Обама или Маккейн? - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-19 @ 11:02 EEST

Обама или Маккейн?

2008-11-04 @ 10:05 EET

Днес е финалът на продължилата с месеци предизборна надпревара за президентския пост в САЩ. Над 20 милиона американски граждани вече гласуваха по време на предсрочния вот. Според предварителните проучвания кандидатът на Демократическата партия Барак Обама води пред съперника си републиканец Джон Маккейн в шест от осемте ключови щата. На Стария континент предпочитанията са твърдо за Обама, но процентът на американците, които до последно не са решили за кого да дадат гласа си, може да бъде решаващ.

4 ноември е денят, в който американските граждани могат да се произнесат по въпроса кой ще ги управлява през следващите четири години. Технологията на американските избори за президент е може би най-сложната в света. Изборите се организират винаги в първия вторник, след първия понеделник на ноември. На практика в САЩ национални избори няма. Президентът се избира чрез непряко гласуване, като поради федеративния характер на държавата всеки щат се произнася по кандидатурите за Белия дом. .

Агенция "Фокус"
АФП: Америка гласува
Американците гласуват днес на избори с рядък исторически потенциал, коментира АФП. Демократът Барак Обама се стреми да стане първият президент от афроамерикански произход, а републиканецът Джон Маккейн се надява на разбиващо проучванията завръщане.
След епична кампания гласоподавателите могат да предизвикат политическо прегрупиране във Вашингтон, като демократите се стремят към големи постижения в Сената и Камарата на представителите след осемте бурни години под ръководството на Джордж Буш.
Най-дългата и най-скъпата кампания за Белия дом приключи в полза на демократа Обама, който води в националните проучвания.
На фона на най-тежката финансова криза от 30-те г. на миналия век и на американско военно присъствие в Ирак и Афганистан и Обама, и Маккейн обещаха да възстановят самоувереността на световната суперсила.
Очаква се над 100 млн. души да гласуват, други 30 млн. гласоподаватели вече упражниха правото си на вот.

Кой е Барак Обама - справка /Агенция “Фокус”/
Отгледан от майка си и нейните родители, Барак Обама не израства в богато семейство. За да плати образованието си взема студентски заеми. След колежа работи за християнски църковни организации в Чикаго, като подпомага общностите, засегнати от затварянето на металургичните заводи. Обама отхвърля привлекателни предложения за работа, след като завършва право в Харвардския университет и се връща в Чикаго, където оглавява успешна кампания за повишаване броя на регистрираните гласоподаватели. Постъпва на работа в малка адвокатска кантора, преподава конституционно право и продължава активната си работа с местните общности. Обама и съпругата му Мишел имат две дъщери Саша на 7 години и Малия на 10.

Детство

Барак Обама е роден на 4 август 1961 г. на Хаваите. Неговият баща, също Барак Обама, е роден и израснал в малко село в Кения.
Майката на Барак, Ан Дънам, прекарва детските си години в провинциален Канзас. След Втората световна война, в която участник е дядото на Обама, родителите на Ан се местят на Хаваите. Там, в Хавайския университет се срещат родителите на Барак. Майка му е студент, а баща му е спечелил стипендия, която му позволила да замине за Америка. По-късно той се връща в Кения и Барак израства с майка си на Хаваите, но прекарва част от детството си и в Индонезия. Впоследствие заминава за Ню Йорк, където завършва Колумбийския университет през 1983 г.

Студентските години

След като се дипломира се премества в Чикаго през 1985 г., където става местен активист от религиозна организация, полагаща усилия за подобряване условията на живот в бедните квартали, където престъпността и безработицата се ширят.
Организацията постига известен успех, но Барак осъзнава, че за да се подобри истински животът на хората и то не само в отделна общност, ще е нужна освен промяна на местно ниво, още промяна в политиката.
Заминава за Бостън, където през 1991 г. получава степен по право и става първият афроамериканец председател на студентската организация “Харвард Ло Ривю”, която публикува месечното издание на изучаващите право в университета.
Скоро се връща отново в Чикаго, където е адвокат по защитата на човешките права и преподавател по конституционно право. Неговата работа като правозащитник го довежда до решението да се кандидатира за сената на щата Илинойс, където прекарва осем години. През 2004 г. е избран за член на Сената в Конгреса на САЩ.

Политическа кариера

Богатият и разнообразен опит в живота на Барак Обама, това че израства на различни места, с хора с различни идеи, вдъхновява неговия политически живот. На фона на разделението в политическия спектър той продължава да вярва в способността хората да се обединяват около политика на постигане на конкретни цели, която поставя преодоляването на предизвикателствата от ежедневието на хората пред теснопартийните сметки и политически дивиденти.
В сената на Илинойс това означава съвместна работа както с демократи, така и с републиканци, с цел подпомагане на трудещите се чрез разработване на програми като тази за облекчаване на местното данъчно облагане върху личните доходи, върнало в семейния бюджет на домакинствата в щата над 100 долара. Работи и за разширяване на образователните програми за малките деца.
В Сената във Вашингтон се насочва към справянето с предизвикателствата на глобализирания свят през 21 век. Първият закон, който прокарва заедно с републиканеца Том Кобърн, позволява на всеки американец да провери в Интернет къде и как се изразходва всеки цент от неговите данъци. Обама е сред основните гласове зад реформата, довела до премахването на свързаната с лобитата корупция в Конгреса.

Като член на Комисията по проблемите на ветераните от войните, сенатор Обама се бори за това ветераните от Илинойс да получат обещаните им помощи, като работи усилено и за подготовката на комисията да посрещне нуждите на хиляди ветерани, завръщащи се от Ирак и Афганистан.
Осъзнавайки терористичната заплаха от оръжията за масово поразяване, Барак Обама пътува до Русия заедно със сенатора-републиканец Ричард Лугар за стартиране на нова вълна от усилия за откриване и обезопасяване на смъртоносни въоръжения по света. Разбирайки заплахата за американската икономика и сигурност от пристрастяването на страната към петрола, Обама работи за обединяване усилията на автомобилните компании, профсъюзите, фермерите, бизнеса и политиците от двете партии за популяризиране на по-широката употреба на алтернативни горива и по-високите стандарти за икономичност на колите.
Независимо дали става въпрос за бедността, показана наяве от урагана “Катрина”, геноцида в Дарфур или ролята на вярата в американската политика, Барак Обама продължава да говори за проблемите, които ще определят облика на Съединените щати в 21 век.
Ползвани са материали от официалния сайт кандидата.

