ДНЕС ПРАВОСЛАВИЕТО ПОЧИТА СВЕТИ ТРИФОН

Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.

Житие на св. мъченик Трифон

Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.

Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус. И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря Гордиана - умна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите й се убедили, че за болестта й няма лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: "Никой не може да ме излекува, освен Трифон." Тия думи отдавали на душевното й страдание и ги отминавали без внимание. Но когато нямало вече какво да правят, императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат.

Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И понеже Бог тъкмо чрез него дал изцеление на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и истинският Бог, в Когото вярват християните, е излекувал девойката, била очевидна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Той обдарил богато свети Трифона и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.

Когато римският императорски престол бил зает от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил на цялата империя християните да се заставят да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити.

В това време управител на източните римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за свети Трифон - че е християнин; че знаел разни хитрини за лекуване на болести; че не зачитал царската воля; че обикалял села и градове, лекувал болни и подмамвал тях и близките им да стават християни; че открито осмивал великите богове на римляните. Аквилин веднага наредил да заминат стражи за Фригия, да издирят виновния и да го докарат на съд в Никея, където било седалището на управлението. Светецът бил лесно намерен, понеже за ревността му по Бога, за многобройните му чудеса и усърдието му в разпоространението на вярата се говорело из цяла Фригия.

Вестта на стражата, изпратена да го арестува, стигнала до него много по-рано от самата стража. Св. Трифон имал предостатъчно време да се укрие. Той обаче не се възползувал от това. Времето до пристигането на стражата той прекарал в пост и молитва. А когато тя дошла, той я посрещнал и се предал. Когато въвели младежа в съдилището, съответният съдебен служител, на име Помпиан, се обърнал с вискок глас към Аквилин:

- Ето юношата от Анамия, представен на твое величество за съд, е застанал пред светлата ти власт.

- Застаналият насреща - обадил се Аквилин - да ни каже своето име, своята родина и своята съдба, а също и да изповяда вярата си.

- Името ми е Трифон, родното място - село Комсада, което е в околностите на град Апамия. Съдба у нас няма, защото вярваме, че всичко става по Божи промисъл, а не по съдба и движение на звездите, нито пък случайно, както вие вярвате. По живот не съм роб, а свободен. Единствено на Христа служа. Христос е моята вяра. Христос е моята слава и похвала.

- Мисля - казал управителят, - че досега не си чул за царската заповед - всеки човек, който се нарича християнин и на боговете не се покланя, да бъде предаден на смърт. Опомни се прочее и се отречи от твоята измамлива вяра, за да не бъдеш хвърлен в огън.

- О, ако бих се сподобил чрез огън и чрез всички мъки на света да умра за името на моя Бог, Господ Иисус Христос!

- Чуй, Трифоне, съветвам те да принесеш жертва на боговете. Гледам те млад тялом, а зрял по ум и не ми се иска зле да свършиш.

- Зрял по разум ще бъда, ако принеса съвършено изповедание на моя Бог, ако опазя като много ценно съкровище неизменно благочестивата в Него вяра, и ако стана жертва за принеслия в жертва Себе Си заради мене.

- Ще предам - заплашил управителят - тялото ти на огън, а душата ти най-люто ще измъча.

- Ти ме заплашваш с огън, който се гаси. Аз пък предупреждавам вас, неповярвалите, за опасността от вечен огън, който не се гаси. Отстъпи прочее от суетите и познай истинския Бог, за да не се разкайваш, когато се намериш във вечния огън!

Аквилин загубил самообладанието си, което си налагал заради своето достойнство, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата: да снемат дрехите му, да го окачат на едно дърво и да го бият, докато се откаже от своя Бог. Подсъдимият, като чул заповедта, веднага започнал да се съблича.

Цели три часа жестоко били юношата. Тялото му се покрило с рани и кръв. Въпреки това, той не само не се отрекъл, но и стон дори не издал. Острите болки от многобройните рани потъвали в дълбоката му обич и безпределна преданост към Бога.

Управителят наредил отново да го затворят и заминал на обиколка из областта. Като се завърнал, той го извикал пак на съд.

- Наказа ли те достатъчно - запитал той - дългият ти престой в затвора, за да се подчиниш на царската заповед и да паднеш на колене пред боговете?

- Мой Бог и Господ е Иисус Христос, Комуто служа с чисто сърце. Той ме научи и утвърди, непоколебимо да пазя вярата си в Него. На Него прочее, истинският цар и Бог, се покорявам и пред Него коленича!

Управителят наредил да забият гвоздеи в ходилата му и бос да го развеждат из заснежените градски улици, като непрестанно го бият. След това мъчение, на което целият град станал свидетел, той отново бил изправен на съд:

- Докога, Трифоне, не ще обръщаш внимание на мъките? Докога не ще те докосва лютивината на болките?

- Докога ли - отвърнал свети Трифон - не ще познаваш силата на Христа, която е у мене, и докога ще изкушаваш Светия Дух?

Последвала нова заповед за изтезания. Но напразно. На Аквилин не оставало нищо друго, освен да издаде смъртна присъда: Трифон да се изведе извън града и да бъде обезглавен с меч!

Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с мъченически венец и възнесъл последното си моление - да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и починал. Не станало нужда палачите да се занимават повече с него.

Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, но мъченикът им се явил насъне и поискал да го погребат в родното му село. Те постъпили според волята му.

