Ендокринологът д-р Пенка Велкова пред НДТ

Д-р Пенка Велкова е специалист по ендокринология в Диагностично-консултативен център I в Добрич. Завършва Медицинския институт във Варна. Работи като главен асистент в Медицинския факултет в Окръжна болница в Добрич в Клиниката по ендокринология и нефрология с ръководител проф. Коева. Три години е заместник директор по учебната част в лечебното заведение. След реформата започва работа в ДКЦ I като специалист по ендокринология. Д-р Велкова е семейна, има един син, който живее и работи във Варна. От три месеца и половина е баба - има внучка Дияна. 

- Д-р Велкова, днес отбелязваме Световния ден на диабетика. Какво сочат данните в световен мащаб за разпространнението на диабета? Какви са тенденциите?

- Последните статистически данни сочат, че в света има 250 милиона диабетици. Това заболяване непрекъснато се разпространява, честота му расте. За жалост, това е не само в бедните, но и в високо стандартните страни. За България тази бройка е около 250 000, процентът на заболеваемост е 3-4 на сто от населението. Това е не малък процент. Факт е, че светът е изправен пред епидемия от диабет. Около 25 процента от болните са неоткрити, защото не посещават лекарски кабинети или ние не ги издирваме активно. На практика това у нас става много трудно. Жестокото и жалкото е това, че има определено подмладяване на захарния диабет - 35-40-годишна възраст. Втори тип диабет, или диабетът на затлъстелите, е много чест при децата. Основните причини за това са нездравословния начин на живот, затлъстяването и липсата на двигателна активност.

- А колко са болните от диабет в Добричка област? Какво сочат наблюденията Ви като специалист?

- В Добрич за 2007 година регистрираните диабетици на инсулиново лечение са 2 500. Тези, които са на таблетна форма, са около 3 700. Всяка година бройката се увеличава. М. г. се бяха увеличили с около 500, сега са с около 250-300. Най-важен е този скрит процент, който ние не сме открили.

- Смятате ли, че и при нас съществуват около 25 процента, за които не се знае, че са болни от диабет?

- Би трябвало, няма защо да ги няма. Причината е в много пропуски от организационен, държавен мащаб, от здравната реформа. Не можем активно да ги търсим, а целта е да бъдат открити преди да са се разболели. А на практика това не се прави. Здравната ни култура, за съжаление, много трудно се променя. В ежедневната си практика виждам колко не сме информирани, колко не знаем. От друга страна е липсата на желание във връзка с този хрониострес, в който живее цялата страна. Това е хроничното ежедневно напрежение, което е на работно място, което е във връзка с недоброто заплащане, което е свързано с липсата на възможността лекарите да ги обучаваме, както беше преди години. Обучението на диабетиците става в рамките на регламентираните 15-20 минути за преглед. Има материали и сега е моментът да благодарим на фирмите, с които работим, които имат медикаменти за диабетици. Но кой знае какъв успех с даването на ръка на материали не се постига, проблемът е, че  липсва обучение на диабетици, това, което наистина се правеше.  

- Като социална значимост къде се подрежда диабетът в сравнение с останалите заболявания?

- Трудно ми е да посоча точно място, но така или иначе диабетът е едно от водещите заболявания. Заслужава да бъде отбелязан фактът, че в България има абсолютно всички необходими медикаменти, които ги има по света. Т. е. ние можем да провеждаме адекватно и на ниво лечение.

- Не съществуват вече проблемите със свинския инсулин, който преди десетина години бе даван на болните от диабет в България...

- Отдавна сме само на човешки инсулини, освен това и на аналоговите инсулини, които са най-функционалните, те са ежедневие.

- Говорейки за социалната значимост на диабета, до какво води неговото нелекуване? До какви усложнения може да се стигне?

- Диабетът води до изключително много усложнения -  диабетна микроангиопатия и диабетна макроангиопатия. Микроангиопатията включва диабетна ретинопатия, полиневропатия, нефропатия, а макроангиопатията е увреждането на по-големите съдове. Това всъщност е причината за по-ранния фатален риск при диабетиците. Това е т. нар. късен дегенеративен синдром. Единственото, което ние целим, което можем да постигнем, на първо място с диетата, на второ с адекватното лечение и на трето с добрия контрол на захарния диабет, е да отсрочим във времето този късен дегенеративен синдром или усложненията на захарния диабет.

- Заплаща ли касата някакви профилактични прегледи?

- Там е парадоксът. Ние имаме европейски критерии за контрол на диабета, а инсулиново зависимите диабетици могат да посетят лекарския кабинет три пъти за една година, толкова плаща касата. Лишават те от възможността да контактуваш с тях, а в същото време имаме европейски критерии. Е един диабетик влиза в кабинета, условно казано, 10 пъти, 15 пъти, когато има нужда. Той трябва да дойде и да си каже проблемите и аз го викам, защото трябва да ги реша.

- Всяка година в Световния ден на диабетика вниманието на световната общественост се насочва към определен проблем. Какъв е той тази година?

- Световният ден на диабетика тази година е посветен на децата и юношите с диабет. В тази връзка на 14 ноември /днес, б. авт./ символът на Брюксел - Манекенът Пис - статуята на пикаещото момченце, ще бъде обляна в синя светлина. Така тя ще покаже нагледно един от основните признаци на диабета - честото уриниране. На 14 ноември, когато е рождената дата на откривателя на инсулина Фредерик Бантинг, Манекенът Пис ще бъде едно малко момченце с диабет тип 1. В син цвят ще бъдат осветени и къщата на Фредерик Бансинг в канадския град Лондон, фонтанът на Женева в езерото Леман и още няколкостотин културни и архитектурни забележителности в света.

- Д-р Велкова, Вие като лекар участвате в национални и световни срещи и конгреси, свързани с диабета. Разкажете за някои от тях. Каква е ползата от участието Ви в такива форуми?

- Мога да бъда изключително щастлива за това, че имам възможност да присъствам на абсолютно всички форуми, които са свързани с диабета. Тази година посетих в Сан Франциско осмата среща на Американската диабетна асоциация. Там бяха представени всички новости по отношение на диабета, всички проучвания в международен мащаб, имах възможност да чуя обобщенията им. Това е изключително значимо за ежедневната практика. През септември бях в Рим на конгреса на Европейската диабетна асоциация. Тя също ни отваря погледа, дава ни възможността да видим най-новото, перспективите. На тези конгреси всъщност се срещат всички противоречиви становища. В България се провеждат много регионални и национални форуми, на които също присъствам.

- Каква е причината да изберете точно това направление в медицината - ендокринологията?

- Ендокринологията е не само интересна, но и много интелигентна, с огромна значимост за болните професия. Ако може да работим на необходимото ниво, тя осигурява една чудесна здравна кондиция на пациентите, на хората, които са край нас.

- Каква е д-р Велкова извън работното си място? Какво обичате да правите през свободното си време, колкото и малко да е то?

- Много обичам да се разхождам. Това е любимото ми занимание. Нямам време за друго. Не ми стига времето, например, да отида във фитнесзалата за половин-един час. Това компенсирам само с разходки. Обичам да слушам и хубава музика.

- Как ще бъде отбелязан в България Световния ден на диабетика?

- Утре /днес, бел. авт./ всички ендокринолози от страната, някои общопрактикуващи лекари и много диабетици са поканени в София в НДК. Там ендокринолозите ще обобщим накратко свършеното през изтеклата година и ще набележим перспективите. След това всички ще присъстваме на концерт.

Разговаря Мариела Бончева