Това пише вестник "Стандарт" като се позовава на отлично осведомени източници от фонд "Земеделие", предаде БГНЕС.
Аврамов взел пари по проект за 700 дка лозя край елховското с. Гранитово. Две години след засаждането на лозичките през 2003 г. мистериозен пожар ги изпепелил. Експертите от еврослужбата за борба с измами - ОЛАФ обаче се усъмнили. Според тях огънят е трябвало да заличи следите от крупна афера. Така проектът на Аврамов попаднал сред 90-те, които ОЛАФ проверява у нас.
"До дни се очаква службата да реши окончателно кои точно от случаите да бъдат детайлно разследвани", заявиха източници от фонда. Агентите на ОЛАФ вече разнищиха 30 съмнителни проекта, които до един се оказаха класически измами.
"Повечето са направени по сходни схеми - нарушени са правилата при търговете с представянето на 3 конкурентни оферти, а големи бизнесмени са участвали със свързани фирми", обясняват икономически ченгета. Емисарите на ОЛАФ се натъкнали и на драстични случаи, в които парите просто не са усвоени по предназначение.
Подозренията са, че Аврамов също изобщо не е засадил масива. Засаждането на декар с лозички струва около 4500 лева. Така целият проект край Гранитово е за над 3 милиона лева. САПАРД възстановява 50 на сто от инвестициите, което означава, че Аврамов е забърсал милион и половина лева евросубсидии.
"Дори да върнат парите, сгафилите фирми не могат да избягат отговорност", коментират експертите. Аврамов има проблеми с проектите си и преди историята със 700-те дка. "Стара изба 1924" на Орлин Аврамов и "Бояна-3" на молдовеца Георгий Карамалак са изрично споменати в проверка на фонд "Земеделие", направен през 2001 г. Те са посочени като най-драстичен пример за присвояване на пари от Европа. Последствие от разкритите афери е наложената забрана на областните дирекции на "Земеделие" да изпълняват контролни функции по проектите.
Освен по страстта към далаверите Аврамов и Карамалак си приличат и по стряскащите криминални досиета. Шефът на "Стара изба 1924" е подсъдим като поръчител за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, която води правните дела на винарната му. Бесарабският българин Георгий Карамалак пък е считан за бос на т. нар. българска мафия в Молдова. Той на няколко пъти кандидатства за българско гражданство, но то винаги му е отказвано. Съдружникът му в "Бояна-3" Румен Николов-Руснака е застрелян през есента на 2002 г. Николов пък е ортак с молдовеца Степан Рибаков, който е убит ден след разстрела на Илия Павлов.
След скандала с фалшивото засаждане на 700 дка лозя край Гранитово Аврамов започва да играе с други фирми в САПАРД. По правилата на европрограмата той не може да кандидатства за проекти със "Стара изба 1924" повече от един път на 5 години. През 2002 г. винарната влиза като акционер във "Винифера инвест", а през 2003 г. е създадена "Виноюг". Всички те са регистрирани с един и същи адрес в София - ул. "Бачо Киро" 52. Аврамов поставя съпруга на секретарката си Георги Чолев като управляващ на "Винифера инвест". "Винифера" и "Стара изба 1924" използват една и съща фирма "Интерконсулт", която подготвя проектите ми за кандидатстване по САПАРД. На 24 ноември 2003 г. фонд "Земеделие" одобрява отпускането на 962 767 лв. за изграждане на разсадници за лозов посадъчен материал и закупуване на селскостопанска техника на "Винифера". Три години по-късно става ясно, че "той не може да бъде изпълнен и дружеството само се отказва да подпише договор.
"Винарската гилдия се компрометира от хора като Аврамов, които периодично са хващани в опит да измамят Европа", коментираха пред "Стандарт" шефове на винпроми. dir.bg