Трудовете на Николо Макиавели стоят на видно място в кабинета на Иван Костов. В мислите на лидера на Демократи за силна България също се върти идеята, че не може трети мандат да мине без участието на десните партии. Още повече че управленията на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев трудно може да се нарекат блестящи. Затова на петото Национално събрание на ДСБ в зала "Максима" на Университета по архитектура, строителство и геодезия бившият премиер начерта поредната конструкция, по която смята да се качи обратно във властта.

Схемата, както винаги, изглежда проста: "Имаме две възможности: или да отворим честно врати за дясна изборна алтернатива и след това за проевропейско управление, или да отворим врати за нов мандат на БСП и ДПС." За целта ДСБ окончателно загърби своята гнусливост към другите десни - "личната неприязън, дребнавите политически сметки и недоверие правят дясната опозиция неубедителна". Затова Костов получи мандат за иницииране на дясна изборна коалиция, която да спечели изборите. Компромисът, който трябва да направи, ДСБ оправда с необходимостта да бъде "гарант и коректив за проевропейско реформаторско управление". Костов обаче не си е взел поука от постулатите на любимия си Макиавели.

"Хората имат навик да хвалят миналото и да порицават настоящето"

Тезите на лидера на ДСБ звучат логично, но и познато. На всяко Национално събрание той чертае подобни планове, но те никога не се осъществяват. Нека си припомним.

Още на учредителното събрание на 30 май 2004 г. в столичната зала "България" партия ДСБ си постави като цел да стане лидер в десницата на мястото на партиите на прехода, които "постепенно попадат в порочна зависимост от парите на олигархията, бившите репресивни служби и организираната престъпност". Целта беше отчетена за постигната, след като на парламентарния вот през 2005 г. костовистите с минимална разлика изпревариха другите парчета от разпокъсаната десница. Набрали самочувствие, преди Второто национално събрание на 25 септември 2005 г. от ДСБ издигнаха за кмет на София бившия управител на БНБ Светослав Гаврийски. В евентуалната негова победа Костов виждаше първа стъпка към предсрочен парламентарен вот. Третото място на Гаврийски пък оправда с отказа на другите десни да застанат зад него, въпреки че другият син кандидат - зам.-кметът Минко Герджиков, постигна много по-скромен резултат. Все пак Костов призна, че "битката за лидерство вдясно не е завършила с убедителна победа за никого". Така започна епопеята, наречена "общ кандидат-президент на десницата".

"За да постигнеш целите си, трябва да се прикриваш"

В проточилите се близо година преговори всяка от партиите приложи безброй лицемерни похвати. Важен обаче беше крайният резултат. Макар Костов винаги да е отричал силови прийоми в преговорите, даже и в официалния летопис на ДСБ пише: "Въпреки съпротивата им той принуждава останалите партии (включително СДС) официално да издигнат номинацията на Неделчо Беронов."

Този триумф беше поводът лидерът на ДСБ да начертае поредния си план на Третото национално събрание на партията. В неговите мечти достигането до балотаж на Беронов щеше да превърне десницата в "реална алтернатива на социалистическо-олигархичното управление". "Победа на изборите ще разруши всички сценарии на соцолигархията и ни изправя на прага на предсрочни парламентарни избори", заяви Костов пред делегатите на 10 октомври 2006 г. Ниският рейтинг на партията си той оправда с действията на другите десни, които имали склонност да съглашателстват с БСП, както и с ГЕРБ, която била "втори проект на управляващата олигархия за контрол върху българската политика, подобен на НДСВ". Последва предизвестена загуба на президентските избори. "Коалициите, особено вдясно, са абсолютно безплодни", отсече Костов и поведе партията си самостоятелно на изборите за евродепутати. Начело на листата постави непопулярния депутат Константин Димитров. След гръмовния провал, при който ДСБ не спечели нито един мандат, лидерът за пръв път подаде оставка. Никой обаче не я прие сериозно.

