2006 г. След преизбирането му за втори мандат, президентът Георги Първанов прави първата си визита зад граница в Македония. Там той присъства на откриването на обновеното и реставрирано военно гробище в Ново село. На церемонията присъстват още българският посланик в Скопие ген. Михо Михов, лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, председателят на патентното ведомство Костадин Манев, директорът на Агенцията за енергийна ефективност Таско Ерменков, както и много български граждани от различни краища на Македония. След церемонията Първанов се среща с македонския президент Бранко Цървенковски. Двамата поднасят цветя пред паметника на покойния македонски президент Борис Трайковски, намиращ се в центъра на Струмица, близо до Дома на армията. Еднодневната визита на президента Георги Първанов в Македония приключва с частна среща със съпругата и семейството на покойния македонски президент Борис Трайковски.

2000 г. На 4 - 5 ноември се провежда Първи редовен конгрес на БСДП в СДС, на който Йордан Нихризов (на снимката) е преизбран за председател. Българска социалдемократическа партия (БСДП) е възстановена на 26 ноември 1989 г. Регистрирана е на 17 април 1990 г. През май 1990 г. възстановява членството си в Социалистическия интернационал. Печатен орган на БСДП е в. "Свободен народ". БСДП е инициатор за създаването на коалиция Съюз на демократичните сили (СДС) през 1989 г. и коалиция СДС - център (1991 г.). Участва в основаването на коалиция Обединени демократични сили (ОДС), създадена през 1997 г. Има статут и на наблюдател в партията на европейските социалисти. До октомври 1998 г. е единна политическа формация. В края на същата година се свикват два ХХХХІІ извънредни конгреса на партията. Единият (в Пловдив) избира за лидер на партията Йордан Нихризов, а другият - във Варна, издига на същия пост Петър Агов. Д-р Петър Дертлиев е провъзгласен за почетен председател на партията. Течението против д-р П. Дертлиев през януари 1999 г. се обособява в самостоятелна политическа партия под името Български социалдемократически съюз (БСДС), в който освен членове на БСДП участват и представители на Нова социалдемократическа партия (НСДП) с председател Красимир Пухтев. Българският социалдемократически съюз (БСДС) е учреден на 16 януари 1999 г. Регистриран е през април 1999 г. с председател Йордан Нихризов.

2000 г. На 4 - 5 ноември се провежда XXXII конгрес на БЗНС – Народен съюз. За главен секретар е преизбрана Анастасия Мозер. Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер е родена на 30 юни 1937 г. в София. Тя е дъщеря на видния земеделски лидер Георги Михов (Гемето) Димитров. Завършва френска филология в университета Джорджтаун. През 1972 г. защитава докторска степен по романски езици и литератури в университета "Джордж Вашингтон". В периода 1966-1972 г. се занимава с научни изследвания в Световната банка - Вашингтон. От 1972 г. до 1987 г. е административен помощник на Директора във Center for Hellenic Studies във Вашингтон. В годините между 1987 г. и 1992 г. е редактор в радио "Гласът на Америка". От 1992 г. е главен секретар на БЗНС "Никола Петков". В периода 1973-1992 г. е член на Българския национален комитет. Анастасия Мозер е заместник-председател на секцията на жените към Европейския Християндемократически съюз. Тя е избрана за народен представител в XXXVII Народно събрание. В XXXVIII НС е главен секретар на БЗНС-НС и съпредседател на Парламентарната група на Народен съюз. Член е на делегация в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Членува и в Комисията по външна и интеграционна политика. Избрана е за депутат в XXXIX и в XXXХ Народно събрание. До 12 март 2002 г. е заместник-председател на Парламентарната група на Обединените демократични сили. Член е на парламентарните комисии: по външна политика, по правата на човека и вероизповеданията и на постоянната делегация на парламента в Североатлантическата асамблея. Омъжена е за д-р Чарлз Мозер - славист и българист, преподавател в Американския университет в Благоевград. На произведените на 25 юни 2005 г. парламентарни избори за XL НС Анастасия Мозер е избрана за депутат от ХХV МИР-София от листата на Български народен съюз.

