Водещ: Вече в студиото са Андрей Райчев и Михаил Константинов – социолог и математик. Здравейте, да смятаме какви рискове ни дебат в живота в планината и извън планината, и тук в равнината. Професоре, обещах в първата половина на разговора да ви попитам, в моите представи, правейки това нещо, което правеха моят гост преди това и Виктор, който, Бог да го прости, и другите. Те рискуват със сигурност повече, отколкото ние в момента тримата. Та според вас математически много по-голям ли е рискът да ти се случи нещо в планината, отколкото тук?
Михаил Константинов: Аз искам да започна с нещо друго. Ние, за съжаление, чухме едни съболезнования в първата ви част. Да не забравяме, че точно преди 64 години беше избит българският политически елит – на 1 февруари 1945 г., след присъда от т.нар. народен съд. Сега аз няма да споря за това дали между тях е имало виновни и невинни, но сред тия хора бяха...
Водещ: Със сигурност е имало много невинни.
Михаил Константинов: ... голяма част от хората, които примерно гласуваха и помогнаха българските евреи да не бъдат унищожени. Само това трябваше да им бъде признато, за да не се стигне дотам. Тоест вижте какви хора са били избити преди 64 години, така че аз изказвам своите съболезнования като човек и като българин за това нещо.
Водещ: Аз също се присъединявам, разбира се. Но кажете математически как стоят нещата?
Михаил Константинов: Вижте, математиката е малко непричом тук. По-скоро...
Водещ: По-рисково ли е?
Михаил Константинов: ... вие с г-н Георгиев като че ли малко по-назад оставихте въпроса за биологията. Адреналинът и ендорфините са основен механизъм за оцеляване на човека досега. Тоест всички ние изпитваме огромно удоволствие от отделянето на ендорфин...
Водещ: Но някои очевидно повече.
Михаил Константинов: Не, не сте го опитвали, не сте го докарвали до ръба. Хора, които са го изпитвали достатъчно, казват, че това превишава чувството за оргазъм, освен това е много по-продължително. Това нещо е просто...
Водещ: Добре, ние ще продължим този разговор...
Михаил Константинов: Ние си говорехме малко преди да влезем...
Водещ: Преди... Вие сте достигнали донякъде. Да... Аз искам да включа и г-н Райчев в тази тема, защото вие сте родител многодетен – на 4 деца. Ако едно от вашите деца поиска, или всичките, да правят тези страшни екстремни неща, вие какво ще им кажете като родител?
Андрей Райчев: Че е вид наркомания. Това е вид наркомания. Разбира се, много е по-социално приемлива, не си бодеш вената, но общото е, че създаваш екстремна химическа ситуация в главата си и се стремиш с всички сили към нея. Не е по-рисковано от хероина, но със сигурност е много по-рисковано от марихуаната.
Водещ: Това значи, че вие ще направите всичко възможно да ги спрете от този риск, което е по силите на един родител.
Михаил Константинов: Аз пък имам трима сина, г-н Райчев има четири дъщери. Така че деца има тука...
Водещ: Аз не знаех, че вие имате...
Михаил Константинов: Трима сина и внучка. Така че и аз имам четири деца.
Водещ: Хайде кажете тогава и вашето мнение. Не знаех, че и вие сте многодетен.
Михаил Константинов: Това, което мога да кажа, че почти същото. Не може насила да спрете някого или да го стимулирате за нещо, но е добре да им обясните каква е опасността от това нещо. Между впрочем, нещо подобно...
Водещ: Но бихте пробвали да ги спрете, нали?
Михаил Константинов: ... е тези, които се опиват от тия безумни скорости и изпълнения по шосетата. Подобно е нещото. Това, което е неприемливо за мен, е, че се поставя под заплаха чужд живот. Даже помислете и за това. Спасителите, докато ровеха тия два дена...
Водещ: Говорехме и за това...
Михаил Константинов: ... те бяха вън от играта. Ако някъде в съседна планина станеше нещо, нямаше време да...
Водещ: То беше опасен теренът и за самите спасители. Лавина... Опасността не беше отминала.
Михаил Константинов: 90 на сто от спасителния ресурс на Рила и Пирин беше там. Ами какво щеше да стане, ако друга лавина беше засегнала хора другаде, докато имаше шанс да бъдат спасени? Разбирате ли кое е неприемливото?
Андрей Райчев: Това е /.../ на истината, и ние като по-възрастни хора, и все пак родители, и т.н., сме естествено на страната на безопасното. Има и друго, ако в човечеството го нямаше този фермент на лудите млади, на безумците, които скачат, тичат, плуват, преплуват, отиват да откриват Америка, сбиват се в невъзможна ситуация, то просто нямаше да бъде това човечество, което ние обичаме.
Водещ: Така е. Ако всички сме такива подобни, предпазливи...
Андрей Райчев: Истината е, че този фермент на ненормални, сто дават фира, един прави нещото, което човечеството му трябва. Така че в този смисъл социалният организъм е мъдър. Но един човек не би искал да стане тази хубава работа за сметка на неговите деца. Нали знаете, затова родителят винаги казва – недей, недей, недей. Но тук си има нещо хубаво.
