През периода 24.09.-21.10.2008г в гр. Добрич са регистрирани два епидемични взрива от Остър вирусен хепатит тип А /ОВХ тип А или ВХА/ в детски и училищни колективи, както и единични случаи на заболяването в организирани колективи в общини Тервел и Ген. Тошев.
При направените епидемиологични проучвания се установи, че въпреки информирането на родителите за случай на заболяло от ОВХ тип А дете в съответния колектив и необходимостта от медицинско наблюдение и изследване на контактните лица от личните лекари, те не винаги спазват предписаните противоепидемични и профилактични мерки.
Вирусен хепатит тип А е широко разпространена остра чревна инфекция, която се характеризира с увреждане на черния дроб и поява на иктер /жълтеница/. Причинява се от HepatitisAvirus /НАV/, който е един от най-устойчивите вируси във външната среда. Той се отделя с фекалиите, урината и слюнката на болния човек – източник на заразата, предимно в преджълтеничния период, продължаващ около 3 седмици. Заболяването се разпространява по фекално-орален механизъм, като основните фактори на предаване са около 50, но най-съществено значение имат водата, хранителните продукти, приборите и съдовете за хранене и замърсените ръце. Заразяването се осъществява чрез поглъщане на вируса с вода и хранителни продукти, замърсени от болни, най-вече с безсимптомни или безжълтенични /аниктерични/ форми на заболяването, например: при достъп на такива болни до пречиствателни станции, водоизточници, производство на храни, заведения за обществено хранене, затворени колективи и др.
Замърсените ръце играят важна роля в предаването на ОВХ тип А. Ако болният с аниктерична форма на инфекцията не измива ръцете си след посещение на тоалетната, ще разсейва заразното начало до всичко, с което има контакт. Замърсените ръце участват активно в контактно-битовия, както и в хранителния път на предаване на хепатит тип А. Затова заболяването е известно и като “Болест на мръсните ръце”.
Възприемчивостта на човека към ВХА е висока, като се засягат предимно деца и млади хора.
Заболяването протича сравнително леко, често без или със слабо изразена жълтеница. След среден инкубационен период от 30 дни, при типично протичане, болестта преминава през три периода:
vПреджълтеничен период – Признаците се появяват постепенно: отпадналост, намален апетит, обща разбитост, главоболие, тежест в дясно подребрие и епигастриума, понякога гадене и повръщане, умерено повишена температура и/или грипоподобни оплаквания. Към края на този период урината на болните потъмнява, изпражненията им стават светли, а при преглед черният дроб е увеличен под ребрената дъга. При лабораторни изследвания се установяват високи стойности на чернодробнитефункционални проби.
vИктеричен период - Най-напред жълтеницата се появява по склерите на очите, по лигавицата под езика и по твърдото небце и постепенно обхваща лицето и цялото тяло. Урината става по-тъмна, а изпражненията – по-обезцветени, черният дроб се увеличава, може да се увеличи и слезката, предимно при децата. Лимфните възли набъбват. Често се регистрират ниско кръвно налягане и забавен пулс. Този период продължава 1 до 3-4 седмици.
vРеконвалесцентен период / период на оздравяване / - характеризира се с изчезване на иктера, нормализиране на апетита и размерите на черния дроб и слезката, а така също и на стойностите на чернодробните показатели.
Еволюцията е благоприятна и не се стига до хронифициране на болестта.
Лечението на ВХА е насочено към подходящ режим, диета и повлияване на основните болестни процеси. Все още няма етиологично лечение, което да води до премахване на вирусния причинител от заразения организъм.
След преболедуване се създава траен типовоспецифичен имунитет. Преболедувалите лица подлежат на диспансерно наблюдение за срок от 3 до 6 месеца.
Профилактиката на ОВХ тип А се свежда до:
vПовишаване на санитарната и здравна култура на населението;
vПровеждане на строг контрол върху храненето и водоснабдяването на населението;
vПровеждане на санитарно-комунално благоустройство на селищата, регулярно събиране и унищожаване на битовите и органични отпадъци и др.;
vРедовно провеждане на профилактични дезинфекции и дезинсекции;
vСпецифична профилактика:
ØПасивна имунопрофилактика – постекспозиционна: провежда се с нормален човешки имуноглобулин на контактни на вирусен хепатит А лицадо 5-я ден след контакта;
ØАктивна имунизация – с инактивирана противохепатит А ваксина Havrix.
При възникване на случаи от ВХА, противоепидемичните мерки са насочени към болния, контактните лица и външната среда.
За ранното откриване на болесттаи предприемане на своевременно лечение, както и за ограничаване разпространението на инфекцията е важно лицата, които не са боледували и не са имунизирани против ВХА, контактни на болен от това заболяване да бъдат под медицинско наблюдение, осъществявано от техния личен лекар в продължение на 45 дни / максимален инкубационен период!/ от контакта, като при съмнение за заболяване се извършват съответните изследвания на урина и кръв.
На лица до 17 год. възраст, които са били в близък и продължителен контакт със заболял от ВХА / в дома, организиран колектив и др./, неболедували и неимунизирани срещу заболяването, по преценка на епидемиолог от РИОКОЗ се прилага нормален човешки имуноглобулин.