В годината, в която Пламен Константинов не успя да се представи на Олимпиадата в Пекин така, както искаше, българите го избраха за "Мъж на годината". На сайта manoftheyear.bg за него гласуваха 8936 души. Победата в конкурса е едно от най-хубавите неща, случили се на волейболиста ни през 2008. Титлата за Гибона идва след "тестостероновия скандал", петото място на националите ни на Олимпиадата, след златото от гръцкото първенство и Суперкупата на страната, спечелена с екипа на "Ираклис". Константинов е част от солунския тим втори пореден сезон.

Как приемаш отличието "Мъж на годината"?

В интерес на истината малко съм изненадан. До последно мислих, че ще победи Митко Бербатов. Явно последните негативни резултати на националния ни отбор по футбол са изиграли някаква роля, поне аз така си мисля. Но за мен, като признание, за имидж, престиж, това отличие е нещо много хубаво. Тази е една от най-ценните ми награди. В интерес на истината щях да се зарадвам повече, ако това признание беше дошло миналата година, тогава щях да го оценя по друг начин. Тогава хората щяха да гласуват за това, което съм направил на игрището. Тази година борбата ми беше много повече извън него.

Как оценяваш това, което ти се случи през 2008?

Тази година е много противоречива, не само за мен, но и за волейбола ни. Някои хора определят като успешно класирането ни на пето място на Олимпиадата, но ние си знаем, че имахме сили за повече. Това не може да не ни носи някакво разочарование и тъга. Тази година ме върна към реалността, отрезви ме. Като че ли в последните две-три години живеехме в някакъв сън. Всички беше розово, прекрасно, проблемите бяха по-малко, да не кажа, че почти нямаше такива, имахме късмет. И изведнъж нещата се обърнаха на 180 градуса. Нищо не се получаваше.

Колкото до това, което се случи с мен – в такива моменти човек вижда кои са истинските му приятели. Вижда и прикритите до момента физиономии, които винаги ти се усмихват, поддържат те, но в един критичен момент показват същността си.

Месец август и Олимпиадата в Пекин бяха ли сериозно изпитание за теб?

Да, бяха сериозно изпитание, едно от най-сериозните в живота ми, много неща бяха поставени на карта. Равносметката ми е, че човек може да разчита единствено и само на себе си. В такива моменти трябва да проявяваш характер, да не мислиш за това какво е станало, а за това как нещата могат да се оправят. Да гледаш напред, колкото и да ти тежи. Ако си слаб характер, ще те потопят!

Дали пък повечето тестостерон не те направи Мъж на годината?

Хе-хе, може и това да е, за съжаление. Би било по-добре някой медал да ме беше направил Мъж на годината, а не скандалът около мен и начинът, по който всичко се случи. Това е едно от нещата, за които наистина съжалявам. Защото аз не съм привърженик на максимата: "Каквато и да е реклама, все е добра".

Ти за кого би гласувал за Мъж на годината?

Моят фаворит беше Даниел Вълчев. Мисля, че е една положителна личност, един успешен министър, който работи за това каква да бъде България утре. Независимо от многото негативизъм, който се трупа върху политиката и политиците, аз мисля, че няма нищо по-хубаво от това да видиш един светъл лъч точно в най-критикуваната сфера. А за мен той е такъв.

Сега си капитан на гръцкия "Ираклис", но ще продължаваш ли да бъдеш капитан и на националния ни отбор по волейбол? Интелект, професионализъм и човечност биха ли те накарали да размислиш?
 
Като изброяваш тези качества, предполагам, че визираш новия старши-треньор на националния отбор Силвано Пранди. Заради този човек си заслужава да размисля и да остана в националния. Заслужава си дори само заради времето, прекарано с него. От един такъв треньор винаги можеш да научиш много – не само за волейбола, а въобще за човешките взаимоотношения. Той е изключително културен, ерудиран. Да работя с един такъв човек си заслужава. Неговият избор за национален селекционер е една от причините да размишлявам върху тази тема.
 