1999 г. Парламентът гласува със 146 гласа “за” нов мандат на правителството на Иван Костов да преговаря за срокове за затваряне на първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй". През 1993 година е подписан договор между българското правителство, ръководено от проф. Любен Беров и Фонд за ядрена безопасност, с което срещу безвъзмездна помощ за България в размер 24 млн. екю, осигурени от Европейската банка за възстановяване и развитие, се фиксира политическата рамка за спирането на малките реактори АЕЦ “Козлодуй”. Според договора четирите реактора трябва да се модернизират за кратка експлоатация, след което да бъдат затворени през 1997 – 1998 г. На 29 ноември 1999 година между българското правителство с министър председател Иван Костов и Европейската комисия се подписва меморандум, съгласно който България се задължава да затвори блокове І и ІІ на АЕЦ “Козлодуй” преди 2003 г. и блокове ІІІ и ІV най-късно през 2006 г. в замяна на финансова помощ в размер на 550 млн. евро, които България да получи постепенно до 2009 г. за преодоляване на отрицателните последици за енергетиката ни от затварянето на четирите блока. Правителството подписва този меморандум и приема графика за затваряне на четирите блока на АЕЦ “Козлодуй” като условие за започване на преговори за присъединяване на България към Европейския съюз. В периода 16-19 ноември 2003 г. Групата по атомните въпроси (Atomic Questions Group) към Европейската Комисия провежда партньорска проверка на ІІІ и ІV блок на АЕЦ ”Козлодуй”. Експертната мисия включва представители на Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Испания, Италия, Финландия и Франция. Проверката е договорена от българското правителство при преговорите за присъединяване на България към ЕС по глава ХІV – “Енергетика”. Преговорите по тази глава са открити на 28 ноември 2001 г. и са закрити на 18 ноември 2002 г. Резултатите от проверката са много добри и са разгледани от Европейската комисия, но България не постига промяна на условията по глава “Енергетика”. Евентуално преразглеждане на глава “Енергетика” ще забави приемането на България в Европейския съюз, а правителството се опасява от факта, че положителните резултатите от повторно разглеждане на глава ХІV са прекалено несигурни. На 3 юни 2006 година министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров заявява "Проблемът, свързан със затварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”, не трябва да се повдига отново" и добавя, че перспективата за развитие на българската ядрена енергетика е много сериозна и е свързана с изграждането на АЕЦ “Белене”.

1996 г. Деветнадесет членове на ръководството на БСП (депутати и членове на Висшия съвет) отправят открито писмо с искане за оставка на Жан Виденов от поста министър-председател. Причина за искането е тежката криза, в която изпада страната под управлението на Жан Виденов. В периода януари – началото на февруари 1997 г. България изпада в дълбока политическа и финансова криза. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос. В началото на февруари България е изправена пред хипер инфлация, след като за по-малко от два месеца цената на един щатски долар достига до 3000 лв. от 500 лв. в началото на годината. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, но са стопени дълговете на т.нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат. Хронология на събитията: В периода 21 – 23 декември 1996 г. Българската социалистическа партия (БСП) провежда извънреден – ХХХХІV конгрес. Още в началото Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател и като председател на партията. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителство, ръководено от него. Делегатите на конгреса избират за нов председател на Българската социалистическа партия дотогавашния й заместник-председател - Георги Първанов. На 28 декември 1996 г. на извънредно заседание ХХХVІІ-мо Народно събрание приема оставката на правителството на Жан Виденов. На 3 януари 1997 г. парламентът, в който мнозинство има Българската социалистическа партия, отлага гласуването на предложената от Съюза на демократичните сили (СДС) "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа", към която правителството на Жан Виденов води България. На 8 януари 1997 г. парламентарната група на Демократичната левица номинира за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов. На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев (чиито мандат на демократично избран президент изтича на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на ново правителство, а опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание, което завършва с окупация и нападение над сградата на парламента. Късно през нощта полицията разгонва със сила демонстрантите, като десетки от тях са ранени. На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов (встъпил в длъжност на 22 януари същата година) връчва на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на правителство, което е задължен да направи съгласно Конституцията на Република България. На 4 февруари 1997 г. Българската социалистическа партия (БСП) се отказва от мандата си за съставяне на правителство. С посредничеството на президента Петър Стоянов политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир. На 12 февруари 1997 г. президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство, оглавено от кмета на София Стефан Софиянски, разпуска ХХХVІІ Народно събрание и обявява предсрочни парламентарни избори на 19 април същата година. Първото решение на служебния кабинет на Стефан Софиянски е за въвеждане на валутен борд в България. На тези парламентарни избори абсолютно мнозинство с 52,26 % и 137 депутатски мандати (от общо 240) печелят Обединените демократични сили (Съюз на демократичните сили, Демократическата партия, Български земеделски народен съюз (БЗНС), Българска социалдемократическа партия (БСДП) ). Втора остава Демократичната левица (Българска социалистическа партия (БСП) и ПК "Екогласност") с 22,07 % и 58 мандата. На трето място е Обединението за национално спасение (БЗНС-Никола Петков, Движението за права и свободи (ДПС), Зелена партия, Партия на демократическия център, Нов избор, Федерация "Царство България") със 7,6 % и 19 мандата, а на четвърто – Евролевицата с 5,5 % и 14 мандата. Последна от парламентарните партии е Българският бизнес блок (БББ) – с 4,93 % и 12 мандата. На 21 май 1997 г. ХХХVІІІ Народно събрание одобрява новия кабинет, оглавен от лидера на Съюза на демократичните сили (СДС) - Иван Костов. На 1 юли 1997 г. в действие влиза Закон за валутния борд (приет от ХХХVІІ Народно събрание) с фиксиране на българския лев към германската марка в съотношение 1 марка = 1000 деноминирани лева.