Кой е Джон Маккейн - справка /Агенция “Фокус”/

Джон Маккейн е роден на 29 август 1936 г. във военновъздушната база Коко Соло в контролираната по онова време от САЩ зона около Панамския канал. Днес той е сенатор от щата Аризона и претендент на Републиканската партия за президентския пост в САЩ на изборите през ноември 2008 г.
Маккейн произлиза от семейство, свързано с военното дело. Неговият баща и дядо му са били адмирали в американските военноморски сили. Той посещава Военноморската академия на САЩ, която завършва през 1958 г. Става пилот на щурмови самолет от флота. На 29 юли 1967 г., по време на войната във Виетнам, оцелява след пожара на борда на самолетоносача “Форестал”, при който загиват 134 души и са унищожени 20 самолета. Докато се подготвя за боен полет, снаряд изстрелян случайно от друг самолет, удря резервоарите на неговия изтребител. Вместо да се възползва от предложението да се завърне у дома след този инцидент, той доброволно кандидатства за удължаване на бойната му мисия. По-късно същата година по време на 23-я си боен полет на 26 октомври е свален над Северен Виетнам и сериозно ранен - след като катапултира изпада в безсъзнание и при падането си на земята чупи двете си ръце и единия крак. Отведен е в Ханой, където му е отказано адекватно лечение и често е бит от виетконгските си пазачи. Прекарва пет години и половина като военнопленник, повечето от които в изолатор, често подлаган и на изтезания, преди да бъде освободен след Парижкия мирен договор през 1973 г. При завръщането си в родината продължава 22-годишната си кариера на пилот от ВМФ на САЩ.

След като се оттегля се от флота през 1981 г. и се установява в щата Аризона, Маккейн влиза в политиката. През 1982 г. е избран за член на Камарата на представителите на американския Конгрес от неговия първи избирателен район в Аризона. След два мандата в долната камара на Конгреса е избран за сенатор от Аризона през 1986 г. След това е преизбиран през 1992, 1998, и 2004 г.
Макар в общи линии да се придържа към устоите на американския консерватизъм, като понижаването на данъците, ограничаване на бюджетните разходи, Маккейн си създава репутация на политик, който не се съобразява с теснопартийните норми и става известен с готовността си да се противопоставя на консерватизма на републиканците по някои въпроси. Сред тях са позицията му по въпроса за глобалното затопляне и нелегалната имиграция. Сенаторът-републиканец обещава да работи заедно с демократите за разрешаването на тези и други наболели проблеми пред САЩ.

Маккейн бе претендент за кандидат-президентската номинация на Републиканската партия през 2000 г., но бе победен от сегашния президент Джордж Буш, след няколко оспорвани първични вота в началото на кампанията. В надпреварата за президентските избори през 2008 г. кампанията на Маккейн бе изправена пред провал в средата на 2007 г. заради недостиг на средства и заради подкрепата му за новата стратегия на Джордж Буш във войната в Ирак и цялостната реформа на имиграционното законодателство, която може да доведе до амнистия за някои нелегални имигранти. В края на 2007 г. той се завърна в надпреварата, спечели няколко ключови щата в първичните избори на републиканците през януари 2008 г. и до края на месеца отново бе основен кандидат за номинацията, като лидерската му позиция бе затвърдена с победи на 5 февруари по време на вота, известен като “супер вторник”, когато предварителни избори се проведоха в 24 щата. Това доведе и до последвалото оттегляне на основния му съперник, бившия губернатор на Масачузетс Мит Ромни и подкрепа, заявена от много видни републиканци включително президента Буш.

Избирателна система на президентските избори в САЩ - /справка Агенция “Фокус”/
Избирателната система в САЩ отразява някои характерни особености на държавното устройство на страната, най-вече федералния му характер. В Съединените американски щати народът избира членовете на Конгреса, законодателния орган, а отделните щати избират президента, който олицетворява изпълнителната власт на федерацията.
Т. нар. Електорална (избирателна) колегия представлява група от 538 делегати, които заседават на всеки четири години, за да изберат президент и вицепрезидент на САЩ. Те никога не се срещат на национално ниво. Просто делегатите във всеки щат провеждат събрание в сградата на щатския законодателен орган, за да дадат гласа си за кандидата, когото са избрани да представляват от жителите на щата. Те играят ролята на, един вид, наместници на съответния кандидат-президент във всеки щат. Заседават в първия понеделник след втората сряда от декември. На 51 отделни заседания, провеждани в един и същи ден, делегатите дават своя електорален вот за кандидата, когото представляват, като по конституция не е задължително да гласуват за него. Така изборът на държавен глава в САЩ става чрез непряко гласуване.
Електоралните делегати/наместници се избират в деня на президентските избори от жителите на всеки щат. Техният брой и съответно броят на вотовете на всеки щат в гласуването за президент в електоралната колегия, е равен на сумата от броя на членовете на Камарата на представителите (свързан е с числеността на населението) от съответния щат, плюс броя на сенаторите, винаги по двама от щат. Федерален окръг Колумбия, където се намира столицата Вашингтон, има право на три вота (трима делегати).
Във всеки щат избирателите гласуват за избирателна листа от наместници за съответния кандидат-президент. В почти всички щати важи правилото “победителят печели всичко” - партията, спечелила мнозинство, печели всички електорални вотове, т.е. всички президентски делегати, които изпраща щатът в Електоралната колегия, са на нейния кандидат. Изключение правят щатите Мейн и Небраска, където делегатите се разпределят пропорционално на вота.
41 дни след президентските избори, делегатите гласуват за президент и вицепрезидент. Приблизително месец по-късно, двете камари на Конгреса провеждат общо заседание, за да обявят победителя на президентските избори. Ако даден кандидат е получил подкрепата на 270 или повече делегати, председателят на събранието, обикновено вицепрезидентът, провъзгласява този кандидат за новия президент на САЩ.
При действащата в САЩ избирателна система е възможно даден кандидат да спечели мнозинството от гласовете, но да загуби вота в Електорална колегия. Това се случи през 2000 година, когато за победител бе обявен кандидатът на Републиканската партия Джордж Буш, въпреки че бе спечелил по-малко, като общ брой, гласове на американци, отколкото кандидата на Демократическата партия Ал Гор.