Така се стигна до Четвъртото национално събрание на 21 юли 2007 г., което почти единодушно преизбра Костов. Единственият друг номиниран беше Нено Димов, който си направи самоотвод. Все пак се появиха първите критики. "Иван Костов за нас е тотем, а критиката срещу него - табу", заяви делегат от трибуната. Бившият премиер пък нареди почти изцяло ново ръководство и сам си даде мандат от година, година и половина, за да вдигне партията на крака. "Не ме превръщайте в заложник", призова Костов и даже обясни, че култът към лидера в ДСБ не подхожда на християни. Той обеща, ако се провали, да се оттегли достатъчно време преди изборите, за да може да се наложи нов лидер.

"Който сам е добър приятел, той има добри приятели"

Година и четири месеца по-късно - на 29 ноември 2008-а, Костов за пореден път отвори коалиционната врата. С отсъствието си от форума блестяха вътрешните опозиционери Нено Димов, Николай Михайлов и Антонела Понева. "След поредицата от разочарования този политически курс постепенно обедини голямото мнозинство от членовете и симпатизантите на ДСБ", обяви Костов. Според него във вътрешната дискусия не е била предложена друга политика. "Не бива да допускаме да говорят от наше име тези, които мислят, че ДСБ е мъртва кауза - заяви лидерът и беше бурно аплодиран от цялата зала. - Даваме си сметка, че сме труден партньор", отбеляза Костов и изреди куп условия към евентуалните желаещи за обединение. По-късно обясни, че освен това очаква те сами да дойдат в централата на "Кърниградска". В следващите дни на отворената врата не почука никой освен Единната народна партия. Формацията на Мария Капон обаче изпрати не оферта за коалиция, а предложение за партньорство в конкретни секторни политики.

Иначе в зала "Максима" се чуха и няколко изказвания с опасения за евентуалните коалиции. Костов обаче надъха феновете си с изявление за "пълната убеденост, че можем да влезем самостоятелно в следващия парламент". Такава категоричност обаче не съществува в нито едно актуално социологическо проучване, освен в някакви неофициални сондажи, с които ръководството твърди, че разполага. За сметка на това в коридорите на УАСГ се чуваха загрижени разговори за ситуацията в СДС и реплики като "съвсем ще ги носим на гръб". Въпреки всичко повечето делегати за пореден път си тръгнаха доволни от форума, замаяни от височината на новата политическа конструкция на своя вожд. Много малко от тях си дадоха сметка, че за ключовата роля на балансьор в следващото правителство се борят още много партии и коалиции с голям финансов и електорален ресурс. Никой обаче не направи простата равносметка за действията на своя лидер.

"Има периоди, в които Костов иска да обединява, за да владее, и има моменти, в които иска да разделя, за да владее", обясни простичко "дисидентът" Нено Димов, за когото се оказа, че без излишен шум вече е напуснал партията. Почти никой не отрича качествата на Иван Костов като политик и експерт. Силата на парламентарната му група потвърждава всяка справка за активността на депутатите. Като председател на ДСБ обаче Костов е егоистичен, високомерен и най-важното - недалновиден. Кандидатите, които издига на избори, са харесвани предимно от собствения му твърд електорат, което ги прави неизбираеми. Освен това наложените от него претенденти винаги са готови да следват волята му. Неслучайно в предизборните кампании в устата им се слагаха думи, които не им отиват, но поразително напомняха стила на Командира. Така беше и с банкера Бебо Гаврийски, и с конституционния съдия бай Неделчо Беронов, и с непопулярния Константин Димитров. Единственото изключение досега беше своенравният кандидат за кмет на София Мартин Заимов. Може би точно това бе и причината да спечели почетното второ място на последния вот.

В края на "Картонени кули" Франсис Ъркхарт успява да се добере до заветната номинация за министър-председател на Великобритания. Но заради постъпки, предшестващи успеха му, всичко се разпада...

Ясен Люцканов - http://www.temanews.com