Тя й бе връчена на специална церемония в столицата. Ето какво сподели д-р Калинкова специално за читателите на НДТ.

- Д-р Калинкова, бихте ли разказали как премина награждаването, кои бяха гостите, които присъстваха? Какво представляваше самата церемония?
- Тържеството беше много вълнуващо, имаше народни представители - колеги, които са членове на комисията по здравеопазване, представителство на Министерството на здравеопазването, на националната каса, на медицинските дружества в различната им светлина по специалности, въобще сдружения с неправителствена цел. Имаше представители на Националното сдружение на областните болници, на Асоциацията на университетските, много медии, които пряко са ангажирани със здравеопазването. И най-вече много, много колеги, видни медици, които са били и носители на наградите през предходни години. Само ще спомена академик Ангелов, който е известен микробиолог и вирусолог, академик Петрунов - директор на Националния център по заразни и паразитни болести и зам.-директор на Националния център по обществено здраве, колеги, които са представители на университети и факултети и много, много лекари от лечебната мрежа. Разбира се, такива, които са поканени от организаторите, от нас. Аз съм много щастлива, че моята радост и гордост от тази награда споделиха поканените от мен. Това са, първо, част от екипа, с който работя вече 12 години - главната сестра Жана Ангелова, главният счетоводител Демирева, д-р Демиров - председател на Районната лекарска колегия, д-р Мирослав Попов и Елена Бъчварова като представители на болничното партньорство "Шафхаузен-Добрич", д-р Маша Гавраилова - председател на съвета на директорите на МБАЛ-Добрич, д-р Красимир Николов - зам.-председател на съвета. Веднага изразявам голямо съжаление, че поради факта, че някой трябва да остане в Добрич, не можаха да дойдат д-р Панайотов и д-р Бешкова, с които работя много години заедно и на които съм безкрайно задължена за всички успехи, които сме реализирали. Тържеството минава основно във връчването на наградите с кратка обосновка на Обществения съвет и на редакционния екип.
- Вашата награда е за принос в управлението на здравеопазването. Каква беше обосновката, защо Общественият съвет и редакционният екип на в. "Форум медикус" са решили да я присъдят именно на Вас?
- Обосновката е, че хората, които са номинирани, здравните мениджъри, са успели в годините да изградят, да променят, да надградят това, което представляват техните лечебни заведения. Да регистрират медицински и проектни успехи. Да променят лечебните заведения в положителна насока. И не по-малко важно, да бъдат устойчиви - и като финанси, и като медицинска статистика в годините, в които живеем и които по всякакъв начин представляват една много трудна здравна медицинска действителност. Защото медицината е едно много сложно понятие, здравеопазването като система на прилагане на медицината още повече. То е както социално значимо, така и много обществено значително. В здравеопазването няма еднозначност. Един пациент може да благодари и да възхвалява, след което да критикува съвсем основателно или неоснователно, защото той е много чувствителен към това, което получава като услуга. Проследяван е един дълъг период от време - примерно за годините, когато аз съм била директор - от къде сме тръгнали в преструктурирането, какво сме направили като инвестиции, какво сме направили като инвестиции в персонала, какво сме направили с нашите партньори, не само от Шафхаузен. Какво сме направили по проектите, които са ни финансирали, дофинансирали като дейност. Може би всичко това е натежало да номинират мен като директор на областната болница в Добрич тази година.
- Как приемате наградата?
- Изключително съм горда от тази награда. Първо лично. Защото това е едно удовлетворение и в такъв момент се изтриват всички отрицателни емоции, всички натоварвания, всичко, което понякога те е разочаровало, понякога те е огорчавало, понякога те е отказвало. Но в края на краищата виждаш един период, в който можеш всяка година да маркираш някаква стъпка напред. Освен това да видиш колко много дължиш на хората, с които си го постигнал. Първо, тези, които са най-близо край теб и с които се разбираш след толкова години само с поглед. Всички, които са служители на тази структура, защото е много комплексна нашата работа и много екипна. Всички приятели и сподвижници. Цялата общественост. Защото оценявайки многото години и многото промени, на които сме били свидетели и изпълнители, без подкрепата на всички областни управители, с които съм работила, на всички екипи на Министерството на здравеопазването, на всички Общински съвети и кметове, успехът нямаше да го има. Защото когато вършиш неща, които са не винаги популярни, но ги правиш в дългосрочен план, с позитивност и с намерение за добър резултат след време ти виждаш резултата, знаеш какво е струвало. Хората, които не са в нашата система, виждат само резултата, понякога не могат и да го оценят. Но той е факт. И следващите години ние градим върху него. Разбира се, благодарих специално, освен на всички тези институции, и на нашите приятели от Шафхаузен. Защото целият град го знае, може би и половина България, но когато се връщаш назад виждаш в колко съществени, важни, тревожни моменти те са били насреща и са помагали. Не можеш тези години да си ги представиш без тях. Много награди получава човек през живота си, от дете, на които се радва, които оценява, които оставят незаменим отпечатък. Но една обществена и професионална награда има друга стойност. Аз може би сам щастлив човек, защото през 2006 година получих наградата на вестник "Български лекар" по повод честването на 140-годишнината на болницата. Миналата година - на Българския лекарски съюз. Мисля, че тазгодишната награда е най-обстойната, мащабната награда, която се дава вече за управление, за принос в управлението. И всъщност това е една оценка за всичките тези години, които ние с моите колеги нещо за тази болница сме правили.
