изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-09-25 @ 05:01 EEST
Нагласите в края на втората година от членството на България в ЕС (ОБЗОР)    
Европейски съюз София. 22% от българите се чувстват европейци. През декември миналата година този процент е бил 28. Това показва емпирично социологическо изследване на АССА-М на тема „Обществени нагласи в края на 2-та година от членството на България в Европейския съюз”, което днес бе представено на пресконференция. Основната извадка е 1650 души на възраст 18-60 години.


Категоричните европейци са най-много в столицата – 33 % и около 20 % - в останалите населени места. Всеки пети софиянец обаче отговаря отрицателно. В малка степен се чувствам европеец отговарят 45 % срещу 39 % миналата година. С категорично не отговарят 33% от респондентите срещу 32 % през 2007 г.
На въпрос - оптимист или песимист сте за бъдещето на България, пропорцията в сравнение с декември миналата година се запазва. В негативната плоскост има увеличение с 4-5 %, има и малко увеличение в позитивната. Не може да не се отчете негативната тенденция, но тя е неочаквано малка, посочи собственикът на агенцията Михаил Мирчев.
Общо взето съм песимист/ка отговарят 31 % в столицата, и 28 % в големите градове. На този въпрос положително отговарят 28 % от средната класа и 36 % от работническата класа.
На личностно равнище за своето бъдеще се тревожат 45 % срещу 41 % през 2007 г. Много се страхуват 8 % при 6 % миналата година. Българите запазват относително спокойствие и отказ да се поддадат на страх и паника. Над 60 % от хората смятат, че успяват, групата на негативната самооценка, която изпитва страх от бъдещето в момента е от порядъка на около 35 %.
На въпрос - Вие лично или семейството ви имахте полза или вреда от членството през 2008 г. 27 % от хората са смятали, че имат полза от членството през 2007 г. сега този процент е паднал до 16 %. 21 % са отговорили, че имат вреда, сега така отговарят 23 %. 35 % представители на средната класа регистрират ползи от членството ни в ЕС, съответно този процент е 20 при работническата класа.
Рязко се увеличава групата на хора, които могат да мислят за семейно пътуване, но в редки случаи.
Когато в национално представително изследване се включат хора над 60-годишна възраст, това увеличава песимизма и намалява оптимизма, каза социологът от МБМД Мирослава Радева на представянето на емпирично социологическо изследване на АССА-М „Обществени нагласи в края на втората година от членството на България в Европейския съюз”. 27 % от населението у нас е над 60 години и възрастните хора увеличават до 57 % песимистите . Удвоява се и делът на хората, които посочват, че не могат да се справят с доходите си. Иначе представените резултати напълно се покриват с нашите виждания и нашите резултати, каза Радева. По думите й, това ще бъде третият опит да се спечелят избори с европейската тема, ако БСП разчитат на това – то няма да се случи. Данните показват, че все още Европа ни е далеч, каза Мирослава Радева.
Депутатът от ПЕС Илияна Йотова каза, че има наблюдение, че от няколко месеца има уплаха и нежелание и на общини, и на бизнес структури да участват в проекти за финансиране към еврофондовете. „Създадохме у хората директно страха да работят в тази сфера”, заяви Йотова. По думите й – проектите с доказани злоупотреби са за съда, но има и такива с чисто технически грешки и трябва да се прави разграничение.
Изследването „Обществени нагласи в края на втората година от членството на България в Европейския съюз” е паралелно съпоставимо с декември 2007 г., когато е правено подобно. Основната представителна извадка е 1 650 души на възраст 18-60 години. Основната извадка е поименна адресна, двустепенна. Методът на регистрация е стандартизирано интервю в дома на респондента. Има допълнителна квотна извадка за пътуващите, които учат, работят, имат бизнес в страна от ЕС и за непътуващите, които не учат, не работят, нямат бизнес в страна от ЕС – общо допълнително 470 души.
54 % от българите очакват по-голямо повишение на цените от това през тази година, каза доц. Михаил Мирчев. За сравнение - през миналата година този процент е бил 66. Не по-малко повишение на цените очакват 30 %, в сравнение с 24 % за миналата. Може би ще спрат да растат отговарят 11 % срещу 10 % през 2007 г. Известно намаление очакват 5 % срещу 0.7 % през миналата.
50 % от българите през миналата година са смятали, че вина за растежа на цените има влизането ни в ЕС – сега този процент е 28 %. Днес на първо място като фактор се посочва изкуственото им вдигане от страна на търговците. На въпрос „Страхувате ли от голямо поскъпване” - 49 % отговарят „Да, просто не знам как ще се справя”, срещу 42 % през 2007 г. С „не” отговарят 2 % срещу 5 % миналата година.
На въпрос „Каква е вашата оценка на качеството на стоките в България”, с по няколко процента се е увеличило одобрението за произвежданите у нас облекло и обувки. Най-ниско е одобрението за хранителните стоки - 11 % сега, срещу 9 % за миналата година. Одобрението за качеството на цигарите е 27 %, срещу 24 % за миналата, а одобрението при лекарствата 30 срещу 27 % за миналата година. Като цяло само в една група стоки - техника за дома, има намаление от 30 % на 26 %.
Около 70 % от българите не пътуват в чужбина по никакъв повод. Веднъж пътуват 18 %. Влизането ни в ЕС не е увеличило общия поток на пътуванията, посочи Мирчев.
52 % смятат, че могат да направят добра кариера в професията си у нас, срещу 48 %, които смятат, че могат да се реализират по-добре в ЕС. Да се чувствате уважаван, с достойнство и да имате по-високо гражданско самочувствие, да работите в по-добър колектив – на тези въпроси с превес от няколко процента също отговорите са в полза на България срещу работа в страна от ЕС.
Намаляват гастарбайтерите към Турция и Гърция - за Гърция от 2.6 % за 2007 г. на 1.9% за 2008 г. и от 0.8 % на 0.5% на Турция. Доста от хората обаче посочват, че не са могли и ли не са имали смелост да работят в двете страни.
На въпрос ще има ли връщане на работещи в чужбина във връзка с кризата се смята, че ще има контингент на връщане, но той ще бъде от един до пет човека при работилите там кратко време. Този процент намалява от 19 на 12 % при тези, които са работили повече време в чужбина.
За какво трябва да се харчат еврофондовете – на първо място здравеопазване 79 %, на второ място – образование и наука с 63 %, на трето – пътища и магистрали с 57 %, на четвърто – улици, осветление, чистота.
Всеки четвърти българин в активна възраст смята, че Европа си търси повод да ни спре обещаните пари от еврофондовете. На въпрос „Защо такава малка част от еврофондовете се усвоява”, с „има много бюрокрация” отговарят 65 %. Според 18 % вината е на кметовете , а според 12 – на министрите на национално ниво.
На въпрос „Вашата община готова ли е да използва пари от еврофондовете” – столицата е най-зле. С „вече се направиха конкретни неща” отговарят 7 % за София, 9 % за големите градове и 12 % за малките общини.
Възложител на изследването е Илияна Йотова, депутат в Европейския парламент от групата на ПЕС.

Агенция "Фокус"

 


Сходни връзки

Нагласите в края на втората година от членството на България в ЕС (ОБЗОР) | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.08 секунди