Очаква се България да поиска две удължавания на схемата за единно плащане на площ, стана ясно на информационен семинар, който се проведе днес в Добрич

Херцогът на Люксембург е най-крупният ползвател на европейски помощи за земеделието. У нас най-едрият фермер обработва 263 000 декара земя. Само от директните плащания той получава 1,5 милиона евро годишно. Това посочи по време на информационен семинар за общата селскостопанска политика на ЕС и нейната специална роля и мерки за развитие на селските райони Мъгърдич Хулиян - експерт от Европейския институт. Той подчерта, че 80 на сто от средствата за директни плащания в Евросъюза се вземат от 20 на сто от фермерите. В тази връзка и един от ключовите моменти в реформата на общата селскостопанска политика от 2003 г. е намаление на директните плащания чрез поетапно намаляване на подкрепата за едрите фермери. Предвижда се също единно плащане на европейските фермери, независимо от производството.  Беше посочено, че 90 на сто от територията на ЕС попада в селски райони, а там живее 60 на сто от населението на Европа.

Целта на семинара, който е по проект "Общата селскостопанска политика /ОСП/ – двигател за развитието на българските селски район”, бе да се представи общата селскостопанска политика на ЕС. Той се организира от агенция "Стратегма”. Проектът предвижда провеждане на семинари в шест района на страната, както и участия на екипа му на три селскостопански изложения. Едното вече е било по време на “Селското стопанство и всичко за него”. Посочено бе, че медиите са основният канал за информираност на гражданите.  Ако през 2006 г. една 14 на сто от българите са били чували за Общата селскостопанска политика на Европейския съюз,  то през 2007 г. техният дял вече е 36 на сто.

Магърдич Хулиян представи развитието на селскостопанската политика на Евросъюза- Той посочи, че фундаменталната реформа е започнала през 2003 г. Основната й цел е да превърне европейското земеделие в конкурентноспособен сектор. Тогава за пръв път започва да се говори за отделяне на субсидиите от обема на продукцията. Дотогава субсидиите са се предоставяли само върху размера на произведената продукция. След това се приема новия метод на единното плащане на ферма, което е свързано с екологичните стандарти за безопасност на храните и хуманното отношение към животните. Коментирани бяха план 2000, големите реформи в лозаро-винарския сектор през 2006 г., предприетите стъпки за опростяване на ОСП с представяне на план за действие. Най-сериозно бе акцентирано на реформите от 2008 г. Те предвиждат разрешение на страните-членки на ЕС да преминат към изравнени нива на подпомагане по отношение на единното плащане на площ. Новите страни-членки като България имат възможност да използват схемата за единно плащане на площ до края на 2013 г.  Посочено бе, че една от последните дискусии в Европа е предложението да се премахнат плащанията за поддържане на 10 на сто от земята под угар, а това да бъде заменено със субсидии чрез мерките на Оперативна програма “Околна среда”.

 Премахването на помощите за енергийни култури също бе дискутирано по време на семинара. То е във връзка с въвеждане на биогоривата и все по-големия дял на земеделската продукция, която отива за биодизел. Още повече, че всички страни-членки от общността имат ангажименти за определен дял от произвежданите горива да бъдат от възобновяеми източници. Това е довело до сериозен дисбаланс във производството на фуражни култури и продукция за производство на хляб. Това е довело и до поскъпването на цените на някои култури. В тази връзка Европейската комисия преразгледа позицията си и сега е на път да премахне помощите за този вид култури, посочи М. Хулиян.

Той напомни, че се предвижда след 2015 г. млечните квоти да отпаднат. Преди това обаче те ще се увеличават от 2009 до 2013 г. с по 1 процент.

Схемата за плащане на площ ще се прилага до 2009 г. с евентуални две удължавания. Очакванията са, че България ще поиска такова удължаване от 2010 и 2011 г., за да бъде готова от 2012 г. да премине към схема за плащане на единица площ.

България най-вероятно няма да се въз0ползва от мярката на ОСП за ранно пенсиониране на фермерите, защото тогава ще остане почти без фермери, стана ясно още по време на семинара.

На него бяха представени мерките по Програмата за финансиране на селските райони.

Снимка Любен ЖЕЛЯЗКОВ