Европа предпочита Обама (ОБЗОР)
Около 130 млн. американски гласоподаватели ще изберат на 4 ноември новия си държавен ръководител, коментира днес електронното издание “ИЮ Обзървър” . Независимо дали той ще бъде републиканецът Джон Маккейн или демократът Барак Обама, победителят ще има значителен принос за отношенията ЕС-САЩ в момента на задълбочаваща се финансова криза.
Последните 18 месеца бяха ожесточената и със сигурност най-скъпата президентска кампания в историята на САЩ, като Барак Обама в момента е начело във всички проучвания на общественото мнение.
Според последното национално изследване на Си Ен Ен на 2 ноември, 47-годишният адвокат и първи кандидат от афорамерикански произход за поста води със 7% пред Маккейн.
Но около 8% от гласоподавателите все още не са взели решение за кого да гласуват - достатъчно за промяна във вота - като избирателната активност се очаква да достигне най-високо ниво от 1960 г., а около 20 млн. американци вече са дали гласа си.
На Европа може да й бъде трудно да запази добри отношения с Русия, ако кандидатът на републиканците Джон Маккейн победи на президентските избори в САЩ, коментира днес електронното издание “Еурактив” .
Въпреки много по-големия опит на Маккейн в европейската проблематика, преобладаващото мнение е, че Обама е по-благоприятен за политиката на ЕС и по-подходящ за подобряване на цялостното настроение в трансатлантическите отношения в сферата на сигурността.
Освен това бъдещата политика спрямо Русия също може да се превърне в спорен трансатлантически въпрос, ако Маккейн спечели на 4 ноември, допълва изданието.
Предизборната кампания в САЩ се следи с огромен интерес и в ЕС, като социологически проучвания показват, че европейците предпочитат демократа Барак Обама, както през 1992 и 1996 г. предпочитаха Бил Клинтън, пише днес холандският вестник “Де Фолкскрант” .
Някои европейци дори смятат републиканеца Джон Маккейн за по-лош вариант от настоящия президент Джордж Буш. Това проучване бе направено от Центъра за европейска реформа със седалище в Лондон.
Обама смята, че американските войски трябва да се изтеглят от Ирак и Афганистан, което няма да е краят на борбата на Запада срещу тероризма. Това е обща позиция с лидерите от ЕС, на които им се иска Афганистан да се възстанови и да се превърне в сигурна страна, но не желаят да изпращат повече войници там. В Барак Обама европейците виждат шанс за “повече политика и по-малко военни конфликти”.
Би Би Си отбелязва, че милиони американци вече са гласували по време на предсрочния вот, може би около четвърт от избирателите. Очаква се тази година на президентските избори в САЩ да има рекордна избирателна активност - около 130 млн. души. Ако тези прогнози се потвърдят, избирателната активност ще бъде най-високата от 1960 г.

Оспорвани щати при вота за Белия дом /Агенция “Фокус”/

Джорджия
Справка: Джорджия е една от 13 колонии, въстанали срещу британското управление по време на Американската революция и е последната създадена такава през 1733 г. Щатът на прасковите е един от най-бързо разрастващите се по население като по този показател в абсолютно измерение се нарежда на трето място в страната.
На юг Джорджия граничи с Флорида, на изток с Атлантическия океан и Южна Каролина, на запад с Алабама, а на север с Тенеси и Северна Каролина.

Политика: За период от 130 години, от 1872 до 2003 г., всички губернатори на щата са демократи, а Демократическата партия контролира законодателния орган на щата. Господството на тази политическа сила приключи през 2003 г., когато тогавашният губернатор Рой Барнс бе победен на изборите от Сони Пардю, член на местния конгрес и самият той бивш демократ. До 2004 г. демократите са загубили вече контрол и в двете камари на щатския законодателен орган.
През последните години много консервативни демократи решиха да подкрепят републиканците. Социалноконсервативната нагласа на електората в щата намира израз в широка подкрепа за мерки като ограничаването на абортите.
Дори преди 2004 г. на президентските избори щатът подкрепя предимно кандидатите републиканци. От 1960 г. насам само три пъти демократ е печелил щата - през 1976 и 1980 г. Джими Картър, който е от Джорджия и през 1992 г. Бил Клинтън печели с малка преднина.
Като цяло, републиканците са най-силни в населените с предимно бели американци приградски райони, особено предградията на Атланта и в провинциалните области на щата. До скоро тези райони бяха представлявани в щатския конгрес от консервативни демократи. Демократическата партия има най-силна поддръжка в районите, където чернокожите гласоподаватели са най-многобройни, най-вече в градовете, особено в Атланта и в провинциалните райони в централната и югозападна част на щата, част от т.нар. “Черен пояс”.

Столица: Атланта
Население: 9 544 750 (прог. 2007 г.) - 9 място в САЩ

Расова принадлежност:
Общо: бели 67%, чернокожи 30,29%, индианци/ескимоси 0,67%, азиатци 3,01%, хавайци/тихоокеанци 0,14%.
Латиноамериканци: бели 6,57%, чернокожи 0,43%, индианци/ескимоси 0,12%, азиатци 0,07%, хавайци/тихоокеанци 0,04%.

Основни групи по произход: Много от жителите на планинските и предпланинските райони на щата имат шотландско-ирландски произход, а тези в крайбрежните райони са с английски или африкански предци.

Религиозна принадлежност: протестанти 70%, католици 22%, евреи 1%, други вероизповедания 3% , атеисти 13%.

Резултати от президентските избори през 2004 г.:
Джордж Буш (Р) - 1 914 254 (57,97%) - победител
Джон Кери (Д) - 1 366 149 (41,37%)

Флорида
Справка: Разположена е в югоизточната част на САЩ и граничи с Алабама на северозапад и Джорджия на североизток. По-голямата част от щата представлява полуостров, разположен между Мексиканския залив и Атлантическия океан. Флорида получава името си от испанския конквистадор и мореплавател Хуан Понсе де Леон, стъпил тук на 2 април 1513 г. по време на Паскуа Флорида (Цветница в превод от испански). Територията е първата испанска колония в Северна Америка.

Политика: По отношение на президентските избори Флорида е сред щатите, които обикновено определят изхода от надпреварата. Това са т.нар. “swing states” (от англ. колебаещи се щати), в които и двата лагера имат шанс за победа.
През 2000 г. републиканецът Джордж Буш победи Ал Гор, тогава вицепрезидент от Демократическата партия, с едва 537 гласа и взе Флорида, което му осигури крайния успех. На последните президентски избори през 2004 г. президентът Буш спечели около 400 хил. гласа повече от сенатора-демократ от Масачузетс Джон Кери и в последствие си осигури втори мандат в Белия дом.
В района около Междущатски коридор номер 4, който преминава през централна Флорида и свързва Дейтона бийч, Орландо, Тампа и Сейнт Питърсбърг, има сравнително равен брой републиканци и демократи. Тук се сливат консервативната северна и либералната южна част на щата. В района живеят 40% от имащите право на глас и на изборите в последните години резултатите в този пояс определят изхода от вота на Флорида за президент.
Въпреки че регистрираните гласоподаватели демократи са мнозинство в 44 от общо 67 окръга, към 2008 г. повечето изборни длъжности в щата се заемат от републиканците, които имат мнозинство и в двете камари на щатския конгрес и са 16 от всичките 25 делегати от Флорида в Камарата на представителите в американския Конгрес.
Флорида дава 27 вота в електоралната колегия за президентските избори.

Столица: Талахаси
Население: 18 251 243 (прог. 2007 г.) - 4 място в САЩ

Расова принадлежност:
Общо: бели 81,47%, чернокожи 16,31%, индианци/ескимоси 0,84%, азиатци 2,52%, хавайци/тихоокеанци 0,18%.
Латиноамериканци: бели 18,48%, чернокожи 0,87%, индианци/ескимоси 0,21%, азиатци 0,11%, хавайци/тихоокеанци 0,04%.

Основни групи по произход: германски (11,8%), ирландски (10,3%), английски (9,2%), американски (8%), италиански (6,3%), френски (2,8%), полски (2,7%), шотландски (1,8%).

Религиозна принадлежност: протестанти 40%, католици 26%, евреи 2%, мюсюлмани 1%, атеисти 16%, други.

