"Временните работници представляват над 3 милиона работници в Европа и оборот от 75 милиарда евро", напомни докладчикът на ЕП Harlem Desir (ПЕС, Франция), добавяйки, че "тази директива ще доведе до приемането на социално законодателство в момент, когато очакванията за социална Европа са високи".
 

Първоначално предложение на Комисията
 

През 2002 г. Комисията прие (в рамките на Лисабонската стратегия) предложение за директива относно условията на труд на наетите чрез агенции за временна заетост работници, която предвижда да се осигури минимално равнище на защита за тези работници. В него се утвърждава принципът за недискриминация между наетите чрез агенции за временна заетост работници и другите работници на дадено предприятие, включително по отношение на заплащането, при условие че продължителността на наемането надвишава шест седмици.
 

Измененията на Парламента на първо четене
 

Европейският парламент прие становище на първо четене през 2002 г., което внесе много изменения в предложението на Комисията. Тяхната цел беше да се въведат ограничения относно изключенията от принципа на недискриминация. Парламентът прие също така изменения, според които всички наети чрез агенции за временна заетост работници имат право на равно заплащане от деня на наемането им на работа, както и правото да се ползват от трудовото право, от правото спрямо другите работници и от социална закрила.
 

През ноември 2002 г. Комисията прие изменено предложение, в което становището на ЕП беше взето под внимание. То обаче остана блокирано в продължение на шест години в Съвета на министрите, като накрая Съветът постигна политическо съгласие по общата позиция през юни 2008 г.
 

Основните постановки на общата позиция
 

Приетата днес обща позиция включва по-голямата част от измененията, приети на първо четене от Парламента, между които измененията за гарантиране на равно третиране, включително и по отношение на заплащането. По този начин равното третиране от първия ден ще бъде общо правило, като за всяко изключение от този принцип трябва да се постигне споразумение със социалните партньори или чрез колективни преговори. Общата позиция на Съвета включва също така и измененията относно достъпа до заетост, общите помещения и професионалната квалификация, както и относно представителството на наетите чрез агенции работници.
 

Докладчикът на второ четене за ЕП Harlem Desir подчертава същевременно, че въпреки че здравето, безопасността и хигиената на работното място не са включени като основни условия на труд и заетост съобразно искането на Европейския парламент, те на практика вече са гарантирани с Директива на Съвета от 1991 г.
 

В ЕС има тенденция на повишаване на временната заетост
 

Към момента продължават да съществуват големи различия между националните законодателства по отношение на временната заетост. Освен това съществуват и значителни различия по отношение на заплащането, както и на по-лошите условия за труд за наетите чрез агенции за временна заетост работници. По-специално тези работници са изложени в по-голяма степен на физически рискове, а натовареността и темпото на работа са често по-високи в сравнение с работата на другите работници.
 

Във всички държави от Европейския съюз като цяло съществува тенденция за повишаване на временната заетост, въпреки че делът на въпросните работници варира значително в различните страни.

Влизане в сила

Директивата трябва да бъде приложена от държавите-членки най-късно до три години след нейното влизане в сила.