Другата причина със сигурност са феновете?
 
Разбира се, това не го коментираме въобще. Те са другият фактор и аз вече съм го казвал, но не искам да се повтарям. Не искам хората да остават с впечатление, че флиртуваме с публиката само и само, за да ни поддържа. 

Винаги си се страхувал да не разочароваш тези, които те подкрепят и ти вярват…
 
Това не е страх, това е моето най-голямо желание. Не обичам да разочаровам хората. За мен да играеш в националния отбор е сериозен ангажимент, за които се носи отговорност. Не приемам хората, които играят в националния, само защото за тях това е някакво трупане на имидж, трамплин, който ги вкарва в полезрението на мениджъри на клубове. После като се изстрелят, за тях националния отбор се превръща в място, на което отиваме, за да си починем и каквото стане. В националния отбор трябва да играят отговорни хора. Те трябва да знаят, че очакванията са много големи. Разочарованието също може да бъде голямо.

 
В последно време доста мъже изгубиха мъжкото в себе си. Защо се получава така?
 
В различните години мъжествеността се изразява по различен начин. Модата се променя постоянно, други стават критериите, липсват ценности. В последните години като че ли мъжествеността се изразява в това да си със скъпа кола, да ходиш в елитни заведения, да си голям мафиот, голям бандит. Това са големите мъже в днешно време.

Забравихме си истинските герои на нацията и си създадохме едни изкуствени, които са предимно отрицателни. А за съжаление тези герои са примерът на младото поколение.
 
Мъжете в твоето семейство традиционно се женят след 35-годишна възраст, май и при теб така ще се получи?
 
Вярно е, ние сме малко със закъснение в това отношение. И брат ми след 30 се ожени, и баща ми късно се е женил. Но това е нещо, което само трябва да си дойде, трябва да го почувстваш. В интерес на истината на мен вече ми е омръзнало да говоря на тази тема. Непрекъснато някой пита някого дали ще се жени, кога ще се жени, за кого ще се жени…
 
Да, сигурно те питат и за това какъв баща ще бъдеш, как ще възпиташ детето си…
 
Възпитанието винаги зависи и от двамата родители. Сигурно е обаче едно - че аз съм човек, както се казва, строг, но справедлив. Бих искал сам да възпитавам децата си, а не да ги оставям на баби и дядовци. Бих искал да имам времето и възможността да им обръщам внимание. Първите години са много важни, тогава се гради характера на един човек, а за това трябва да имаш нужното време. Когато се занимаваш със спорт, не знаеш утре къде ще си, постоянно сменяш отбори, държави. Един такъв живот трудно се съчетава със семейство. Затова и не съм избързал досега.
 
Когато си в Солун, какво ти липсва?
 
Понякога ми липсва семейството. Припомням си моменти, когато фамилията се е събирала на едно място, когато сме били всички заедно и ми става много приятно. По някой път наистина семейството ми липсва, защото всъщност повечето време съм сам.
 
Искали ти се да престанеш да пътуваш и да си починеш?
 
Защо да престана да пътувам? Аз не се оплаквам, аз сам съм си избрал да правя това, което обичам. Това да отида и да легна някъде и да лежа 15 дни и нищо да не правя, не може да ми донесе такова удоволствие каквото да изляза пред пълна зала и да изиграя един мач.
 
Кое е следващото нещо, което искаш да ти се случи?
 
Човек постоянно трябва да си поставя някакви нови предизвикателства, които да го държат жив. В момента, в който решиш, че си постигнал достатъчно, спираш да живееш истински. След като аз съм успял да се реализирам в спорта като професионалист, бих искал да мога да се реализирам и след като изляза от спорта. Да направя нещо, което да оставя след себе си.

*Автор на интервюто: Инес Павлова, "Гонг"

zar.bg