1996 г. Президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси е избран за заместник-председател на Атлантическата асоциация със седалище в Рим. Соломон Паси е роден на 22 декември 1956 г. в град Пловдив. През 1979 г. получава магистърска степен по математика от Софийски университет “Св. Климент Охридски”, а през 1985 г. - докторска степен по математическа логика и компютърни науки в същия университет. За периода от 1984 г. до 1994 г. е научен сътрудник по математическа логика и компютърни науки в Софийски университет “Св. Климент Охридски” и Българската академия на науките (БАН). Гостуващ професор е в Университета "Пол Себастие", Тулуза (Франция). От 1992 г. до 2001 г. е президент-основател на Атлантическия клуб в България. За периода от 1996 г. до 1999 г. е вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия договор - първият, избран от страна от Централна и Източна Европа. Депутат е в VІІ Велико народно събрание. През 2001 г. заема поста министър на външните работи в правителството, избрано от XXXIX Народно събрание. Вицепрезидент е на международна фондация “Св. Св. Кирил и Методий”. Съавтор е на новата българска конституция, автор е на предложението за членство на България в НАТО.

1992 г. Иван Обретенов е назначен за генерален директор на Българското национално радио (БНР) и остава на този пост до 23 юни 1995 г. Иван Обретенов е роден на 14 септември 1956 г. в село Попина, Силистренско. Завършва журналистика в София. На 15 март 1985 г. постъпва на работа като журналист в БНР. В момента е журналист на свободна практика.

1986 г. Умира Петър Иванов Димков – български народен лечител. Роден е на 2 април 1886 г. в София. Завършва военно образование в Петербург, служи в българската армия. Изучава възможностите на народната медицина, събира и систематизира богат материал за различни лечебни средства. В лечителската си практика съчетава лечебни и превантивни методи с билколечение и диети, доказва тяхната ефикасност. Автор е на "Българска народна медицина. Природолечение и природосъобразен живот" (в 3 тома, 1977-1979 г.). Негови издания са публикувани в чужбина.

1980 г. Роналд Рейгън е избран за президент на САЩ. Роден е на 6 февруари 1911 г. в Илинойс. Рейгън е ХХХХ-ият президент на САЩ. Заема този пост от 1981 г. до 1989 г. Той е най-възрастният държавен глава на САЩ в историята на федерацията. Преди да стане политик в продължение на 25 години е киноактьор. Изпълнил е роли в 50 филма между 30-те и 50-те години. В същото време работи и като спортен коментатор, като заедно с това трупа опит и в синдикалната дейност - шест пъти поред е избиран начело на актьорската гилдия. Политическата му кариера започва когато два пъти спечелва изборите за губернатор на Калифорния - през 1966 г. и през 1970 г. Още в началото на управлението си на въпрос какъв ще е като управник той отговаря: "Не знам, никога не съм играл губернатор". "Политиката е като шоубизнеса: изгряваш шумно, веселиш се известно време и накрая шумно залязваш". През ноември 1980 г. побеждава Джими Картър в президентските избори и четири години по-късно е преизбран. Двата мандата на Рейгън са белязани от много скандали, сред които и финансирането на "контрите" в Никарагуа чрез тайни продажби на оръжие за Иран. По време на своето управление той възобновява политиката на САЩ отпреди Виетнамската война. Оказва военна помощ на местни бунтовници в Никарагуа и Афганистан. По негово нареждане са организирани инвазията в Гренада през 1983 г., както и бомбардировките над Либия през 1986 г. С тази си политика Рейгън успява да преодолее пораженческите настроения в обществото, датиращи от времето на войната в Индокитай, и да демонстрира нарасналата боеготовност на американската армия. Рейгън предприема драстични икономически реформи, с които успява рязко да свали данъците и да даде огромна свобода на бизнеса. В течение на 5 години растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) в САЩ е над 4,2% - немислим за времето си растеж. Икономическият просперитет му позволява да предприеме безпрецедентен военно-икономически натиск срещу СССР, който той нарича “Империя на злото”. През 1983 г. оповестява програмата за противоракетна отбрана на САЩ, известна като "Звездни войни". В периода 1985-1987 г. Рейгън води преговори и сключва споразумения със СССР за намаляване на стратегическите въоръжения. През 1981 г. оцелява при опит за покушение във Вашингтон, където е прострелян от атентатора Джон Хинкли. През 1985 г. претърпява операция от рак на дебелото черво, а две години по-късно го оперират от рак на кожата и рак на простата. Впоследствие заболява от Алцхаймер. До края на живота си живее уединено. Умира на 5 юни 2004 г.

