„Аз самият не мога да повярвам. От Олимпиадата в Хелзинки през лятото на 1952 г. животът ми премина като на сън", казва пенсионираният полковник от Българските военновъздушни сили, който през онова лято стана първият български спортист, спечелил медал от Олимпийски игри. „Щастлив съм, че мога да се похваля с последователи, защото боксът ни донесе много слава на България и след това, допълва легендата. - Спомням си как в родния ми град Добрич за първи път сложих ръкавици. Толкова бяхме запалени. Четири деца стояхме вместо колове на четирите ъгъла на ринга. Горях от нетърпение да сложа ръкавиците. Нямаше правила, правехме само това, което ни казваше треньорът Драго Стоянов."

Нещо започнало на шега, постепенно изпълва всекидневието на 14-годишния юноша, който днес е почетен гражданин на  Добрич. Първото си състезание, което той печели, е градското първенство на добружанската столица. Същата година става и шампион на Варненски окръг. Като най-добрия боксьор на Североизточна България е изпратен да се бие в София на Великденския турнир, където побеждава Стамен Борисов, боксьор за когото казвали: "Пази Боже да не те удари чука на Борисов."

В Хелзинки техен треньор е Аспарух Ангелов, който е преминал през прочутата професионална боксова школа на Франция през двайсетте години на миналия век. Заедно с него в отбора са още славистът Гого Малезанов, пловдивчанинът Любо Марков и спартаковецът Петър Станков.

„Готвех се да се бия в средна категория, но храната там беше много силна,  Петър Станков не можа да й устои и качи много килограми. Предложих на Бате Паре (Аспарух Ангелов) да се кача в полутежка, а Пешо да играе в средна, тъй като беше невъзможно да свали 3 кг за няколко часа."

В първия мач Бате Боре побеждава германеца Щурмер, който се бие за Люксембург, после Гудинг от Англия, следва сензационната победа над европейския шампион Вемхьонер (Гер) и на полуфинала среща Василе Тица, с когото разговарят свободно на румънски преди и след мача. Тримата съдии решават изхода на мача с 2:1 гласа, за „Моката", но американецът се „измята" при контестацията и победа е присъдена на румънеца. Василе му казва „scusa" (на румънски извинявай), а нашенецът пие една студена вода и остава с бронзовия медал. Тица играе финал, където америкенецът Флойд Патерсън, по-късно световен шампион при професионалистите, му разказва играта. И тогава ги е имало съдийските шашми...

А дали има още нещо, за което да съжалява в живота?

- „Има. И това, че не можах да разкрия до край моите възможности."

Травма в окото го вади от строя завинаги и той остава верен на своя спорт, но вече като треньор и съдия.

Борис Георгиев се гордее, че е от Добруджа, при чието споменаване, той не пропуска да спомене и думичката „Златна" и тогава сякаш мед му капе от устата.

„Щастлив съм, че в родния ми град продължават да се раждат силни боксьори. От книжаря бате Кръстев, Кънчо Димитров, моите възпитаници днешните треньори Мишо Георгиев и Вальо Георгиев, които изградиха световния шампион за юноши Мариан Момчев, боксьорката Светлана Каменова, която преди 1 месец стана европейска шампионка за девойки -  всички те ме карат да се чувствам горд, че съм добружанец."

www.bgboxing.org