Обезлюдяването на хълма Трапезица се дължи на пандемия от чума през 1348 г., заяви археолог
2008-10-15 @ 14:07 EEST
Велико Търново. Вече има сигурни архитектурни доказателства и археологически констатации, че откритите масови гробове при разкопките на хълма Трапезица са от чумната епидемия, върлувала през 1348 година. Това каза пред радио “Фокус” – Велико Търново археологът Мария Долмова, която проучва хълма от 1992 година. Тя посочи, че откриването на масови гробове при западната и южната крепостна стена на Трапезица е факт още през 1992-1993 година.
“Тогава не можах да си отговоря на въпроса защо са извадени телата от осветената земя в некропола и близките църкви. Това беше един много важен въпрос, но без нужните археологически доказателства, не можех да го включа в книгата си. Това стана ясно за мен едва през този сезон при проучванията и разширението на болярския квартал в източна и западна посока. Открих няколко гроба вън от некропола, които бяха с по двама, трима, до четирима души, които бяха погребани на едно и също място. Имайки предвид и предишните подобни случаи, считам, че става въпрос за извънредна ситуация, при която е трябвало да бъдат погребани тези хора, но не е можело да се случи това в некропола на църквата”, каза Мария Долмова. Археологът посочи, че архитектурата и нумизматичният материал, открити при разкопките от това лято, доказват, че обезлюдяването на хълма Трапезица се дължи на изключителната пандемия от чума през 1348 година, която е продължила много по-дълго, но най-силно е върлувала през първата половина на годината. “Поради тази причина на Трапезица се извършва дълбока промяна в конфигурацията на терена и инфраструктурата. По това време са изоставени много богати сгради от болярския квартал на хълма, като за известно време те са били обезлюдени, жилищата едва по-късно след 10-20 години отново са населени, но самите сгради са преустроени и променят социалния състав на населението в този престижен квартал. Тези промени се дължат на чумната епидемия. В подкрепа на това е и масовият гроб на 50 души в манастирския комплекс, наречен “Иван Рилски”, като той също може да бъде единствено вследствие на подобна пандемия. Няма практика при земетресение или други катастрофи загиналите да бъдат погребани в масови гробници, защото религиозната практика през 13-14 век е много различна. Те винаги са получавали своето място в осветената земя. Единствено при големи епидемии, които застрашават живота на населението, в случая на цял един град, това погребение може да бъде извършено, и аз считам, че случаят е такъв. Чумната епидемия е взела много жертви, довела е до обезлюдявяне, не е имало хора, които да се грижат за починалите, и поради тази причина са направени набързо гробове в близост до сградите, където те са живели. Има много сведения в гръцката и западно-европейската научна литература по въпроса за тази чумна епидемия от средата на 14 век. В Константинопол една трета от жителите му загиват от чумната епидемия, това се случва и във Флоренция, където загиват 100 000 души и България не е направила никакво изключение в това отношение. Въпросът беше, че много трудно по археологически път можеше да се засече в страната тази епидемия. Вече имаме и първите археологически доказателства. Това може да се окаже валидно и за други исторически крепости в страната”, коментира Мария Долмова. По думите й без съмнение такива масови гробове е имало и на Царевец, но заради интензивното строителство от 15 – 17 век, което е перфорирало средновековния културен пласт, тези факти не може да бъдат засечени. Даниел ИНКОВ