1962 г. Пленум на ЦК на БКП решава Антон Югов да бъде освободен от поста председател на Министерския съвет, а Вълко Червенков - изключен от БКП. Антон Югов е обвинен, че се е стремял да овладее цялата власт в партията и държавата, "заговорни чел" и "се самоизтъквал", занимавал се с "фракционерство". Наказани и отстранени от всички длъжности са и свързаните с репресивните органи през 50-те години - Руси Христозов, Георги Цанков, Георги Кумбилиев, Иван Райков, Апостол Колчев. С този пленум Тодор Живков окончателно отстранява конкурентите за лидерския пост в партията и държавата и разчиства пътя към едноличното си управление.

1957 г. Родена е Диляна Грозданова - българска журналистка. Завършва Софийски университет “Св. Климент Охридкси”, специалност журналистика. От 1985 г. до 1990 г. е водеща на предаването "Актуална антена" по Българската национална телевизия, а от 1991 г. до 1998 г. е водеща и продуцент на предаването "Отзвук" – отново по БНТ. Депутат е в XXXIX Народно събрание (избрано през 2001 г.). Носителка е на Голямата награда на Съюза на българските журналисти (СБЖ) за 1998 г. През декември 2001 г. става учредител на партията “Съюз на Свободни демократи" (ССД), където е избрана за секретар по вътрешната политика. През април 2005 година Диляна Грозданова напуска поста си на ръководител на предизборния щаб на ССД, също така политиката и парламента.

1952 г. С постановление на Министерски съвет № 109 от 4 ноември 1952 г. е създадена Българска търговско-промишлена палата (БТПП), тогава с името Българска търговска палата. Българската търговско-промишлена палата е организация, работеща на обществени начала, с цел да съдейства за развитието на външноикономически връзки на България с другите страни и да подпомага националната икономика в усвояване постиженията на научно-техническия прогрес. През 1973 г. е реорганизирана, като е разширена дейността й в промишления отрасъл. Тогава тя се преименува на БТПП. Съгласно устава й, БТПП има следните основни функции: участва в работата на международни организации, които имат отношение към проблемите за развитие на икономическите връзки, интеграцията и кооперирането; установява, поддържа и развива икономическите контакти със сродни организации в чужбина, създадени за съдействие на търговията и международното икономическо сътрудничество; организира сесии, симпозиуми и други мероприятия в страната и в чужбина, отнасящи се до икономическите, техническите, правните и други проблеми на международното сътрудничество, интеграция и коопериране; организира участието на България в световни изложения и международни панаири и изложби; подпомага членовете си в усвояване постиженията на научно-техническия прогрес, подобряване на качеството и разширяване на асортимента на стоките; организира арбитражен съд и диспашорско бюро; изпълнява редица други функции, свързани с подпомагане на външната търговия, като издаване сертификати за произход на стоките, водене на фирмен регистър на български организации с външнотърговска дейност, работа по патентите и търговски марки. Управителни органи на БТПП са: Общо събрание на членовете, Управителен съвет, Изпълнителен комитет и контролно-ревизионна комисия. БТПП издава редица информационно-рекламни публикации.

1950 г. Подписана е Европейската конвенция за защита на правата и основните свободи на човека. Влиза в сила на 3 септември 1953 г. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е изготвена в Съвета на Европа. Целта на авторите й е да направят първата крачка към съвместно гарантиране спазването на някои от правата залегнали в Универсалната декларация за правата на човека на ООН от 1948 г. Освен че излага списък на гражданските и политически права и свободи, Конвенцията създава и една система от мерки за принудително налагане изпълнението на задълженията, поети от Договарящите Страни. Съгласно първоначалния текст на Конвенцията, три институции си поделят отговорността за този контрол: Европейската комисия по правата на човека (създадена през 1954 г.), Европейският съд за правата на човека (основан през 1959 г.) и Комитетът на Министрите към Съвета на Европа, в чийто състав влизат Министрите на външните работи на страните-членки или техни представители. Съгласно Конвенцията от 1950 г. договарящите страни, или в случаите, когато същите са приели правото за подаване на индивидуални жалби, индивидуалните жалбоподатели (частни лица, групи от частни лица или неправителствени организации) могат да се обръщат към Комисията с жалби срещу договарящите страни за нарушаване на правата гарантирани от Конвенцията.