Регистрирани избиратели - 10 744 090, в т.ч. републиканци 3 954 884, демократи 4 453 008, други 2 336 198

Резултати от президентските избори през 2004 г.:
Джордж Буш (Р) - 3 964 522 - победител
Джон Кери (Д) - 3 583 544

Колорадо
Справка: Колорадо е разположен в Скалистите планини. Американците го наричат Centennial State - Щатът на Стогодишнината, защото е създаден век след подписването на Декларацията на независимостта. Географски Колорадо може да бъде причислен към Западния или Югозападния регион на САЩ.
Щатът е известен с това, че е първият, който дава универсално право на глас на всички свои пълнолетни жители през 1893 г.
Колорадо е силно засегнато от Голямата депресия, сушата и пясъчните бури през 30-те години, но след Втората световна война наплив от имигранти увеличава населението и благоденствието на щата. Туризмът се превръща в основна опора на местното стопанство, а високите технологии стават важен двигател на икономиката.

Политика: Колорадо се смята за оспорван от републиканците и демократите щат. За последните 100 години за губернатор са избрани 17 демократи и 12 републиканци. На президентските избори през 1992 г. Колорадо подкрепи Бил Клинтън, но през 1996 г. гласува за кандидат-президента на републиканците Робърт Дол, както и за Джордж Буш през 2000 и 2004 г. В щата има типично консервативни градове като Колорадо Спрингс и либерални като Болдър. Демократите са най-силни в Денвър и околностите му, университетските градчета Форт Колинс и Болдър, Южно Колорадо и някои ски курорти на запад. Републиканците владеят Източните равнини, Колорадо Спрингс, Грийли, някои предградия на Денвър и западната част на щата. Бързоразрастващите се като население райони, особено окръзите Дъглас, Елбърт и Уелд клонят към Републиканската партия.

Столица: Денвър
Население: (4 861 515 прог. 2007 г.) - 22 място в САЩ

Расова принадлежност:
Общо: бели 91,91%, чернокожи 4,74%, индианци/ескимоси 1,83%, азиатци 3,19%, хавайци/тихоокеанци 0,26%.
Латиноамериканци: бели 18,46%, чернокожи 0,48%, индианци/ескимоси 0,61%, азиатци 0,18%, хавайци/тихоокеанци 0,06%.

Основни групи по произход: германски 22%, ирландски 12,2%, английски 12%, още: скандинавски, славянски, италиански

Религиозна принадлежност: протестанти 44%, католици 19%, други християни 2%, евреи 2%, мюсюлмани 1%, други вероизповедания 1%, атеисти 31%.

Регистрирани избиратели - 5 021 993

Резултати от президентските избори през 2004 г.:
Джордж Буш (Р) - 1 101 255 (51,69%) - победител
Джон Кери (Д) - 1 001 732 (47,02%)

Индиана
Справка: Името на щата означава просто “Земя на индианците” и тук се намира един от един от най-добре запазените индиански обекти от праисторически времена “Ейнджъл Маундс” край Евънсвил. Индиана се намира в Северозападния регион на САЩ. На територията му са разположени няколко индустриални града и множество малки градчета. Тук се провежда прочутото автомобилно състезание “Индианаполис 500”, баскетболът също е много популярен спорт с традиции в щата.
В началото на 20-те години Индиана се развива като индустриализиран щат, но е силно засегнат в последствие от Голямата депресия. Икономическото възстановяване започва след Втората световна война и щатът продължава да се радва на значителен ръст. През втората половина на 20 век Индиана стана лидер във фармацевтичното производство с установяването на компании като “Ели Лили” и други.

Политика: Дълго Индиана се смяташе за бастион на Републиканската партия, по-точно на кандидатите на тази партия за Белия дом. Щатът е подкрепил само четири пъти кандидат-президент демократ от началото на миналия век, за последен път Линдън Джонсън печели щата през 1964 г. От друга страна половината от губернаторите на щата през 20 век са били демократи.
В исторически план републиканците са с най-силни позиции в централната и източната част, както и в предградията на големите градове. Демократите се представят добре в северозападната и южната част на щата, заедно с големите градски центрове. Трябва да се отбележи, че извън Индианаполис, покрайнините на Чикаго и Блумингтън, демократите в щата са по-консервативни от своите съпартийци в останалата част на страната, най-вече по социалните въпроси.

Столица: Индианаполис
Население: 6 345 289 (прог. 2007 г.) - 15 място в САЩ

Расова принадлежност:
Общо: бели 89,57%, чернокожи 9,42%, индианци/ескимоси 0,63%, азиатци 1,44%, хавайци/тихоокеанци 0,08%.
Латиноамериканци: бели 4,29%, чернокожи 0,19%, индианци/ескимоси 0,08%, азиатци 0,04%, хавайци/тихоокеанци 0,02%.

Основни групи по произход: германски 22,7%, американски 12,0%, английски 8,9%, ирландски 10,8%, полски 3%.

Религиозна принадлежност: католици 20%, протестанти 29%, други християни 10%, атеисти 16%. Около 250 хил. мюсюлмани живеят в Индиана, където е базирана и най-голямата мюсюлманска неправителствена организация Islamic Society of North America (Ислямско общество на Северна Америка).

Резултати от президентските избори през 2004 г.:
Джордж Буш (Р) - 1 716 959 - победител
Джон Кери (Д) - 1 454 742

Мисури
Справка: Щатът е разположен в американския Среден Запад. Граничи с Айова, Илинойс, Кентъки, Тенеси, Арканзас, Оклахома, Канзас и Небраска.
Мисури е придобит при закупуването на Луизиана от Франция и част от тогавашната територия е приета като 24-я щат.
Мисури е отражение на демографския, икономическия и политическия облик на нацията със своя микс от градска и провинциална култура. Отдавна щатът е смятан за показател за политическите настроения в страната. Тук се чувства влиянието както на Средния Запад, така и на Юга. Мисури е преходен щат и между Изтока и Запада.

Политика: Прозвището на щата “политически водач на нацията” не е случайно, защото през годините винаги е бил много близо до общия културен и политически климат в страната. С изключение на 1956 г., Мисури е подкрепил всички победители в президентските избори от 1904 г. насам. Въпреки че републиканците са сравнително по-силни в щата, Мисури има склонност да извежда на преден план силно популистки идеи като тази за универсално обществено здравеопазване и задълбочаване на изследванията на стволовите клетки. През 2006 г. Мисури изпрати първата жена от Демократическата партия в Сената, Клеър Маккаскъл. Нещо повече, с негативната нагласа на нацията към войната в Ирак и острата борба за губернаторския пост, в която фаворит е демократът Джей Никсън, превръщат щата във възможност за демократите. Различните социологически сондажи показват малка преднина за всеки от двамата кандидат-президенти.

Столица: Джеферсън Сити
Население: 5 878 415 (прог. 2007 г.) - 18 място в САЩ

Расова принадлежност:
Общо: бели 86,54%, чернокожи 12,04%, индианци/ескимоси 1,03%, азиатци 1,61%, хавайци/тихоокеанци 0,13%.
Латиноамериканци: бели 2,49%, чернокожи 0,14%, индианци/ескимоси 0,07%, азиатци 0,03%, хавайци/тихоокеанци 0,01%.

Основни групи по произход: германски 23,5%, ирландски 12,7%, американски 10,5%, английски 9,5% и френски 3,5%. Афроамериканците са значителна част от населението на Сейнт Луис, Канзас Сити, югоизточната част на щата и някои райони от долината на Мисури, където някога са се развивали земеделските плантации. Креолци от френски произход живеят южно от Сейнт Луис. В града има и около 40 - 50 хил. босненски имигранти.

Религиозна принадлежност: протестанти 49%, католици 19%, други християни 9%, други вероизповедания 2%, атеисти 15%, без отговор 5%.

Резултати от президентските избори през 2004 г.:
Джордж Буш (Р) - 1 455 713 - победител
Джон Кери (Д) - 1 259 171

Охайо
Справка: Щатът на кестените, както е известен Охайо, е гъстонаселен щат от американския Среден Запад с размерите приблизително на България. Разположението му го прави културен и географски кръстопът в Северна Америка.
Щатът е родно място на самолета, изобретен от братята Райт и днес приютява военновъздушната база “Райт-Патерсън” край Дейтън с нейните експериментални и дизайнерски бюра, която координира производството на военни самолети в САЩ. Тук се намират няколко големи автомобилни завода на “Форд”, “Дженерал мотърс”, “Хонда”, както и заводът за производство на известните високопроходими автомобили с марка “Джип”.
Охайо е родно място на седем американски президенти.

Политика: В исторически план и двете основни американски партии са контролирали щата. Демократите и републиканците са наравно представени в щатската управа. Губернаторът Тед Стрикланд е от Демократическата партия, но републиканците контролират двете камари на местния законодателен орган. Кметовете на шестте най-големи града в щата са демократи.
Заради приблизително равния брой на регистрираните гласоподаватели демократи и републиканци и опита от историята, Охайо бе смятан за оспорван щат на президентските избори през 2004 г. Победата тук бе решаваща за преизбирането на президента Джордж Буш, тъй като никой републиканец не е ставал държавен глава без да спечели Охайо. Преди четири години Буш взе победа с 51%, което му осигури 20-те вота на щата и мнозинство в електоралната колегия, необходимо за преизбирането му за втори мандат в Белия дом. През 2000 г. той взе щата с 4% преднина.
На президентските избори тази година победата за Джон Маккейн в Охайо изглежда задължителна, за да запазят републиканците контрола над Белия дом.

Столица: Кълъмбъс
Население: 11 466 917 (прог. 2007г.) - 7 място в САЩ

Расова принадлежност:
Общо: бели 86,27 %, чернокожи 12,66%, индианци/ескимоси 0,66%, азиатци 1,68%, хавайци/тихоокеанци 0,07%.
Латиноамериканци: бели 2,05%, чернокожи 0,20%, индианци/ескимоси 0,05%, азиатци 0,03%, хавайци/тихоокеанци 0,01%.

Основни групи по произход: германски 25,2%, ирландски 12,7%, афроамерикански 11,5%, английски 9,2%, американски 8,5%, италиански 6,0%.

Религиозна принадлежност: Почти половината от жителите на Охайо са последователи на някоя от многобройните протестантски църкви в САЩ. Около 6,2 млн. (55,1% от населението) не се смятат за част от конкретна църква.

Регистрирани избиратели - общо 8,2 млн., в т.ч. републиканци 1,5 млн., демократи 2,4 млн., независими 4 млн. души.

Резултати от президентските избори през 2004 г.:
Джордж Буш (Р) - 2 858 727 - победител
Джон Кери (Д) - 2 739 952

Пенсилвания
Справка: Пенсилвания е разположена в североизточната част на САЩ и граничи с Охайо на запад, Ню Йорк и Канада на север и Ню Джърси на изток. Наричат го Ключовият щат, отчасти заради централното му разположение сред първите 13 колонии, които образуват САЩ.
Филаделфия, която е разположена на река Делауеър, е главният град на Пенсилвания с голямо пристанище.

Политика: През последното десетилетие никоя от двете основни политически партии не е доминирала в Пенсилвания. Това, наред с факта, че е един от най-населените щати и дава 21 вота в електоралната колегия, го превръща в един от най-важните за изхода на президентските избори “swing states” (колебаещи се щати). Демократите са силни във Филаделфия и в районите около Питсбърг, Рединг, Алънтаун, Ири, Джонстаун, Стейт Колидж и Скрантън/Уилкс-Бери. Републиканците по принцип доминират в обширните провинциални райони, което създава баланса на силите в щата. Републиканската партия има своите привърженици и в гъстонаселените и богати квартали на Питсбърг и Филаделфия, но през 90-те години на миналия век и началото на новото столетие все повече от техните жители се асоциират с Демократическата партия.
От 1992 г. насам Пенсилвания клони към демократите, като подкрепи на два пъти Бил Клинтън, а през 2000 г. с по-малка разлика гласува за неговия вицепрезидент Ал Гор.

Столица: Харисбърг
Население: 12 432 792 (прог. 2007 г.) - 6 място в САЩ

Расова принадлежност:
Общо: бели 86,83 %, чернокожи 11,20%, индианци/ескимоси 0,45%, азиатци 2,46%, хавайци/тихоокеанци 0,09%.
Латиноамериканци: бели 3,25%, чернокожи 0,53%, индианци/ескимоси 0,07%, азиатци 0,05%, хавайци/тихоокеанци 0,02%.

Основни групи по произход: германски 27,66%, ирландски 17,66%, италиански 12,82%, английски 8,89%, полски 7,23%.

Религиозна принадлежност: католици 53.43%, протестанти 30%, евангелисти 10%, евреи 3.98%, православни 1.06%, мюсюлмани 1%, други.
В Пенсилвания живее най-голямата общност на Амишите в страната.

Регистрирани избиратели - общо 8 751 262, републиканци 3 242 443, демократи 4 476 817, други 1 032 002

Резултати от президентските избори през 2004 г.:
Джордж Буш (Р) - 2 793 847 (48,42%)
Джон Кери (Д) - 2 938 095 (50,92%) - победител

Вирджиния
Справка: Щатът Вирджиния, или Старият доминьон, е разположен на атлантическото крайбрежие и е в групата на южните щати. Вирджиния е известна още като “Майката на президентите”, защото тук са родени осем американски президенти.
Щатът води началото си от първата постоянна английска колония в Новия свят, основана през 1607 г. Вирджиния е сред 13-те щата, основатели на САЩ, а в Американската гражданска война се присъединява към Конфедерацията.
Популярни исторически дестинации са Джеймстаун, Йорктаун и Уилямсбърг. Във Вирджиния са разположени няколко военни бази и правителствени агенции, включително Пентагона, който се намира в окръг Арлингтън.

