Ранените са пътували с миненосеца "Адмирал Трибуц", придружавал в Тихия океан подводницата по време на пожара, предаде БТА. Те са пристигнали в град Владивосток. Не се уточнява какво е състоянието им.
По предварителни данни при инцидента на атомната подводница са загинали 20 души - шестима военнослужещи и 14 цивилни, съобщи говорителят на Следствената комисия към руската прокуратура Владимир Маркин, цитиран от РИА Новости. “Ранените бяха евакуирани на брега от военен кораб и са настанени във военна болница”, уточни той.
Самата подводница се движи на собствен ход към руския далекоизточен бряг, придружавана от бойния кораб "Саян". Неофициални източници казват, че вероятно подводницата ще пристигне във Владивосток около 9 часа по Гринуич.
На 8 ноември в залива Петър Велики, в Японско море, една от подводниците на руския Тихоокеански флот се подпали заради дефект в системата за противопожарна охрана, съобщиха руските военни. На борда на подводницата е имало 208 души, военни и инженери, участвали в изпитанията й. Подводницата е трябвало да бъде включена в състава на руските военноморски сили в края на годината.
Причините за пожара все още са неясни. Руски военен експерт, цитиран от руски агенции, изрази мнение, че пожарът е започнал вследствие на технически грешки, допуснати от инженерите, извършващи изпитанията на борда на подводницата, уточнява Франс прес. Тогава е възникнал проблемът с противопожарната система в един или най-много два отсека на подводницата. Възможно е да става дума и за грешка при програмирането на задействането на системата.
Според руската агенция РИА "Новости" става дума за подводницата Нерпа, която започна изпитания през октомври в Японско море. Нерпа току-що е била построена в корабостроителниците на Амур, в руския Далечен изток, предаде Франс прес. Изпитанията бяха отразени широко в руските медии. В началото на ноември подводницата дори извърши първото си потапяне.
Подводницата Нерпа развива максимална скорост от 30 възла, може да остане на мисия в открито море до 100 дни и да достига дълбочина от 600 метра.
Това е най-голямата трагедия с руска подводница от 12 август 2000 г. насам. Тогава подводницата Курск потъна, след като се взриви едно от торпедата й. Загинаха 118 моряци. Властите бяха упреквани, че не са действали адекватно, за да предотвратят трагедията. Тогава Норвегия и Великобритания предложиха помощта си в самия ден на катастрофата и през следващия. Русия не пожела да приеме чуждата помощ, за да спаси аса на своя ядрен флот. Забавена с един ден поради лошото време, руската спасителна операция започна едва на 15 август. Две миниподводници слязоха една след друга, за да се скачат с "Курск" и да отворят отсека. Те направиха - официално - поне седем опита, завършили без успех поради силните подводни течения. И докато страната изживяваше драмата на "Курск" на живо, президентът Путин бе на почивка на Черно море и се намеси едва четири дни след корабокрушетнието, за да каже, че положението е "критично", но че Русия разполага "с всичко необходимо" за спасяването на екипажа. Когато звуковите сигнали от екипажа секнаха, той най-накрая заповяда на 16 август да се "приеме помощта, откъдето и да идва". Москва прие помощта на Лондон и Осло. Международната спасителна операция започна едва на 20 август. На другия ден норвежки водолази успяха да отворят шлюза да подводницата, която се оказа изцяло наводнена. Властите и тогавашното руско командване бяха обвинени, че са действали прекалено мудно, и остро критикувани заради лъжите им "по съветски" и за нежеланието им да приемат западна помощ, за да спасят евентуално оцелелите. dir.bg