1946 г. Влиза в сила Уставът на ЮНЕСКО (United Nations Educational, Scientific and Cuitural Organisation) след ратификацията му от двадесет държави. Уставът на ЮНЕСКО е подписан на 16 ноември 1945 г. от представители на 37 държави – тази дата е определена официално като рождена за организацията. Съгласно Устава й целта на ЮНЕСКО е да съдейства за поддържането на мира и безопасността по пътя на развитие сътрудничеството между страните в областта на просветата, науката и културата. Висш орган на ЮНЕСКО е Генералната конференция, която се събира не повече от един-два пъти годишно, а в периодите между сесиите - Изпълнителен съвет, избиран от Генералната конференция за 4 години (събира се два пъти годишно) в състав от 24 члена, от които 1/2 се преизбират на всеки 2 години. За осъществяване решенията на органите на ЮНЕСКО е създаден постоянно действащ секретариат в Париж, начело с генерален директор. В секретариата съществуват следните департаменти: просвета, естествени науки, социални науки, култура, масова информация, служба за документи и печатни издания и бюро за връзка с държавите членове. България е член от 17 май 1956 г. Обекти под закрилата на ЮНЕСКО в България са гробницата в с. Свещари, Рилският манастир, Боянската църква, Старият град в Несебър, Мадарският конник, Скалният манастир в Иваново, Казанлъшката гробница, резерватите “Сребърна” и Пирин.

1945 г. Ръководителят на БРП (к) Георги Димитров се завръща от Москва в България след 22 години емиграция. Георги Димитров е политически и държавен деец. Роден е на 18 юни 1882 г. в с. Ковачевци, Радомирско. Поради липса на средства прекъсва образованието си във II (VI) клас и става печатарски работник. През 1902 г. влиза в редовете на Българската работническа социалдемократическа партия, а след разцеплението й през лятото на 1903 г. застава на страната на течението, възглавено от Димитър Благоев. В периода 1904-1905 г. е секретар на Софийската партийна организация на БРСДП. От 1909 г. е включен в състава на ЦК на БРСДП (т.с.) и е издигнат за секретар на Синдикалния комитет на Общия работнически синдикален съюз (ОРСС). Избиран е многократно за общински съветник и за народен представител. Ратува за националното обединение на българския народ, но не по пътя на войните, а чрез Балканската социалдемократическа федерация. Обявява се против въвличането на България в Първата световна война (1914-1918 г.) на страната на която и да било от двете воюващи групировки. По време на войната провежда активна антивоенна агитация, заради която е арестуван и хвърлен в затвора. След катастрофалното поражение на България в Първата световна война е амнистиран. Взема дейно участие във възстановяването на БРСДП (т.с.) и нейното масовизиране. Участва и във възстановяването и организационното укрепване на синдикалното движение в страната. Включва се и в международното работническо и комунистическо движение. Като представител на БКП (т.с.) присъства на някои от конгресите на Коминтерна в Москва. Под въздействието на Коминтерна взема дейно участие в подготовката и избухването на Септемврийското въстание (1923 г.) и след неуспеха му заедно с Васил Коларов емигрира от България. Първоначално живее в Югославия и Австрия, но по-късно се установява в СССР. Там се изявява като един от ръководните дейци на Балканската комунистическа федерация. От 1929 г. до 1933 г. е ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна. През март 1933 г. заедно с Бл. Попов и В. Танев е арестуван в Берлин и е подведен под съдебна отговорност като един от подпалвачите на Райхстага. По време на процеса в Лайпциг (1933-1934 г.) отхвърля отправеното му обвинение и поради липса на доказателства получава оправдателна присъда. След отказа на българското правителство да го приеме в страната заминава за СССР, където получава и съветско поданство. На VII конгрес на Коминтерна е избран за генерален секретар и възглавява тази световна комунистическа организация до разтурянето й през 1943 г. През периода на въоръжената съпротива в България 1941-1944 г. е главен инициатор за създаването на коалицията Отечествен фронт (ОФ). Като отговорен ръководител на Коминтерна и той носи отговорност за сталинските репресии срещу дейци на БКП, емигрирали в СССР. Завръща се в България през ноември 1945 г. и се включва в обществено-политическия и живот. След изборната победа на БРП (к) в VI Велико народно събрание (ноември 1946 г.) е назначен за министър-председател на България, на който пост остава до смъртта си. Заедно с това оглавява и ръководството на БРП (к), преименувана през декември 1948 г. в БКП. Умира на 2 юли 1949 г. в курортното градче Барвиха (СССР), откъдето тленните му останки са пренесени в България и са поставени в специално изграден за него мавзолей в центъра на столицата. В началото на 90-те години по личното желание на близките му те са извадени от мавзолея и погребани в Софийските централни гробища.