Политика: Макар да е традиционно консервативен щат и част от Юга, политически съвременна Вирджияния е оспорвана между двете партии.
През последния век Вирджиния от политически южен и консервативен щат се превърна в по-урбанизирано, плуралистично политическо пространство. След 1970 г. щатът губи образа си на расово разделен и републикански щат. С получаването на граждански права от чернокожото население и имиграцията в щата поставят все по-голям акцент върху вота на малцинствата. Различията в отделните региони играят голяма роля в политическия облик на Вирджиния. Провинциалните южна и източна част на щата подкрепят Републиканската партия, а политически умерените градски и приградски райони, включително Северна Вирджиния (на юг и на запад от Вашингтон) са електорат на Демократическата партия. Някои части на Югозападна Вирджиния със силното синдикално движение във въгледобивния комплекс, университетските градове като Шарлътсвил и Блексбърг клонят също към демократите. Губернаторът на щата е демократ, но заместник-губернаторът е републиканец. През 2007 г. демократите си върнаха контрола над Сената и съкратиха мнозинството на републиканците в камарата на делегатите в местното законодателно Общо събрание.

Столица: Ричмънд
Население: 7 642 884 (прог. 2006 г.) - 12 място в САЩ

Расова принадлежност:
Общо: бели 74,94 %, чернокожи 20,65%, индианци/ескимоси 0,74%, азиатци 5,20%, хавайци/тихоокеанци 0,16%.
Латиноамериканци: бели 5,44%, чернокожи 0,46%, индианци/ескимоси 0,10%, азиатци 0,09%, хавайци/тихоокеанци 0,03%.

Основни групи по произход: афроамерикански 19,6%, германски 11,7%, американски 11,4%, английски 11,1%, ирландски 9,8%

Религиозна принадлежност: протестанти 49%, католици 14%, евреи 1%, мюсюлмани 1%, други вероизповедания 4%, атеисти 12%.

Регистрирани избиратели - общо 5 021 993 души

Резултати от президентските избори през 2004 г.:
Джордж Буш (Р) - 1 716 959 - победител
Джон Кери (Д) - 1 454 742

Някои други оспорвани щати - справка /Агенция “Фокус”/
АРИЗОНА
Аризона изненада политическите наблюдатели. Щатът, който избра за сенатор републиканеца Джон Маккейн, се превърна в оспорвана територия. С изключение 1996 г., когато подкрепи Бил Клинтън, Аризона не е гласувала за кандидат-президент на Демократическата партия от 1948 г. В края на октомври анкетите показват, че доскоро внушителната преднина на Джон Маккейн е намаляла заплашително. Предизборният щаб на Барак Обама започна да излъчва телевизионни клипове, а от екипа на Маккейн прибягнаха до автоматични телефонни позвънявания с послания срещу Обама. Последните сондажи показват, че сенатор Маккейн има малка преднина в Аризона.
Населението на Аризона е 6 338 755 (16 място в САЩ). Щатът дава 10 електорални вота.
Резултати от президентските избори през 2004 г.:
Джордж Буш (Р) - 1 104 294 - победител
Джон Кери (Д) - 893 524

МОНТАНА
Съкровищният щат е подкрепял всички кандидат-президенти на Републиканската партия от 1964 г. година насам, когато бе спечелен от Линдън Джонсън, с изключение на 1992 г., когато подкрепи демократа Бил Клинтън. Въпреки че през септември Джон Маккейн водеше с двуцифрена преднина, данните от четири нови проучвания показват, че тя е намаляла.
Населението на Монтана 957 861 (44 място в САЩ). Щатът дава 3 електорални вота.
Резултати от президентските избори през 2004 г.:
Джордж Буш (Р) - 266 063 - победител
Джон Кери (Д) - 173 710

НЕВАДА
В исторически план Невада клони към републиканците, но влиянието на профсъюзите и увеличаването на латиноамериканските избиратели я превръщат в потенциално оспорван щат. Изборите за губернатор на щата през 2006 г. бяха особено оспорвани. Републиканецът Джим Гибсън спечели с малка преднина. Района на Лас Вегас, с рязко увеличаващото се градско население, се превърна в привлекателно поле за изява за активистите на Демократическата партия и демократите печелят от силния рейтинг на неодобрение, както на Гибсън, така и на президента Джордж Буш. Нещо повече Невада се печели от победителя на всички президентските избори от 1912 г. насам, с изключение само на 1976 г., което я превръща във втория щат-барометър за нагласите на нацията след Мисури. Според социолозите, Обама води с малка преднина в Невада.
Населението на Невада е 2 565 382 (35 място в САЩ). Щатът дава 5 електорални вота.
Резултати от президентските избори през 2004 г.:
Джордж Буш (Р) - 418 690- победител
Джон Кери (Д) - 397 190

СЕВЕРНА КАРОЛИНА
Северна Каролина се смяташе за “сигурен” републикански щат в продължение на десетилетия. За последен път кандидат-президент демократ спечели тук през 1976 г. Тревогите, свързани с икономиката, обаче, доведоха до политическа промяна в нагласите на гласоподавателите за сегашните президентски избори. Последните анкети сочат малка преднина за сенатор Барак Обама. Конкурентната борба се засилва и от оспорваната надпревара за едно от сенаторските места на щата и губернаторския пост.
Населението на Северна Каролина е 9 061 032 (10 място в САЩ). Щатът дава 15 електорални вота.
Резултати от президентските избори през 2004 г.:
Джордж Буш (Р) - 1 961 166 - победител
Джон Кери (Д) - 1 525 849

СЕВЕРНА ДАКОТА
Северна Дакота гласува за кандидатите на Републиканската партия на всички президентски избори след победата на Линдън Джонсън през 1964 г. Въпреки регистрираната през ноември голяма преднина за Джон Маккейн и това, че предизборният щаб на Барак Обама изтегли своите активисти от щата, две последни проучвания показват или изравнени резултати за двамата кандидати, или малка преднина за чернокожия сенатор от Илинойс.
Населението на Северна Дакота е 639 715 (48 място в САЩ). Щатът дава три електорални вота.
Резултати от президентските избори през 2004 г.:
Джордж Буш (Р) - 196 651 - победител
Джон Кери (Д) - 111 052

Щати, в които не се очакват изненади в изборния ден /Агенция “Фокус”/

Айдахо
Айдахо е щат в северозападната част на САЩ със столица Боузи с население от около 1,5 млн. души. Проучванията показват, че щатът предпочита кандидатът на републиканците Джон Маккейн.
На изборите през 2004 г. президентът Джордж Буш побеждава с 38% преднина пред демократа Джон Кери.

Аляска
Аляска е щатът с най-голяма площ на територията на САЩ . Негов губернатор е Сара Пейлин, която е кандидат за вицепрезидент на Републиканската партия на президентските избори в САЩ 2008 г. и не буди съмнения за активността на населението в изборния ден. Столица на щата е Джуно, а населението е около 683 хил. души, от тях едва 2,9% са испаноезични.

На предишните президентски избори щатът гласува за президента Джордж У. Буш, който спечели с 25% разлика в гласовете.

