Пред НДТ Галин Ганев - дългогодишен артист-балетист в Професионалния фолклорен ансамбъл "Добруджа"
* Успехите се постигат с много труд и упоритост * Вълнуващата реакция на публиката ме кара да се чувствам удовлетворен * Преди концерт все още нещо ми играе под лъжичката
- Бихте ли ни разказал в началото за това, откъде тръгнаха Вашите първи стъпки в танцовото изкуство? - Започнах да танцувам през 1978 година при известния добрички хореограф Димитър Сиемонов-Острото в състава при читалището, който той ръководеше. Всичко стана случайно, както се казва. Острото дойде в техникума, където учех, събра ни няколко момчета и ни попита дали искаме да танцуваме. Аз се съгласих и така започна моята кариера на артист-балетист. След като се уволних от казармата, отидох да играя като професионален танцьор в ансамбъла към курортен комплекс "Албена". А от 1990 г. работя в Професионалния фолклорен ансамбъл "Добруджа", догодина ще се навършат 20 години, откакто съм в този състав. - Трудно ли беше началото? - Да, като всяко начало и моето беше трудно. Необходимо е време, за да се научат специфичните движения на българските народни танци. Но в крайна сметка с много труд и упоритост всичко се постига. - Танците от коя етнографска област на България са най-сложни за изпълнение? - Всеки танц си има своите особености - независимо дали добруджански, тракийски, шопски, македонски и т.н. Но добруджанските танци определено са по-специфични - движенията са различни, стойката е приклекнала и т.н. В добруджанския танц участва цялото тяло, плюс това се включват и различни предмети. Причината е, че танците от нашата етнографска област всъщност отразяват трудовото ежедневие на добруджанеца. - Кога за Вас през тези 30 години, откакто танцувате, удовлетворението е била най-голямо? - Когато видя реакцията на хората, на публиката. Прекрасно е да гледам как се радват, стават да играят заедно с нас - независимо дали на сцената или на мегдана в някое село. - Като говорим за публика, каква е реакцията на чужденците? Ансамбъл "Добруджа" има доста представяния зад граница. - Да, били сме на много места в чужбина. Публиката там винаги ни посреща радушно. Например, миналата година в Белгия, публиката остана изключително доволна. Белгийците бяха много възхитени не само от нашите танци, но и от българските народни носии. Хванаха се да учат с нас български хора. Много добре се справиха, въпреки, че се затрудниха от неравноделните размери. Много вълнуващи бяха и срещите ни с бесарабските българи в Болград. При тях голяма роля играе носталгията и затова вълнението им от срещата с българския фолклор е още по-голяма. Самите те също имат състави за български народни песни и танци, запазени в техния автентичен вид. - Имало ли е моменти, когато сте искал да се откажете от танците и да се отдадете на професията Ви като електромонтьор? - Не е имало момент, в който танците да ми омръзнат и да искам да се откажа. Когато те грабне нещо хубаво, остава завинаги. И при мен се случи така. Всъщност аз винаги съм искал да стана професионален танцьор и моето желание се сбъдна. - След толкова години на сцената, изпитвате ли все още някакви притеснения преди излизането Ви пред публиката? - Да, винаги има сценична треска. Преди концерт нещо ми играе под лъжичката. Но изляза ли на сцената, всичко е както трябва и това в голяма степен се дължи на придобития опит през годините. - И все пак, случват ли се гафове? - О, да, случват се. Като, например, да ти се развърже цървулът. Или пък по време на т.нар. варненски танц, да си изтървеш лъжицата. Случвало се е също при ръченицата с шиници да ми е трудно да запазя равновесие. Но добрият професионалист задължително намира начин да излезе от ситуацията и публиката да не усети гафа. - От какво значение е работата в колектив що се отнася до един състав като ансамбъл "Добруджа"? - Когато колективът е добър, работата върви по мед и масло. При танцьорите е изключително важно взаимното напасване, за да има синхрон. Но не само при нас това е така - все пак сме ансамбъл, важно е да има сработване с оркестъра и хора, разбира се. - Има ли интерес отстрана на младите хора към това изкуство? - Сред младите хора няма интерес на първо място, защото заплащането е ниско. Финансовата страна е от голямо значение. Но в това отношение аз съм оптимист. Смятам, че един ден младите хора ще започнат да се връщат към българския фолклор. И в тази връзка, и въобще по отношение на условията, в които ние репетираме, искам да отбележа, че община Добрич много ни помага. Миналата година, например, заплатите ни бяха увеличени с 40 процента. Надявам се и занапред отношението към нас да бъде такова. - Като стана дума за заплащането на танцьорите, на конгреса на Съюза на българските музикални и танцови дейци отново стана дума за намаляване на възрастта за пенсиониране. Какво е Вашето мнение? - Аз също смятам, че ние, артист-балетистите, трябва да се пенсионираме на 45 години, а не както в момента - на 57. Просто възрастта в един момент си казва думата и възрастният танцьор не може да бъде в най-голяма степен пълноценен на сцената. Колкото и голям професионалист да е, младото момче до него изглежда по съвсем друг начин. - Семейството Ви има ли отношение към танцовото и музикалното изкуство? - Да, съпругата ми Росица Ганева е бивша изпълнителка в хор "Добруджански звуци". Нашият син Богдан пък е ученик в 11 клас в СОУ "Св. Климент Охридски", свири на китара. Той много харесва българския фолклор и умее да играе народни танци.