чета немска литература. Харесва ми, например, Макс Фриш и неговото произведение "Хомо Фабер". Много обичам да чета книги. А удоволствието да четеш на друг език е някак си по-друго, така виждаш плодовете на своя труд.

 

 

- Как виждаш бъдещето пред младите хора в България? Би ли се ориентирала към това да учиш и работиш в чужбина?

 

- Все още нямам голям житейски опит, но определено членството на България в Европейския съюз отвори нови възможности пред младите хора. В тази връзка съм позитивно настроена. Все още обаче възможностите за реализация в чужбина са по-добри що се отнася до работа и заплащане. Но пък в другите държави, като например Германия, хората са други, манталитетът им е различен. Ние, българите, по-бързо се сближаваме и създаваме приятелства, докато германците са по-студени и по-трудно и бавно допускат някого до себе си.

 

- Към кои други области и учебни предмети са насочени интересите ти?

 

- Интересите ми са насочени към български език и литература и психология. Не знам обаче дали си заслужава да се насоча към психологията по отношение на висшето си образование. Все още е трудно да се практикува тази специалност в България, защото не е достатъчно популярна. Българинът сякаш все още не е в достатъчна степен готов да се грижи за своето психично здраве.

 

- Какво правиш през свободното си време?

 

- Чета много книги, излизам с приятели. Добрич е малък град, но все още има къде младите хора да излизат и да се забавляват. Пък и в крайна сметка - много си зависи от компанията.

 

- Защо избра точно Езикова гимназия "Гео Милев" за своето средно образование?

 

- От самото начало си бях поставила за цел да уча в езиковата гимназия. Мисля, че това е най-доброто училище в Добрич. Но пък - що се отнася до немския език, това беше за мен голямо предизвикателство, защото го започнах от нулата. Дотогава - от 1 клас до края на основното си образование, аз бях учила английски. В гимназията имаме много добри преподаватели по немски език. Може би, в момента донякъде е недостатък фактът, че нямаме немец. Миналата година имахме преподавател от Германия и това беше изключително полезно за нас.

 

- Какъв човек си? Как определяш себе си?

 

- Аз съм амбициозен човек. Като че ли, това, което постигна, никога не ми е достатъчно. Но все пак, по-добре би било другите да кажат за мен.

 

- Играеш хип-хоп. Разкажи ни повече за това твое занимание.

 

- Първо да започна с това, че около три години съм играла художествена гимнастика в клуб "Албена". Оказа се обаче, че - за да постигнеш високи резултати в този спорт, са необходими изключително продължителни тренировки, почти без почивка. В един момент се оказа, че аз нямам време да уча и трябваше да избирам между ученето и спорта. Така се отказах от художествената гимнастика, но определено спортът ми липсваше. Той учи на много неща - дисциплина, организираност, да умееш да си подредиш времето, калява волята и т.н. Започнах да търся нещо подходящо за мен, известно време тренирах тенис на корт. И случайно научих за този състав по хип-хоп в младежкия дом. Събрахме се много нахъсани момичета, вече се явяваме на състезания и аз много се запалих. Да си призная, в началото се чувствах малко глупаво, докато успея да отработя движенията. Но вече всичко е наред, много ми е интересно и се забавлявам.

 

- Как виждаш себе си след 10 години, например?

 

- Първо искам да кажа, че се виждам тук - в България. Бих искала да имам някаква парична стабилност и възможността да пътувам по света. Човек трябва да пътува и да разширява хоризонтите си.

 

- В нашия предварителен разговор ти спомена, че родителите ти винаги са те подкрепяли...

 

- Моите родители никога не са ме ограничавали и определено са ми давали свобода. Възпитали са ме  в самостоятелност, което в днешно време е изключително полезно за един млад човек. Никога не са си налагали мнението. Винаги сме разговаряли, обменяли сме мнения, аз съм се поучавала от техния опит. Те са едни прекрасни родители и определено са ми дали много.

 

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА

Снимки Любен ЖЕЛЯЗКОВ и личен архив

 


Сходни връзки

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО АМБИЦИОЗНА СЪМ, НИКОГА НЕ МИ Е ДОСТАТЪЧНО | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди