Треньорите искат незабавна среща с кмета на Добрич. Те настояват да разберат по какви критерии се разпределят средствата и парите да се дават според заслугите, а не на килограм

Липсва връзка между общината и спортните клубове. Така мнозина треньори коментираха парадоксалното разпределение на средствата, предназначени за финансово подпомагане на спортните клубове в община Добрич за 2008 година. Във вчерашния си брой НДТ помести информация кой клуб колко средства е получил. Публикацията бе по сигнал на няколко треньори, които се надигнаха, че тяхната работа не е подобаващо оценена, а други клубове са съмнително привилегировани. Наставниците обвиниха медиите, че мълчат по въпроса за разпределението на финансовата помощ, която за някои клубове е жизнено необходима. Те обвиниха и кметския екип за некадърно отношение към спорта.     

Според общината танцов клуб “Фантастика”, който развива неолимпийски спорт, изведнъж се оказа спорт №2 за Добрич. Отборът на Здравко Даскалов, в който основна фигура е талантливият му син Петър, прибира повече от всички други спортове, в които има десетки състезатели и то с големи успехи – златни, сребърни и бронзови медалисти от републикански първенства и призови позиции и от международни състезания. За схемата как Даскалови се докопват до парите от данъците на добричлии, а след това с високо вдигната глава се качват на най-голямото стъпало на почетната стълбичка като състезатели на “Дъга” – София, разказахме във вчерашния ни брой. Днес публикуваме коментарите на треньорите от другите клубове в града, които губят национални състезатели заради липсата на пари, не участват в състезания – отново заради оскъдните финанси и не организират първенства, поради същата причина. Попитахме и тези, които се опитват да организират множество прояви и с кански усилия да накарат децата да се занимават с някакъв спорт.

“Гласуваха парите в началото на 2008 година, а ги раздадоха, след като състезанията за нас вече приключиха. Пропуснахме няколко състезания именно заради липсата на средства. Ако ги бяха дали навреме щях да подготвя борците си за първенствата, в които не участвахме. Ако общината имаше връзка с клубовете, щяхме да имаме регулярни срещи и тя да бъде запозната с дейността в клубовете. Така нямаше да се стига един клуб да бъде ощетен за сметка на друг. Нямаше и нашите състезатели да се разбягат по другите отбори”, каза треньорът в клуба по борба “Добруджански юнак” Петър Петров. Неговият възпитаник Стойко Русев, който в момента се състезава в Германия каза, че липсата на средства е причината мъжете да се разбягат и да не защитават цветовете на родния си клуб в Добрич. 

“Спешно искаме среща с кмета на града и хората, които разпределят тези средства. Тези хора или не разбират от спорт, или нямат достатъчно информация за дейността на клубовете. Има протоколи от състезанията и трябва да бъдат изисквани, за да се установи дали клубовете имат успехи и с кои състезатели, защото много от треньорите обичат да послъгват. Добре е управниците да влязат в спортните зали и да видя кой спортист от кой клуб го съобщават и да разберат как ние печелим отличия. Все чакаме да ни поканят на разговор и накрая все ни изненадват с такива решения. Ето един пример от нашия спорт в града. Аз водя по състезания в България над 20 състезатели, печелим отличия, а накрая взимаме 1200 лева. Толкова пари получи и отборът на “Джим”, който е с двама състезатели. Цяла година изобщо не са ни събрали. Даването на пари на килограм не ни стимулира да работим. Който е работил и има успехи трябва да получи повече. Който има по-малко успехи – трябва да се амбицира да започне да работи, ако иска да получава пари. Сега какво се получава, губим състезатели, защото нямаме средства, с които да ги оставим в спортната зала и да ги водим на състезания. Това е причината националът в нашия клуб Светлин Маринов да напусне този спорт вече като готов изграден състезател. В момента имаме двама талантливи щангисти-национали, които готвим за първата Олимпиада за младежи в Сингапур през 2010 година. С какво да ги готвя? Общината кога смята да ни чуе, че трябва пари за тези щангисти? Става дума за Юндер Бейтула и Дейвис Панчев. Категоричен съм, че не може клубът по танци да получи 4000 лева, а ние, дето готвим олимпийци да вземем 1200. Трите клуба по вдигане на тежести получиха общо 3600 лева. Трябва спешна сбирка между клубовете и кмета, ако общината иска да има спорт”, каза треньорът на клуба по вдигане на тежести “Добруджа” Стефан Цончев. Неговият колега Диян Дейков от клуб “Джим” също е на мнение, че не трябва клубовете от един спорт да взимат по равно, защото имат различен брой състезатели и успехи. “Това не е никакво разпределение. На всичкото отгоре ги дават в края на годината. Лично на мен Младен Матеев ми каза, че Веселин Божков е излъгал комисията с 5000 лева и ако треньорът върне тези пари, то те ще бъдат разпределени между клубовете. Моят апел е всички треньори да не злоупотребяват, защото всеки лев е необходим на състезателите. Не става въпрос за много пари, но понякога и 1000 лева биха се оказали предостатъчни да изпратим децата си на състезания и Добрич да има успехи”, каза Дейков. Срещу начинът на разпределение и забавянето на парите се изказа и Тодор Спиров, който през последните месеци не спира да обикаля редакциите и да се оплаква, че няма пари, с които шахматистите да отидат на състезание.