1922 г. Британският археолог Хауърд Картър (на снимката) открива в Долината на царете край Тива гробницата на египетския фараон Тутанкамон. Тя е единственото неразграбено погребение на египетски фараон, съдържащо ценни паметници на древноегипетската култура. Тутанкамон е египетски фараон от епохата на Новото царство (ХVIII династия), управлявал около 1400-1392 г. преди Христа. Заема престола на 12-годишна възраст под името Тутанхатон (буквално - жив образ на Атон). Властта фактически е в ръцете на дворцовата аристокрация. По време на управлението му са отменени религиозните реформи на Ехнатон, възстановен е култът към Амон, фараонът приема името Тутанкамон и връща столицата в Тива.

1919 г. По решение на правителството са арестувани около 200 водачи на либералните партии, виновни за Втората национална катастрофа. На 15 ноември Тодор Александров успява да избяга от полицейското управление. Втората национална катастрофа, настъпва в резултат от участието на България в Първата световна война (1914-1918 г.) и претърпяното в нея поражение. Тежката и продължителна война довежда страната до стопанска разруха. Голяма част от промишлените предприятия не работят поради липса на работна сила, суровини и материали. Икономическото състояние на страната се влошава още повече след подписването през 1918 г. на Солунското примирие. В страната се настаняват френски, английски и италиански войски, които България трябва да снабдява с продоволствия, транспорт и въглища. Запазват се цензурата и военното положение. Състоянието на страната се влошава особено много след подписването на 27 ноември 1919 година на Ньойския мирен договор. С него България губи Южна Добруджа, Западните покрайнини (Струмишко, Босилеградско, Царибродско и села в Трънско и Кулско) и Западна Тракия. Тя трябва да изплати тежки репарации в размер на 2,25 млрд. златни франка за 37 години с 5 % лихва и да предаде добитък и хиляди тонове въглища на Гърция, Сърбо-хърватско-словенското кралство и Румъния. България е принудена да разпусне редовната си наборна армия и да организира наемна войска, която заедно с полицията и граничната стража не трябва да надхвърля 33 000 души. Положението се влошава и от десетките хиляди бежанци, които идват от останалите извън България територии.

1913 г. В България е открит Върховният административен съд с едно отделение, а в началото на 1914 г. е създадено и второ отделение. Върховният административен съд е висш съдебен административен орган в България, създаден в София със специален Закон за административното правосъдие от 1912 г. Целта му е да отменя незаконосъобразните административни актове. Играе ролята на касационна (отменителна) инстанция за окончателните решения на административни юрисдикции. В състава му влизат един първи председател, четирима председатели и петнадесет членове. Върховният административен съд съществува до приемането на конституцията от 1947 г.

1912 г. В хода на Балканската война (1912-1913 г.) Сръбската армия овладява Битоля. Балканската война (1912-1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз – 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвиква се от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остава в пределите на империята след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Неговото по-нататъшно обществено-икономическо и културно развитие се спъва, както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен гнет.

1906 г. Роден е Макс Делбрюк - американски физик от немски произход, генетик, вирусолог, член на Националната академия на науките на САЩ, лауреат е на Нобелова награда за физиология и медицина за 1969 г. (заедно с А. Херши и С. Лурия). Учи в университетите в Тюбинген, Берлин, Бон и Гьотинген, където през 1930 г. получава научна степен д-р по философия. В периода 1932-1937 г. работи в института "Кайзер Вилхелм". Емигрира в САЩ през 1937 г. Преподава в Калифорнийския технологичен институт (Пасадина), от 1947 г. е професор по биология. Основните му трудове са по атомна физика, анализ на спонтанния и индуцирания мутационен процес, бактериофаги, физиология на сетивните органи, квантовата теория за строежа на химическите вещества. Макс Делбрюк умира на 10 март 1981 г.

