Които се цъфнаха върху вратите на кооперациите и съдържаха ни повече, ни по-малко закана за спиране на водата на целия вход. По съвсем понятни за водопродавача причини – някой си има задължения към него и затова на входа се дава избор. Или да платят по някакъв начин, или да принудят длъжника да си плати. Ама какво от това, че те са добросъвестни потребители, че живеят на принципа „пито-платено” не само в кръчмата, че изобщо нямат право да се месят в сделки между други субекти! ВиК иска по някакъв начин да си вземе парите. Без да се интересува от закон, от морал, от правата на човека. Ако се интересуваха – нямаше да са монополисти.

         Ммммда! А в Наказателния кодекс е пълно с членове, които монополистите не само пренебрегват и прекрачват, ами направо тъпчат. И няма да ги цитирам до края, до размера на наказанията. Просто нека видим какво има постановяват те. Като например член 143 – „Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си…”. И член 144, свързан с този. Плюс член 231, алинея 1 – „Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие…”. Че и член 282, алинея 1 – „Длъжностно лице, което…превиши власт или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага…” Хоппа, ще кажете – каква облага, босът на ВиК се е загрижил за обществения интерес и затова се мъчи по всякакъв начин да получи парите за вече използваната вода. Добре, ще отговоря, а защо досега не е направил това? И няма ли друг начин – освен рекет над невинните и предизвикване на саморазправа? Няма ли закон, няма ли ред, няма ли съд за длъжниците? Има, нали? А, след като той не си е свършил работата досега, не попада ли под ударите на член 219, алинея 1 – „Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа…”? Впрочем, какво ще стане, ако гражданите се събудят и започнат да съдят монополистите за некачествена работа – по член 228 – „Който като ръководителили контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тил или белези…”. И не ме питайте водата стока ли е? Ами плащаме я – услугата е нещо благородно, безплатно, от душа. А това, което пием – с все камъчетата, калта, всякаквия живот в него – качествена вода ли е?

          Всъщност, и разпространяването на подобни заканителни бележки попада под ударите на закона. Тъй като те са незаконни, авторът им е директно с двата крака в член 308, алинея 1 – „Който състави неистински официален документ…”. И член 323 – „Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право…”. Още – член 320 – „Който явно подбужда към извършване на престъпление…”, отнасящ се именно към подканите за саморазправа. И член 10, отнасящ се за обществената опасност от такива самоволни незаконни действия – „ Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения от Конституцията правов ред…”.

Е, може и да се размине на монополистите! Ако се опрат на член 33, алинея 1 от Наказателния кодекс – „Не е наказателноотговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройствп на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си…”.Поради което съм готов да подаря на всички шефове на монополисти безкрайно интересната и полезна книга - Наказателния кодекс.

ГЕОРГИ КОНОВСКИ