Това са само част от мненията на клубовете в Добрич. Не посмяхме да звъннем на младите треньори в клубовете по лека атлетика Еманоела Янкова и Милен Петров, на които тепърва им предстои да се сблъскват с такива незакономерности и дано издържат да се занимават с тази работа и да оставят децата в залата, защото през последните години много спортни специалисти се отказаха да тренират деца, заради липсата на финанси. В клубовете по лека атлетика също има национали, медали и успехи, но получиха само по 1000 лева. Отборът по спортно ориентиране провежда редица мероприятия и ангажира стотици деца, но 1 022 лева влязоха в клубната каса. Какво ли мислят боксьорите? Може би спортните хора в общината ще узнаят, ако посетят залата им, която е студена и цялата в прах. Там специалистите вече трудно навиват децата да се занимават с този спорт.      

В таблицата с разпределението на парите, се вижда и, че клуб “Алексия” взима 500 лева от последното раздаване на парите. По толкова влизат и в касите на двата клуба по художествена гимнастика. Ако хората, от които зависи разпределението на парите знаеха, че в клуб “Алексия” има в пъти повече състезатели и изключителни успехи, които будят голямо уважение, и че този клуб има успехи от големи международни състезания и се готви за световно, може би финансовата инжекция щеше да бъде толкова, колкото ще получи фантастичния Петър Даскалов от “Фантастика”. Няма да говорим за десетките медали на каратеките, както и затова, че и тенисистите на “Изида” също направиха невероятна реклама на Добрич с изявите си в страната и в родния си град, но клубът взима близо 3 пъти по-малко от танцьорите. Къде са клубовете по волейбол, другите два отбора по спортни танци, тенис на маса, бадминтон, конен спорт, автомобилизъм... Те не фигурират в тази таблица със средства. Защо ли? Със сигурност настоящите хора, които разпределят общинските пари не са виновни затова, причините са комплексни, но настоящите местни управници имат възможността да променят ситуацията. Щом градове от ранга на Добрич могат да отделят 1 милион лева за спорт (без футбол) и това да стане един от приоритетите на града, защо не и Добрич да инвестира в спорта, защото бизнесмените, които правят това се броят на едната ръка. В противен случай все по-често ще се говори за волейболистите и футболистите на “Калиакра”, хвърлячите от град Балчик и техния футболен отбор, бадминтонистите на Шабла, както и за наши местни спортисти като състезателя ни по картинг Митко Матев, гимнастичката Ваня Кирова, борците, боксьорите, колоездачите и т.н., които отиват да защитават цветовете на отборите от другите градове.

НДТ