- Кои са принципите, които са Ви водили през годините, кои са качествата, които трябва да притежава един лекар, за да бъде добър мениджър? Какво Ви е ръководило през тези години, на какво сте държали?
- Първо, смятам, че за да се опиташ да бъде добър мениджър  трябва да бъдеш добър лекар, в смисъл да си обичаш професията. Да осъзнаваш, че тя преди всичко е хуманна и да искаш да бъдеш добър в нея. След това желанието, амбицията да направиш лечебното заведение, в което си работил, по-добро от това, което си заварил. Още повече, че годините, в които аз съм била директор, са точно годините на прехода - с най-голямата динамика - в нормативна база, в начин на финансиране, в структуриране. Ние започнахме с една болница с две поликлиники. Минахме през това да бъдем разделени като субекти, през това да бъдем търговско дружество. От бюджетно финансиране стигнахме до финансиране за дейност, което е коренно различно. Минахме от това да бъдем база на обучение на студенти е специализанти когато сме били факултетска болница, след това база на Медицинския колеж. В момента чрез акредитацията защитаваме правото да бъдем такава база. Минахме през това да структурираме базата от 1 142 легла на 400 и да продължаваме да я оптимизираме, от пет-шест сгради да преминем в две основни. Може би през годините, на първо място, ме е водило силното желание да бъда добър мениджър. Може би усещането ми, че винаги има какво ново да науча и аз съм се старала. Амбицията да бъдем от добрите болници. Желанието ми да балансирам възможно най-добре между интересите на отделните структури и отделения. Амбицията ми никога да не бъдем зависими от фирми, които са ни доставчици и никога да нямаме финансови задължения. Защото тогава ти си свободен да спазваш изцяло закона, да правиш собствена инвестиционна програма, да успяваш да я изпълняваш. И през последните години - нещо, което със Съвета на директорите, с медицинския съвет решихме, и мисля, че беше много добра стъпка - да инвестираме в квалификацията и специализацията на своите колеги, включително и да заплащаме платени специализации. Опитът през всичките тези години е бил в рамките на красноречието ми да убеждавам колегите си от Медицинския съвет, а те да бъдат посредници към всички останали, че дългосрочната инвестиция е най-вярна. И че както казва една мъдрост - най-ценностните неща стават тихо. Защото най-шумните показват най-често какво не можем да направим, т. е. нашето безсилие. И не си щадя силите да убеждавам по-младата генерация, която не е изминала този път на нормална еволюция и израстване, че понякога да бързаш бавно е най-добрият вариант.
- От кого получихте поздравителни адреси?
- Бях много приятно впечатлена. Първо, очаквах адрес от организаторите. За мен е голяма чест, че при тях бяха получени и поздравителни адреси за мен от президента на републиката Георги Първанов, от премиера Сергей Станишев, приветствие от Министерството на здравеопазването, от НЗОК, д-р Иван Кокалов - председател на медицинската федерация на КНСБ, от д-р Иван Колчаков от името на парламентарната здравна комисия. От мои колеги имаше много скъпо приветствие и награда - пластика с изобразена като жена изгаряща като пламък и много други. И разбира се два много скъпи адреса, които са с добрички адрес - от областния управител д-р Ердинч Хаджиев и кмета Детелина Николова. Аз съм горда, защото и приятелите ми, и медицинската общност на болницата, а и на града и областта, а и цялата общественост имат едно признание с тази награда. Много им благодаря!

Разговаря Мариела БОНЧЕВА