1906 г. В Ню Йорк е основано Българо-македонско дружество "Пришелец". Други български общества в Ню Йорк са Българо-американското взаимнопомагателно общество, основано през 1906 г. След Втората световна война в Ню Йорк са създадени също така Българският национален комитет (1946 г.) и Българският национален фронт (1947 – 1968 г.). Български религиозни центрове в града са църквите “Св. Св. Кирил и Методи” и “Св. Андрей”. Също така се издава и българският вестник “Неделник”.

1883 г. Роден е Сирак Скитник (псевдоним на Панайот Тодоров Христов) - български художник, писател, критик. От 1898 г. до 1904 г. учи в Богословското училище в София. Учителства в прогимназията в с. Върбеш и в Сливен (1903-1904 г.). В годините 1908 -1912 г. учи живопис в школата на Л. Бакст в Петербург. Участва в Балканската война. Учител е в прогимназията в Асеновград (1913-1917 г.). Драматург и артистичен секретар е на Народен театър в София (1923-1924 г.), библиотекар е в Министерството на просвещението (1924-1925 г.), пръв председател е на Съюза на българските художници, основан през 1931 г. Началник и главен ръководител е на Радио София (от 1935 г.). Сътрудничи на сп. “Художник”, “Наш живот”, “Наблюдател”, “Знание”, “Бисери”, “Българан”. Предоставя свои: художествени-критични статии на сп. “Демократически преглед” и “Златорог”; театрална критика - на сп. “Огнище”; статии по изобразителни изкуства - на сп. “Златорог”, “Българска реч”, “Съвременник”; илюстрации - на сп. “Българан”, “Везни”, “Хиперион”, “Съвременник”, “Завети”. Илюстрира поемите на Едгар Алън По в превод на Г. Михайлов (1920 г.), “Марионетки” от Ч. Мутафов (1920 г.) и др. Съредактор е на сп. “Златорог” от 1922 г. Автор е на съчиненията “Изповеди” (кн. 1, стих., Сливен, 1910 г.), “Избрани статии (1920-1943)” (1981 г.). Умира на 5 март 1943 г. През 1935 г. е назначен за началник на радиоразпръскването в България и главен уредник на Българското радио.

1874 г. Иларион Макариополски освещава свищовската църква "Св. св. Кирил и Методий". Иларион Макариополски (светско име: Стоян Стоянов Михайловски) е висш духовник, митрополит, един от водачите на църковно-националната борба. Роден е в гр. Елена през септември 1812 г. Отначало учи в родния си град, а след това в гръцкото училище в с. Арбанаси. През 1831 г. отива в Хилендарския манастир (Атон), където през 1832 г. приема монашество и продължава образованието си в гръцките училища в Карея (Атонския полуостров) и на о. Андрос. Завършва гръцка гимназия в Атина. През 1841 г. пристига в Цариград, за да продължи своето образование. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост. На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски извършва дръзка провокация спрямо цариградския патриарх, като отказва да спомене името му в тържествената великденска литургия. С този акт по същество той дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с върховенството на Патриаршията и с гръцката църковна зависимост. За тази си постъпка Иларион Макариополски е заточен в Мала Азия, където престоява до 1864 г. Преди заминаването си (1861 г.) отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е избран във Временния екзархийски съвет. Иларион Макариополски е член и на първия Свети синод. През 1872 г. става търновски митрополит. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) край Лясковец. Умира на 4 юни 1875 г.

