Само за два дни кметовете и кметските наместници на селата Спасово - Мария Дочева, на Преселенци - Сашка Христова, на Рогозина – Ертан Недован, на Малина – Яна Василева, на Сърнино – Марийка Коларова, на Сираково – Димитър Минков, на Великово – Георги Денев, на Калина -  Кольо Колев, на Горица - Дичо Дичев, на Александър Стамболийски - Катя Панчева, на Бежаново - Марияна Стефанова и на Вичово - Иван Вълков, събраха над 800 подписа във връзка с изключително лошото състояние на пътя Спасово – Преселенци.

До Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Народното събрание, с копия до Министерството на регионалното развитие и благоустройството, фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, Областно пътно управление – Добрич, областния управител и кмета на Община Генерал Тошево ще бъде изпратена жалба със следния текст:

    Уважаеми господа,

    Многократните ни жалби и протести от 2006 г. до различни институции относно прекалено лошото състояние на третокласната Републиканска пътна мрежа по направлението Спасово – Сърнино – Сираково – Великово – Калина – Горица – Преселенци, и след последната ни среща с представители на Изпълнителна агенция “Пътища” – Областно управление – Добрич, и жалбите към по-горни инстанции, оставят у нас убеждението, че държавните институции, от които зависи поддържането на пътната инфраструктура, не обръщат внимание на поставените от нас проблеми. Състоянието на пътя е толкова лошо, че това води до отказ на превозвачите да обслужват линиите от общинската транспортна схема и невъзможност на гражданите да пътуват до общинския и областния центрове. Екипите на Спешна медицинска помощ отказват извозване на спешните случаи, тъй като транспортирането по разбития  път е рисковано за самите болни. Затруднено е снабдяването на стоки от първа необходимост, както и превозването на учениците от съседните села до училището в с. Спасово. На практика е ограничено правото на свободно движение на гражданите и възможността им да получават здравно, административно и всякакво друго обслужване. Това за сетен път показва, че държавните институции пренебрегват Добруджа за сметка на други райони, където се обръща по-голямо внимание и непрекъснато се подобрява инфраструктурата. Ние, хората, които хранят България, сме доведени до състоянието да не признаваме законите, да се отричаме от собствената си държава. Обидно е, че това се случва, след като имаме депутати от нашия избирателен район – Добруджа да се превръща в резерват.

    Да не забравяме, че предстоят парламентарни избори и ние сме готови да обявим:

    1. Нулева толерантност към централната власт.

    2. Ще се обърнем към водещите Европейски институции за помощ.

    3. Ще преминем към протестни действия и шествия.

    Уважаеми господа, ние смятаме, че Добруджа не заслужава тази съдба. Настояваме да се предприемат необходимите действия за разрешаването на този жизнено важен проблем. По-нататъшно отлагане ще доведе до пълното разрушаване на тези отсечки. В потвърждение на горе изложеното прилагаме списък с подписите (събрани само за два дни) на жителите в този район.

    Следват подписите на кметовете и кметските наместници.

    Наистина, след толкова много жалби, петиции, срещи на ниски и най-високи равнища, на хората от този край не им остава нищо друго, освен да размахат заплашително показалец. Гореупоменатите инстанции са запознавани периодично с проблема, прилагани са и стотици снимки, които са стряскащи, но никого не стреснаха. Този път е в безобразно състояние поне две петилетки, но освен голи обещания, за него нищо друго не се е чуло. Както през 2005 г., когато предизборно кандидатите за управляващи се надпреварваха да тръбят, че избере ли ги електоратът, пътищата ще станат огледално равни. Една от първите протестни срещи на кметовете беше на 20.05.2005 г. Тогава в Генерал Тошево се състоя “делови” разговор с шефа на ИА “Пътища” – Добрич, г-н Дочев. Той така смутолевяше отговорите си относно предприемането на спешни мерки, че едва ли сам би могъл да се разбере. Но обеща, че все някакви мерки ще се вземат. Да, но мерките липсват вече цели 43 месеца. През това време пътната настилка почти изцяло изчезна и в момента само тук-там личи, че някога е имало асфалт. Всъщност, в момента с основание може да се твърди, че поне 15 населени места са блокирани без налагане на блокада. А това, уважаеми дами и господа, е недопустимо в мирно време и още повече при наличие на европейското ни присъствие!...

Дяко ДЯКОВ