Алабама
Американският щат Алабама със столица Монтгомъри е разположен в южната част на страната. Щатът като цяло на настоящите президентски избори подкрепя републиканеца Джон Маккейн. Населението на щата е над 4 млн. и 600 хил. души, от които само 2,12% са испаноезични.
На изборите през 2004 г. в Алабама печели Джордж Буш с 25% преднина пред опонента си от Демократическата партия.

Арканзас
Проучванията показват, че югоизточният щат Арканзас със столица Литъл Рок клони към кандидата на републиканеца. Населението на щата е над 2 млн. и 800 хил. души, от които около 15% са афроамериканци.
През 2004 г. в Арканзас президентските избори печели кандидатът на републиканците Джордж Буш с 9%.

Вашингтон
Щатът Вашингтон със столица Олимпия се намира северозападната част на САЩ. Населението е около 6 млн. и 500 хил. души, като в щата има голяма мексиканска емигрантска общност. Традиционно подкрепата във щата Вашингтон е за кандидата на демократите и настоящите избори на правят изключение.
През 2004 г. във Вашингтон с преднина от 7% изборите печели Джон Кери.

Вермонт
Вермонт със столица Монпелие е североизточен американски щат. Населението му е около 620 хил. души и според проучванията има предпочитание към сенатора от Илинойс Барак Обама.
На предишните избори във Вермонт печели демократът Джон Кери с преднина от 20%.

Делауеър
Делауеър е североизточен щат със столица Доувър. Населението му е около 864 хил. души, от които около 20% са афроамериканци. Предпочитанията на тазгодишните президентски избори са насочени към Барак Обама.
На предишните президентски избори в Делауеър печели демократът Джон Кери със 7%.

Западна Вирджиния
Западна Вирджиния със столица Чарлстън е източен американски щат, който, според социологическите проучвания клони към републиканския кандидат Джон Маккейн.
През 2004 г. президентските избори в Западна Вирджиния печели Джордж Буш с 12%, но през 1996 г. в щата победител е Бил Клинтън.

Илинойс
Илинойс със столица Спрингфийлд е щатът, от който е избран за сенатор кандидатът на демократите за президент на САЩ Барак Обама. По отношение на Илинойс не се очакват изненади по време на вота на 4 ноември. Традиционно ориентиран към кандидатите на Демократическата партия в Илинойс през 2004 г. печели Джон Кери с 10% преднина.

Калифорния
Щатът Калифорния със столица Сакраменто има ясно изразени симпатии към демократите и техния кандидат Барак Обама. В щата с население над 36 млн. души живее петото по големина афроамериканско малцинство. Въпреки че губернаторът на щата Арнолд Шварценегер призова да се гласува за Маккейн, според проучванията в Калифорния води Обама.
През 2004 г. в Калифорния президентските избори са спечелени от Джон Кери с 9% преднина.

Канзас
Столицата на Канзас е Топека. Щатът се намира в Средния запад на САЩ и е с население 2 млн. и 775 хил. души. Над 5% от населението на Канзас не са родени в САЩ. Канзас не се очаква да предложи изненади, ориентацията в щата е към Джон Маккейн. На предишните избори там печели Джордж Буш с 25% преднина.

Кентъки
В щата Кентъки със столица Франкфорт убедително води кандидатът на републиканците Джон Маккейн. В източния щат с население 4 млн. и 241 хил. души 7,8% са афроамериканци. На предишните президентски избори там побеждава Джордж Буш с 19%.

Кънектикът
Кънектикът със столица Хартфорд е североизточен американски щат с население от 3, 405 млн. души. Предпочитанията в щата са твърдо за Обама, като на предишните президентски избори в Кънектикът печели Джон Кери с 10%.

Луизиана
Американският щат Луизиана със столица Батън Руж има явни предпочитания към кандидата на републиканците Джон Маккейн. С население от 4,293 млн. души югоизточният щат на изборите за президент през 2004 г. избира Джордж Буш с 14%. Въпреки това, през 1996 г. жителите на Луизиана избират Бил Клинтън с 12%.

Мейн
Мейн със столица Огъста е най-североизточният американски щат. Населението на щата е около 1,317 млн. души, като Мейн е вторият по брой на американци от френски произход. Щатът клони по-скоро към кандидата на демократите Барак Обама. Дългосрочната тенденция е щатът да избира на президентски избори номинирания от Демократическата партия.
През 2004 г. в Мейн печели Джон Кери с 8% преднина.

Мериленд
Източният щат Мериленд спада към категорията демократични щати. Без изненада през 2004 г. на президентските избори в щата печели Джон Кери с 13% преднина. И на настоящите избори проучванията показват, че там ще спечели кандидатът на демократите.

Минесота
Северният американски щат Минесота с население от 5,197 млн. души клони към Барак Обама. Според последните проучвания 53% от жителите на Минесота ще дадат гласа си за кандидата на демократите, докато 5% не са взели решение по въпроса.
На изборите през 2004 г. Минесота е бил колебаещ се щат, в който в крайна сметка е избран Джон Кери с 3%.

Мисисипи
Югоизточният американски щат Мисисипи дава традиционна подкрепа за Републиканската партия на президентски изброи. Според изследванията за тазгодишните избори населението на Мисисипи от около 3 млн. души отново предпочита кандидата на републиканците Джон Маккейн. На предишните президентски избори в Мисисипи печели Джордж Буш с 19% разлика.

Мичиган
Мичиган е от категорията “демократични” щати, въпреки че на президентските избори в САЩ през 2004 г. там Джон Кери печели едва с 3%. Проучванията показват, че Мичиган отново има явни предпочитания към демократа Барак Обама. Последното проучване сочи 50% срещу 38% в полза на Обама.

Масачузетс
Въпреки че Републиканската партия контролираше губернаторския пост в Масачузетс от 1991 г. до 2007 г., републиканците в щата са сред най-либералните в страната.
От 1988 г. досега Масачузетс подкрепя кандидатите на Републиканската партия за Белия дом. През 2004 г. Джон Кери, който е сенатор от щата, получи от съгражданите си 61,9% от вота. 1 803 801 избиратели дадоха гласа си за него срещу 1 070 109 (61,92%) за Джордж Буш. Населението на щата е 6 449 755 души (14 място в САЩ).

Небраска
Небраска е консервативен щат, бастион на Републиканската партия. На предишните президентски избори гласоподавателите тук дадоха голяма победа на президента Джордж Буш с 65,90% от вота. За него гласуваха 512 814 жители на щата срещу 254 328 за Джон Кери или 32,68% от участвалите в гласуването.
Населението на щата е 1 774 571 (38 място в САЩ).

Ню Джърси
В миналото Ню Джърси бе територия на републиканците, по-късно оспорван щат, но днес е бастион на демократите. В момента Демократическата партия държи губернаторския пост и има мнозинство в двете камари на местния законодателен орган.
Заради атентатите от 11 септември 2001 г. и скандалната оставка на губернатора Джеймс Макгрийви, се мяташе, че изборите през 2004 г. ще са оспорвани. Джон Кери, обаче, спечели с 1 911 430 гласа (52,92% от вота). За президента Джордж Буш дадоха гласуваха 46,24% от упражнилите правото си на глас. Населението на щата е 8 685 920 (11 място в САЩ).