1857 г. Георги Раковски е експулсиран във Влашко. Георги Стойков (Сава) Раковски (Съби Стойков Събев) е български революционер, пръв идеолог на националното революционно движение, писател, публицист и етнограф. Роден е през февруари 1821 г. в Котел в търговско занаятчийско семейство. Племенник е на Георги Мамарчов. Учи в родния си град в Карлово и в гръцкото училище в Куручешме край Цариград. Там се свързва с дейци на движението за църковна независимост. През 1841 г. в Браила подготвя масово въоръжено нахлуване в България (Браилски бунтове – 1841-1843 г.). На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, другарите му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите, той се предава на руския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските власти. На 14 юли е осъден на смърт, но понеже е гръцки поданик, трябвало да бъде изпратен през Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата. Но гръцкият посланик в Цариград Александрос Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция – Марсилия. Тук престоява година и половина. По време на Кримската война (1853-1856 г.) си издейства назначение в турската главна квартира в Шумен като преводач с тайното намерение да предпазва българското население от безчинствата на турските войски и, от друга страна – да изпраща военни сведения на руските войски. Планът му е разкрит и той е арестуван в Калафат, но по пътя за Цариград успява да избяга. Укрива се 4 месеца в Котел и в навечерието на 1855 г. тайно се прехвърля във Влашко. Посреща с разочарование сключването на Парижкия мирен договор (1856 г.). Заминава за Нови Сад, където започва да издава вестник "Българска дневница", книгата "Предвестник горскаго пътника", първия брой на вестник "Дунавски лебед" и поемата "Горски пътник". През 1857 г. е изгонен от Нови Сад по искане на турските власти. Живее в Галац и Яш, а от 1858 г. се установява в Одеса. Там се занимава със събирателска и научна дейност - събира народни песни, пише исторически и етнографски съчинения. През 1860 г. се премества в Белград. Там съставя "План за освобождението на България" и "Статут на едно привременно българско началство в Белград". В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили (ръководният му принцип е: "Наша свобода от нас зависи"). Според плана в България трябва да бъдат създадени тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната ударна сила в началото се предвижда да бъде един добре въоръжен полк, създаден извън страната, който да се движи по Балкана към Търново и Черно море. Появата му според Раковски ще разбуни народа. Въстанието според плана на Раковски трябва да избухне при благоприятна международна обстановка. Върховният организационен център също ще бъде изграден извън България. Георги Раковски организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г.) и работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство (1863 г.), основава сред българските емигранти революционна организация "Върховно народно българско тайно гражданско началство" (1866 г.), разработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-мо лето". До края на живота си работи за осъществяване на революционните си планове. Умира на 9 октомври 1867 г. от туберкулоза във вилата на братя Мустакови край Букурещ. През 1885 г. костите му са пренесени в България в софийската катедрала "Св. Неделя". През 1942 г. са пренесени в Котел, а през 1981 г. – в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град. Книжовното дело на Раковски е неразривно свързано с революционната му дейност – и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни трудове.

1848 г. Във Франция се приема конституцията на Втората република. Революцията, избухнала във Франция през 1848 г. е буржоазнодемократична революция, унищожила монархията в страната и довела до създаването на Втората република. Причина за революцията са изострените противоречия от една страна между капиталистическото и промишлено развитие на Франция, двигател на което са фабричната (промишлената) и търговската буржоазия, и от друга страна т. нар. финансова аристокрация, пречеща на развитието на буржоазно-капиталистическите отношения. Повод за революционния взрив в обществото става правителствената забрана на свикания на 22 февруари 1848 г. в Париж антиправителствен митинг. Хиляди парижани излизат на улиците и започват улични боеве с войската и полицията. На 22 февруари започват да се строят барикади и уличната борба обхваща целия град. Свиканите от правителството батальони на националната гвардия отказват да воюват с народа. На 23 февруари крал Луи Филип е принуден да приеме оставката на министър-председателя Гизо, но вълненията не спират. През нощта срещу 24 февруари в Париж има повече от 1 500 барикади, започва народно въстание, организирано от членове на тайните републикански дружества. На 24 февруари крал Луи Филип се отрича от престола и бяга в Англия. Февруарската революция слага край на господството на финансовата аристокрация и създава условия за завземане на властта от буржоазията. На 2 март е издаден декрет за намаляване на работния ден с 1 час (до 10 ч. в Париж и до 11 ч. в провинцията); на 4 март е публикуван декрет за въвеждане на всеобщо избирателно право за мъжете, навършили 21 години. На 23 април същата година се провеждат избори за Учредително събрание, които са спечелени от републиканците. На 4 май 1848 г. Учредителното събрание започва своята сесия. На 15 май в Париж се провежда демонстрация, използвана от някои сили за създаване на настроения срещу работата му. Учредителното събрание успява да овладее положението и да прекрати безредиците. На 4 ноември се приема конституцията на Втората република. Тя създава силна изпълнителна власт и дава големи правомощия на президента. На 10 декември 1848 г. се провеждат президентски избори, които са спечелени от кандидата на монархистите Луи Наполеон Бонапарт (племенник на Наполеон I). На 13 май 1849 г. се провеждат законодателни избори, спечелени от т. нар. Партия на реда. Правителството и президентът с помощта на парламента овладяват положението и успяват да ликвидират анархията, създавана от лумпенизираната тълпа в Париж и в страната. Политическите събития във Франция през 1848-1849 г. имат широк обществен резонанс в много европейски страни.

1847 г. Умира Якоб Лудвиг Феликс Менделсон-Бартолди - германски композитор, диригент, пианист и органист. Той е роден на 3 февруари 1809 г. в Хамбург. Менделсон-Бартолди е основател и пръв директор на консерваторията в Лайпциг (1843 г.). Автор е на много музикални произведения, сред които 5 симфонии (“Шотландска”, “Италианска” и др.), 10 квартета, 2 броя трио, сонати, хорови композиции, няколко оратории, химни, църковни кантати и др.

Агенция “Фокус