Един от най-древните градове по нашите земи, който от множество светила в историята е обявен вече за едно от чудесата на планетата, е изсеченият в скалите на Източните Родопи древен Перперикон. Той се намира на 20-ина км североизточно от Кърджали.
Самият Перперикон се извисява на скален връх с височина 470 м. В подножието му се намира с. Горна крепост. Край него тече златоносната река Перперешка, оформила плодородна долина с дължина около 10 км и широчина 3-4 км. Удобната речна долина е създала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чиито естествен център се явява Перперикон. Съвсем наблизо р. Перперешка се влива в яз. "Студен кладенец", построен по коритото на река Арда. Архелогическите разкопки на екипа, ръководен от проф. Николай Овчаров, спечелил си славата на българския Индиана Джонс, показаха, че култовата дейност на скалния връх е започнала още през петото хилядолетие преди Христа. Именно тогава хората от каменно-медната епоха създали първото светилище, като храмовете представлявали колиби, а по скалите били поставяни съдове с храна за боговете. Това продължило до 3-2 хилядолетие преди Христа. По-късно в края на бронзовата епоха се появила грубо изсечена овална зала с огромен кръгъл олтар, към която води 100-метров скален проход с високи каменни стъпала. На специални площадки до олтара в центъра жреците палели огън в жертвеник и изливали вино и по височината на огъня гадаели бъдещето. Това са и култовите практики, описани от по-късните антични историци за дълго търсения храм на Дионис. Според Херодот именно този храм на Дионис бил толкова известен, колкото и прочутото прорицалище на Аполон в Делфи. Тук на Перперикон са били извършени поне две предсказания със световно значение - на върха в Източните Родопи Александър Велики разбрал, че ще завладее света, а римският император Гай Октавий - че Римската империя ще е най-великата. Известно е още, че през последното хилядолетие на старата и началото на новата ера скалните съоръжения, градени преди това, се разрастват и превръщат в голям град с крепостни стени, дворци. Предполага се, че именно тук се е намирала царската резиденция на траките - беси, чийто жреци поддържали светилището на Дионис. Перперикон бил изпепелен от готите, които през 378 г. разоряват южните части на Балканите. В началото на 5 в. в Родопите било прието християнството и скалният град бил превърнат в епископско средище. Доказателство за това е разкритата църква, по която и това лято археологическият екип продължи своята работа. През периода 7-14 в. Перперикон процъфтява като областен център. В близост до него били разработени древни златни рудници, като благодарение на тях Византия осъществила голяма финансова реформа. Многократно били водени войни за града между българи и ромеи. През 1343 г. цар Иван-Александър успява да го превземе и назначава там архонт, но по-късно византийците си го връщат. Забравата застига великия град с идването на турците на Балканите - те завладяват, разрушават и ограбват някогашната могъща крепост, от която остават само руини. Днес благодарение на работата на екипа на проф. Овчаров Перперикон отново възкръсва от пепелта и се белее със своите огромни каменни блокове от върха на планината. Пътеките, които водят навътре в каменния град още пазят тайните на отминалите време и нашепват легенди за митичния Орфей, който скитал с чудната си лира из Родопите. Древният град е предложен да влезе в списъка на ЮНЕСКО.