По повод рождения ден на член-кореспондент д. ист. н. Георги Марков ще очертая широката деятелност на този човек. Макар да не е юбилейна, 62-та годишнина на проф. Георги Марков заслужава да бъде отбелязана.

Той е роден на 17 ноември 1946 г. в град Пловдив. Семейството му живее известно време в град Добрич, където неговият баща работи. И тук в Начално училище "Васил Левски" малкият Георги учи в първи и втори клас. През 1970 г. той завършва специалност история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Посвещава се на научно-изследователската работа и през 1977 г. успешно защитава дисертация на тема "Българо-германските отношения и връзки - 1934-1939". И му е присъдена научна степен - "Кандидат на историческите науки". През същата 1977 г. той се явява на конкурс и е избран за научен сътрудник в Института по история при Българската академия на науките. През 1986 г. Научният съвет на института му присъжда званието "старши научен сътрудник ІІ степен", а през 1994 г. - "старши научен сътрудник - І степен". През 1992 г. защитава пред Специализирания научен съвет по нова и най-нова история при Висшата атестационна комисия докторската си теза "България и Балканските войни 1912-1913" и получава научната степен "доктор на историческите науки".

През 1994 г., на свободни избори с конкурсно начало Общото събрание на учените от института го утвърждава за директор, която длъжност продължава да изпълнява и досега. През 2004 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките.

Проф. Георги Марков развива голяма преподавателска дейност, която чрез лекции в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Нов български университет. Активно участва в работата като член на множество авторитарни научни и експертни съвети: Научен съвет на Института по история; Специализиран научен съвет по нова и най-нова история; Експертен съвет при Центъра за музеите и галериите; Художествен съвет при БНБ; Съвет по маркоиздаване; главен редактор на сп. "Исторически преглед". Председател е на българската част на Комисията на историците от България и Румъния и на Националния комитет на историците в България; член на Националния комитет по балканистика, на Асоциацията по военна история и на Съвета на учените, на Колегиум "Германия".

Проф. д. ист. н. Георги Марков е автор на 12 книги, 63 изследователски статии и съобщения, а също и на 90 научнопопулярни статии във вестници и списания. В последните години до 2006 г. участва в 85 предавания на Българската национална телевизия, Българското национално радио и частни радиостанции, телевизии. /Ще отбележим, че ползваме данните от Сборника "Историята - професия и съдба в чест на член-кореспондент д. ист. н. Георги Марков", за която ще отбележим и по-нататък./

На 17 септември 2008 г. беше премиерата в Народното събрание на книгата му "Независимостта на българия през Балканската криза - 1908-1909", която се спонсорира от Председателя на Народното събрание и е във връзка с отбелязването на 100-годишнината от обявяване на независимостта на България. той е също отговорен редактор на том ІІ и ІІІ "Късно средновековие и Възраждане" и "От Освобождението /1878/ до края на Студената война /1989/ от 8-томната ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ.

На 17 ноември 2006 г. на тържествено събрание в Института по история е честван 60-годишният юбилей на чл. кор. д. ист. н. Георги Марков. Той получава поздравления от Президента на Република България - Георги Първанов, където се отбелязва: "Със своите знания, енергия, опит и идеи Вие имате сериозни заслуги за националното отбелязване на важни дати и събития от нашата история. Винаги с готовност и разбиране се включвате в родолюбиви инициативи, насочени към издигане на нашето национално самочувствие и дух."

Ще отбележим, че гореспоменатия сборник на чл. кор. д. ист. н. Георги Марков освен материалите, които се отнасят до него, също така са публикувани още 41 научни доклада и съобщения, които отразяват съвременното състояние на националната историография.

Още една книга, която издаде през 2008 г. е ЛЮБОМЪДРИЕ НА ИСТОРИЯТА. За тази книга проф. д. ист. н. Георги Марков пише "Най-ценното от уроците на "Учителката на живота и народите" се открива в поуките от вековечно натрупания опит и мъдростта и да отбелязва сегашното и да предвижда бъдното. Историкът развива своя естествен възглед за Историята, която след като беше сътворена и написана, следва да се превърне в мисловен извор на "Любомъдрието", от чиито страници мъдролюбивият четец да се обогати със знания и да бъде подтикнат към размишления. Едва тогава, той не само ще знае историята, но ще започне да я разбира такава, каквато някога се е състояла." Мога да добавя, че тази книга е интересна, не само за историци, но и за ония, които се интересуват от история.

Проф. д. ист. н. Георги Марков проявява траен интерес към Добруджа. Така той е съставител и редактор на книгата "Из миналото на Добруджа.Събития и личности", София, 2005 г., с подкрепата на Исторически музей - Балчик. Също така той прави ценно дарение на същия музей от вестници. През 2006 г. беше научен ръководител на международната научна конференция, посветена на 90-годишнината от Тутраканската епопея и освобождението на Добруджа, проведена на 4 и 5 септември. Той отбелязва: "Ето още една крещяща несправедливост, която трябва да бъде поправена чрез поставяне на паметни плочи с имената на жертвите от всички общини. Началото е поставено в Балчик и Тутракан." За мен не беше изненада, когато в гр. Ген. Тошево през есента на 2006 г. беше поставен въпроса пред проф. д. ист. н. Георги Марков дали ще бъде съгласен да отлави организацията по изграждане на паметник на ген. Ив. Колев и загиналите за освобождението на Добруджа през 1916 г. Той даде съгласието си. И на 7.VІ.2007 г. се проведе Учредително събрание на Сдружение за изграждане в гр. Добрич на паметник на ген. Ив. Колев и загиналите за освобождението на Добруджа през 1916 г.

В книгата "Паметникът на генерал Иван Колев - неизпълнен дълг на поколенията", Добрич, 2008, проф. д. ист. н. Георги Марков пише:

"Днес, скъпи сънародници, дойде ред и на нашите живи поколения, да изпълним свещения завет. От нас не се иска да жертваме живота си, както го сториха генерал Иван Колев и неговите юнаци, а само да изразим безпределната си признателност към техните незабравими подвизи, като въздадем скромна лепта за издигането на един достоен за тях паметник. Нека ни стопли надеждата, че духът на генерала, предводителят на славната българска конница, ще бъде удовлетворен от признанието. Никой от нас няма да обеднее като стане дарител, но всеки ще стане нравствено по-богат, защото всъщност става дума не за обикновено дарение, а за своеобразно погасяване на един морален дълг."

Нека си пожелаем паметникът да бъде открит до края на втория кметски мандат на г-жа Детелина Николова и се реализира мечтата на ония поколения от 40-те години на ХХ век, които подеха идеята и я подкрепиха със средства, но не можаха да видят паметника на ген. Ив. Колев в гр. Добрич.

А ние да пожелаем на чл. кор. д. ист. н. Георги Марков много здраве, лично щастие и творческо дълголетие!

Тодор НИНОВ