Трифон отвръща на удара

“Ти мене уважаваш ли ме, бе?” – втренчил Свети Трифон пиянски поглед в жабаря Валентин след като изпил на екс 10-та тъмна чаша вино. Италианецът го гледал с високомерие и тихичко забърсвал малките си устенца с копринена кърпичка, за да се предпази от алкохолния дъх на българския светец. Засвирили циганите. Ритъмът на пиянската чалга бързо се влял в кръвта на Трифон. Той грабнал през кръста Валентинич и с едно движение го метнал на масата. “Айдеееееееее!” – изврещял Трифон и надигнал следващия мях с вино. Циганите деряли кларинетите си, а въздухът се цепел от мазните звуци на пиянската музика. Българинът хвърлил над себе си сухия мях и се метнал до италианеца. Заскачал на масата и от душата му се заизливало такова веселие, че тоз час всички, които били на празненството втренчили поглед в него. Българският светец започнал да извива тялото си под ритъма на циганския валс и още да налива в гърлото си тежко мелнишко вино. Ритал чаши и чинии, блъскал в главата си празни мяхове вино и здраво раздрусвал с две ръце колегата си в ритъма на чалгата. Бързо гъстата брада на двуметровия Трифон почервенявала, също тъй бързо пресъхвала устата му и той не спирал да я охлажда и да врещи като мечка.

Ту наляво, ту на дясно, под ударите на циганския тъпан Валентин съвсем се шашардисал и главата му бързо започнала да се замайва. Свирачите надували широките си бузи, а Трифон подскачал с все сили около тях и дърпал за яката след себе си италианеца.

Наливал в устата си вино и го прегръщал по братски, като ту го целувал по челото, ту по бузите, а към края (като сметнал, че го обича неистово) лепнал му една целувка и по устата. От това на Валентин направо му призляло. Пиянската смрад, премесена с много пот, така ударила в синусите изтънчения му нос, че да не била широката длан на Трифон, която го стискала за врата, италианецът със сигурност би се строполил безжизнен на пода.

След миг циганите успокоили ритъма. Затихнали кларинетите, не се чувал тъпанът. Балкнските светии насядали по местата си, а с тях, напълно съкрушен от пиянския танц на Трифон, седнал и Валентин. “Е, как ти се струва нашето празненство” – попитал го Трифон като обърнал на екс още два мяха с вино. Валентин понамокрил лицето си с вода и като се освестил леко, отвърнал: “А любовта, свети Трифоне? Къде остана любовта! Нали на нея трябва да учим хората!” - и на дълго започнал да разказва как при тях най-важни са нежните, изтънчени чувства и красивите жестове, които влюбените правят един към друг, за да засвидетелстват истинската си любов. Говорел Валентин и пламенно ръкомахал около главата на Трифон, но думите му изобщо не достигали до ушите на българския светец. В тях вече витаела нежната мелодия и тъжния глас на едно младо момиче. “Лале ли си, зюмбюл ли си...” пеело то със спокоен глас, а душата на му бавно попивала в тънките извивки на гласа й.

Погледът му станал мек и топъл. Пред очите му се заизвивали картините на спомените. Появили се хиляди девойки, коя от коя по-красива. Едната го галела по косата, друга цулувала по устата, а трета лежала на гърдите му. Натъжило се сърцето на Трифон. Ръката му омекнала и всеки път щом пуснел нов мях вино в гърлото си, то сякаш опирало в душата. Погледът му натежал, очите му почервенели и се напълнили със сълзи. Пеела девойката с пълен глас, а по брадата на Трифон спокойно започнали да се спущат горещи сълзи. Валентин, надвесен над ухото му, разказвал за цивилизацията, за изтънченоста, за чистата любов, но Трифон не го чувал. Пред очите му сияело само бялото момиче и безкрайните извивки на тънката му снага. Пленявали го красивите й китки, бялата гръд, нежните рамене и крехката шия. “Лале, ли си, зюмбюл ли си...” – извивал се гласа на момичето и ранявал сърцето на пияницата.

Валентин станал от масата и тръгнал към изхода. Така завършвало гостуването му при свети Трифон на 14 февруари. Мислите му не можели да понесат пиянските извращения на балканеца, нито да разберат чудната му страст по една песен. Той щял да се завърне при своите миряни - три пъти по решен да заличи от календара тоя ненужен пияница Трифон. Любовта, на която той учел хората изисквала изтънчени подаръци, мили и добре премерени думи, показност, шикозност, а какво предлагал тоя българин – пиянство и глупост.

Не една и две битки е водил Валентин с такива светци и то по тези, балкански земи. Някога, много отдавна, съперник му бил гръцкия глупак Дионисий, сега е Трифон, но и с него щял да се пребори. “Ще се възцари моето царство!” – помислил си Валентин и затръшнал широките балкански двери зад гърба си.

А Трифон, обладан от тъга и радост, дори не забелязал, че Валентин си е тръгнал. Дори не подозирал, че един католик го убива в душите на хората – а няма ли кой да вярва в светеца, той изчезва. Но Трифон не мислел за това - той искал просто да се наслади на празника. Никак не знаел, дали учи хората на нещо, нито го интересувало. Желаел само красивата песен на българката да свърши по-скоро за да отпусне душата му. След миг гласът й замлъкнал, Трифон избърсал сълзите си с длан и циганите засвирили хоро. Пръв той скочил и заразмахвал червен байрак. Валентин крачел решително към Ватикан, а българинът чевръсто повеждал хорото надолу, все надолу към забравата. Но пък на него и не му пукало особено.

*Свети Трифон Зарезан е лечител, мъченически загинал за Христовата вяра

Св. мъченик Трифон

Тропар на мъченик, глас 4

Житие на св. мъченик Трифон

Трифон отвръща на удара

btourism.com Красимир Георгиев