Ню Йорк
На президентските избори през последните десетилетия Ню Йорк подкрепяше кандидатите на Демократическата партия за Белия дом. През 2004 г. Джон Кери спечели щата с 18 процента, а демократът Ал Гор през 2000 г. взе Ню Йорк с още по-голяма преднина.
Градът Ню Йорк е един от бастионите на демократите с либерални политически нагласи. Много от градските райони в щата, като Албъни, Бъфало, Рочестър и Сиракуза са също територия на Демократическата партия. Провинциалните райони в северната част на щата са по-консервативни и по-склонни да гласуват за републиканците.
Ню Йорк е един от най-населените щати - тук живеят 19 297 729 американци и щатът е третият по население в страната.

Ню Мексико
От създаването си досега щатът винаги е гласувал за победителите на президентските избори само с две изключения. На изборите през 1992, 1996, 2000 и 2004 г. Ню Мексико подкрепи кандидата на Демократическата партия, която доминира местната политика. 50% от регистрираните избиратели в щата са демократи, 33% са републиканци, 15% са необвързаните. Населението на Ню Мексико е 1 969 915 (36 място в САЩ).

Ню Хемпшир
Гласуващ по традиция за Републиканската партия, този щат в “демократична” Нова Англия подкрепи с малка преднина от едва 9 274 гласа сенатора-демократ от Масачузетс Джон Кери. На президентските избори през 2000 г. това бе единственият щат в Североизточната част на страната, който гласува за републиканеца Джордж Буш. Населението на Ню Хемпшир е 1 315 828 (41 място в щата).

Оклахома
От 1968 г. насам щатът подкрепяше само кандидат-президентите на Републиканската партия, въпреки че регистрираните демократи са повече с 11,6% от регистрираните републиканци. През 2004 г. президентът Буш спечели щата с 65,6% от гласувалите. Днес, обаче, щатът клони към демократите.

Орегон
В електоралната колегия за избор на президент Орегон има седем гласа. На последните пет президентски избори щатът гласува за кандидата на Демократическата партия. Сенатор Джон Кери спечели щата с 4% преднина през 2004 г. За него гласуваха 51,4% или 943 163 от участвалите във вота. Джордж Буш подкрепиха 866 831 души (47,19%). Населението на щата е 3 747 455 (27 място в САЩ).

Род Айлънд
Подобно на всички останали щати в Нова Англия, през 2004 г. най-малкият по площ американски щат бе спечелен от сенатора-демократ от съседен Масачузетс Джон Кери. Въпреки че президентът Джордж Буш се представи по-добре в сравнение с 2000 г., той бе победен категорично в традиционния бастион на демократите, като спечели 39% срещу 59% за Кери. Населението на Род Айлънд е 1 057 832 (43 място в САЩ).

Тексас
Тексас е един от бастионите на Републиканската партия. С население от почти 24 млн. щатът дава 34 вота в електоралната колегия за избор на държавен глава в САЩ. Джордж Буш, който е бивш губернатор на щата, спечели убедителна победа в Тексас на изборите през 2004 г. с 61,09% от вота. 4 526 917 тексасци подкрепиха президента за втори мандат в Белия дом. За опонента му от Демократическата партия Джон Кери гласуваха 2 832 704 (38,22%).

Тенеси
В щата живеят 6 156 719 американци (17 място в САЩ). Тенеси клони към Републиканската партия, но е политически умерен щат. Републиканците контролират малко повече от половината от територията му, но демократите намират силна подкрепа в Мемфис и Нешвил и западната част на щата, където в провинциалните райони северно от Мемфис живее голяма афроамериканска общност.
През 2004 г. президентът Буш взе щата с преднина от 14%. За него гласуваха 1 384 375 (56,80%), а за демократа Джон Кери 1 036 477 (42,53%).

Уайоминг
Уайоминг е консервативен и републикански щат, който не е гласувал за кандидат-президент демократ от 1964 г. През 2004 г. президентът Джордж Буш спечели тук с 69% от вота. Вицепрезидентът Дик Чейни е бивш представител на щата в Конгреса от 1979 до 1989 г. Въпреки, че Уайоминг гласува убедително за републиканците на федерално ниво, от 1975 г. насам демократите държат губернаторския пост

Уисконсин
Като един от щатите, които менят политическите си пристрастия, Уисконсин подкрепи с малка разлика демократа Джон Кери на изборите през 2004 г., спечелени в крайна сметка от президента Джордж Буш. За Кери гласуваха 1 489 504 (49,70%), а за Буш 1 478 120 (49,32%). Населението на Уисконсин е 5 601 640 души (20 място в САЩ).

Хаваи
Хаваите са родният щат на кандидат-президента на демократите, сенатор Барак Обама. Демократите са традиционно силни в щата - през 2000 г. Ал Гор спечели тук с преднина от 18,33%. През 2004 г., обаче, преднината за Джон Кери не бе така голяма - 8,74%. За сенатор Кери гласуваха 231 708 хавайци (54,01%), а за президента Джордж Буш 194 191 (45,26%). Населението на щата е 1 283 388 души (42 място в САЩ).

Южна Дакота
Южна Дакота е консервативен щат, който от 1940 г. е гласувал за кандидатите на Републиканската партия на всички президентски избори, с изключение на 1964 г. През 2004 г. Джордж Буш спечели лесна победа в щата с преднина от над 20% и 232 584 гласа (59,91% от вота). Сенаторът-демократ Джон Кери подкрепиха 149 244 избиратели или 38,44% от гласувалите в щата. Населението на щата е 796 214 души (46 място в САЩ).

Южна Каролина
Южна Каролина е сред 13-те колонии, основали САЩ. Като много южни щати, Южна Каролина гласува за Демократическата партия до средата на 20 век. През 1964 г. кандидат-президентът на републиканците Бари Голдуотър стана първият републиканец, спечелил щата. Южна Каролина гласува за републиканците на всички президентски избори до 2004 г., с изключение на 1976 г., когато тук спечели демократа Джими Картър, който е от съседна Джорджия. На последните президентски избори победител в Южна Каролина бе президентът Джордж Буш с 937 974 срещу 661 699 гласа за кандидата на демократите сенатор Джон Кери. Населението на щата е 4 407 709 души (24 място в САЩ).

Юта
Юта е един от най-хомогенните в религиозно отношение щати в САЩ. 58% от пълнолетните жители на щата, с общо население 2 645 330 души (34 място в страната), са последователи на Мормонската църква, която оказва голямо влияние върху местната култура и начин на живот. Юта е доста по-консервативна от останалата част на страната, особено по социални въпроси и гласува за Републиканската партия. На президентските избори през 2004 г. щатът подкрепи президента Джордж Буш с 663 742 гласа (72% от вота), а за демократа Джон Кери гласуваха 241 199 (26%).

Сходни връзки
Още от По света

Обама или Маккейн? | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats