Плача всяка минута, всяка секунда.... Вече съм много слаба, въздухът, който дишам, е много мръсен за мен...

"Колкото дните минават, толкова по-тежко става за една майка, която знае, че синът й никога няма да се върне и да каже "майко"! След като усмихнат излезе и ми каза "майко, аз тръгвам", а ми го върнаха в ковчег. Бъдещето беше пред него, имаше планове. Ужас! Това е нелепо, това е нечовешко, с това мислиш, че светът е свършил за теб".

Така започва писмото си до в. "Нова добруджанска трибуна" Гена Иванова - майка на Живко Жеков, който бе убит в ранните часове на 13 септември в центъра на Добрич. Жената дойде в редакцията, за да остави написаното за сина си. Сви се на канапето и през цялото време, докато разговаряхме, не спря да плаче...

"Синът ми Живко Жеков израсна в работническо и обикновено семейство", пише Гена Иванова. И разказва, че е завършил 8 клас в СОУ "Дора Габе". "Не беше никога наказван за лоша дисциплина" - пише майка му. После Живко завършва тогавашния Техникум по механизация на селското стопанство - и там не е имало оплаквания от учители или от курсовия му ръководител. "Дори, когато ме срещне курсовият му, ме пита за Живко, защото го помни като добър ученик" - споделя Гена Иванова. И по-нататък в писмото си разказва: "Отби военната си служба в Добрич, в Авиацията, без да беше наказван, без никакви лоши прояви. Така беше възпитан от едни обикновени хора. Не тръгна по лоши пътища: не бе нито наркоман, нито пияница, дори цигари не пушеше. За това много го обичах, той се грижеше много за нас. Работеше като таксиметров шофьор и там диспечерките го запомниха винаги усмихнат, винаги добър с всички. Аз, като майка, се гордеех много с него. Просто нямам думи как да го опиша."

Потопената в мъка жена разказва, че Живко е бил най-добрият вуйчо на света, децата на сестра му - момиченца на 5 и на 6 години, са били като негови дъщери, не можел и ден без тях. Постоянно им купувал подаръци, а в дома на родителите му, с които живеел, поне веднъж седмично имало торта за тях. "Племенниците му ме виждат, че плача, много им е мъчно за вуйчо им" - споделя Гена Иванова. И не спира да ридае: "Беше много добър син". Покрусената майка разказва, че връзката й със сина й била много силна. Живко се отбивал у дома по пет-шест пъти на ден, за да я види как е. "Все се въртеше около мене, все повтаряше "майко, майко", надничаше в тенджерата какво готвя" - споделя жената. Той винаги вземал майка си, когато пазарува от магазина, "всичко каквото имаме у дома, двамата сме го избирали". Когато си купувал кола от Варна, пак с майка си я избирал. Синът й помагал много. През пролетта починал бащата на Гена Иванова, "двамата го гледахме до последно, двамата го водехме по лекари". Всички в блока го обичали, на всички правел услуги...

В писмото майката разказва и за фаталната вечер. Живко се прибрал весел от работа и й казал, че отива на гости на първия си братовчед, който влязъл в ново жилище. Купил торта, сок, бонбони. Когато си тръгнал от братовчед си, решил да отиде с един негов "приятел" - Иван, на вариете в хотел "България". "Преди да стигнат до това пусто вариете, срещнали мъжка компания, която била изгонена от заведението за направен скандал и побой - пише Гена Иванова. - Само не знам защо охраната не е повикала полиция, след като добре ги е познавала що за стока са. Подгряни от случилото се, се нахвърлили върху Иван и сина ми. Явно приятели няма на този свят, щом този Иван е успял да избяга и да остави сина ми в ръцете на този престъпник, изрод... За да убие сина ми на място. Това за мен е престъпление, което трябва да се наказва със СМЪРТ или ДОЖИВОТ." Опечалената жена се чуди не са ли останали съвестни хора на този свят, няма ли вече човечност, че хората да си помагат, когато са в опасност. Как така никой не е видял побоя, че да се обади на полицията. "Ако някой се беше притекъл на помощ, може би сега моят син щеше да бъде в болница, а не в гроб" - допълва Гена Иванова.

"Дори полицията не ме уведоми! - пише жената. - Та нали не е син на някой мафиот или депутат, а на едни обикновени хора". Гена Иванова разказва, че около 6 часа на 13 октомври, когато видяла, че Живко не се прибрал, започнала да звъни на мобилния му телефон. Отсреща никой не отговарял. Едва около 9.30 часа, когато съпругът й, дъщеря й и зет й отишли в полицията, научила какво се е случило. Не можеше ли полицаите да ми се обадят, в телефона на Живко има номерата ни, записани са "майка", "татко", пита жената. Тя не крие възмущението си и от поведението на  Иван, който също не й се е обадил. Когато разбрала, че последно са били заедно, намерила номера му и му се обадили. А той казал: "Да, бяхме заедно. Търсете го в полицията". И на другия ден отишъл на работа.

"Обръщам се към всички, които са видели поне мъничко от това, което е станало - да не ги е страх, а да отидат в полицията и да разкажат за този престъпник Борис Борисов. Един ден да не им тежи на съвестта, че не са го направили" - отправя апел Гена Иванова. И продължава: "Сигурна съм, че този изрод на много други хора е причинявал болка и нека не мълчат. Да ме намерят и да ме подкрепят, за да не остане безнаказан и да разплаква други майки като мен." Гена Иванова пише още: "Преди да се премахне смъртната присъда в България, нямаше чак толкова престъпления. А сега престъпленията са толкова жестоки! А убийците се разхождат на свобода".

"Пиша това и плача всяка минута, всяка секунда. Защото съм вече много слаба, въздухът, който дишам, е много мръсен за мен и искам да умра... Дори и със смъртна присъда да бе осъден, за мен и семейството ми никога няма да има утеха, защото синът ми никога няма да стане от гроба. Ще го запомним с добрината, с усмивката и с невинността му" - завършва писмото си Гена Иванова.

Жената си тръгна от редакцията ридаеща, състарена преждевременно, смазана от мъка... НДТ

Снимки: Любен ЖЕЛЯЗКОВ и личен архив