Тогава 10 току-що произведени лейтенанти от випуск “Освобожденски” в Добричката авиобаза. До 2001 г. е бил на служба в нашето летище. Летял е на няколко типа самолети. Първоначално на МиГ-15 бис. След това на МиГ 17, а през 1984 г. завършва и курс за пилотиране на  Су22М4 - единственият изтребител-бомбардировач на въоръжение в България. Ден преди празника на ВВС НДТ разговаря с Н. Николов.

- С какво свързвате датата 16 октомври?

- 16 октомври по традиция е празник на ВВС в България. На 16 октомври 1912 г. летците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват първото самолетно разузнаване над Одрин и укрепленията. Тази дата се сочи като ден, в който за първи път в света самолет е употребен за бойно разузнаване. Отличните резултати, дадени от този полет, правят силно впечатление на нашето командване и на военните кореспонденти при него. Журналистите незабавно разтръбяват по целия свят успеха на новото разузнавателно средство и това дава тгласък за по-усилено развитие на въздушните войски във всички държави. Полетът завършва с хвърляне на две гранати над гара Караагач край Одрин.

- В Добрич вече няма авиобаза. Сега събирате ли се да си припомните доброто старо минало?

- Постоянно се събираме, но не всички са в града. Някои отидоха да служат в други бойни летища, други се пенсионираха. Аз бях една година в Безмер, като трябваше да обучаваме пилоти за Су-22. Този тип самолет с решение на Генералния щаб бе преместен да носи службата в тази авиобаза. Там самолетът летя година–две до неговото снемане от въоръжение.

През 2001 година летателния състав бе преместен в Авиобазата в Добрич. Тук остана техническа ескадрила да поддържа самолетите, които не бяха на въоръжение тогава. Те останаха до 2002 г. Тогава с решение на министъра летището бе закрито напълно.

- Като пилот колко летателни часа имате във въздуха?

- Около 2000 часа имам на няколко типа самолети. Аз съм летял само на реактивна авиационна техника. В училището съм летял на L 29. След това на МиГ-17, МиГ-15 бис. 18 години летях на съвременен самолет Су-22. Един хубав самолет, от който съм изключително доволен. Считам се поощрен в професионалното си развитие, че летях много години на него и израснах с него.

- Липсва ли Ви онова ежедневие, когато бяхте пилот и защо?

- За дългогодишните пилоти, които дълго време са упражнявали тази професия, има един психологически момент, защото всяко нещо си има край. Трудно се адаптира пилотът и свиква с мисълта, че повече няма да лети, защото това е професия за цял живот. Няма бивш орел и бивш пилот. Има активно летящ и неактивно летящ пилот. В момента съм неактивно летящ. Качвам се от време на време на някой вертолет Като летец имам стаж 24,5 години, а пилотите имаха право да се пенсионират ако имаха 10 години.  

- Кой е интересният момент, който няма да забравите?

- Най-много си спомням участията в авиошоута за висш пилотаж. Бях един от пилотите, които имаха честта да участват в международни авиошоута и да представям България. Участвахме като групова слетяност и соло пилоти.

- Какво ще пожелаете на Вашите колеги в по повод на празника?

- Постоянно се виждаме с тях. В момента авиацията ни не е на завидно положение, но да се надяваме, че с обновяването на техниката ще направи крачка напред. Като цяло авиацията се развива в световен мащаб. В България има много млади пилоти, които искат да се развиват в тази сфера. За целта са необходими нови самолети. Сега тези неща са свити заради недостатъчния финансов ресурс на Министерството на отбраната. Оптимист съм за българската авиация, тъй като вече сме и страна-членка на НАТО.