В последният ден на ноември народът почита Андреевден. Това е денят на св. апостол Андрей Първозвани. Според народните познания по астрономия от този ден започва нарастването на деня. Както казва народът: "На Андрей денят започва да наедрява колкото едно просено зърно". Затова и в някой части на страната деня е наричан Едревден.
В навечерието на празника жените сваряват в ново гърне царевични зърна, боб или леща и на сутринта всеки от семейството хвърля по малко от варивото в комина с пожелание посевите да растат високи и да едреят. След това от варивото ядат всички. Жените раздават от варивото в махалата, за да е плодовита годината. На много места Андреевден се почита като празник на мечките. Вярва се, че св. Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, и прогонва зимата и дългите нощи. Затова деня се нарича още и Мечкинден. Три са основните обреда на този ден - първо, извършва се жертвоприношение за омилостивяване на звяра. Второ - в казана се слагат различни варива, за да "едреят4 на следващата година. Трето - едновременно с мечката се почита и св. Андрей, нейният повелител и светец, който уголемява деня. Празникът е свързан с Никулден, защото се смята, че св. апостол Андрей е баща на св. Никола.