Водещ: И да се възхищаваме от другия луд, ако може обаче да не е от нашите. Но както и да е, това е наистина много интересен разговор, и аз съм сигурна, че с вас можем да го продължим, но ми се иска и малко други неща – извънпланински да включим в темите. Поканих ви, защото „Галъп” излезе с едно много интересно изследване тази седмица.
Андрей Райчев: Съвсем обикновено, впрочем...
Водещ: Съвсем обикновено, но редовно, все пак месечно, нали? Но за мен беше много интересно, защото...
Андрей Райчев: Защото наближават изборите...
Водещ: Точно така, защото наближават изборите. И ще ви кажа какво си помислих аз, след като изчетох внимателно и цифрите, и вашите коментари, и детайлите, доколкото успях. Българският народ, това, което е сигурно е, че обича БСП, независимо как и с кого управлява, защото тя ще бъде винаги една от партиите...
Андрей Райчев: Защо българският народ? БСП има своите фенове.
Водещ: Които я обичат.
Андрей Райчев: Да.
Водещ: Които я обичат. Българският народ има доверие в ГЕРБ, но много предпазливо, все пак. Но в момента дава по-голямо доверие. Като казвам „българския народ” има предвид обществото, масово хората, и мрази десницата.
Андрей Райчев: Не, не е доволен от състоянието й. Не харесва това, което в момента там има на сергията. В страната има 1 млн. седесари, да го кажа в стария смисъл – 1 млн. души на синята идея. Те просто не са намерили онова, което ги представлява. Не забравяйте, БСП е нещо като квази-етнос. БСП са хората, свързани с бившата комунистическа партия, аз не се подигравам на никой, аз съм един от тях – хора, обединени от общ произход. Обратното – СДС е конструкция, която възникна през последните години, възникна с огромна лъжица, с огромна надежда, с огромния душевен принос на тези хора, които вълнуваха, вярваха, помните тези наивници по площадите, и т.н. И те са доста взискателни. За разлика от БСП, който си търпи ръководството и ще изчаква по-добри времена, дори когато го смята за отвратително, този човек на синята идея, той не е наследник на нещо, той е създател на нещо. И в този смисъл те са много по-взискателна маса от 1 млн. души, и тази маса категорично не харесва това, което вижда. Съвсем разбираемо.
Водещ: Искате да кажете, хората, които симпатизират или които биха симпатизирали на десницата, не биха казали като Христо Радевски, че партията е права, когато съгреши дори.
Андрей Райчев: Не са този вид същества, разбирате ли? Те са и по-млади, и по-градски, с по-усложнено съзнание. Те искат много повече. И като не го получат, камо ли да го получат крадци. Това е много тежко за въпросните крадци. Те няма да бъдат търпени и толерирани. И не е само разпадът на СДС, а моралният фалит на тази партия, който се състоя някъде в края на 90-те години. Това е, от което тя не може да излезе. Но апропо, ако излезе...
Водещ: Има ли шанс с новия лидер, между другото? Според вас как ви изглежда той – Мартин Димитров?
Андрей Райчев: Човекът е извън историите. Това е страшно важна предпоставка. Той е извън тези предишни истории. В този смисъл една важна предпоставка се е сбъднала.
Водещ: Оттук нататък бъдещето ще покаже.
Андрей Райчев: Не... Значи, освен нещата, които се искат да не е, каквото той не е, се искат много неща той да е, каквото не знаем дали е. Това казвам аз. Тоест липсват достатъчно условия, за да не стане, но не знаем дали покрива необходимите условия да стане.
Водещ: Разбрах ви. Сега, професор Константинов, основният ми въпрос е, вие знаете изследването на „Галъп”, знаете резултати, да, аз го обобщих малко по-така.
Михаил Константинов: Аз веднага за това написах и една статия в „Монитор” на другия ден, която произведе за пореден път един и същ парламент, който наблюдаваме вече.
Водещ: Вие също правите свои прогнози, аз съм ви канила друг път също, за да кажете – доближава ли се представата за бъдещия парламент, вашата, до тази, която дава „Галъп”?
Михаил Константинов: Сега, аз първо взимам готови данни и нищо повече не правя.
Водещ: Разбира се. Добре, но миксирайки между различните данни...
Михаил Константинов: С подходяща методика добавям гласовете от Турция, които...
Водещ: Заради тази методика и други ваши добавки питам.
Михаил Константинов: Да, които изследването няма как да ги хване, но те са 2-3 депутати, а пък тандемът БСП-ДПС почти не се влияе от това, защото като отчетем 50 хил. гласа за ДПС от Турция, ДПС си прибавят 3 депутата, но единият от тях го взима от това, което би взела БСП, ако бяха само в България изборите. Но това, което искам да кажа е страшно интересно, то не се е случвало друг път в новата политическа история. Повече от 2 години, всички проучвания на „Галъп”, на редица други социологически агенции, показват едни и същи демоскопски резултати – постоянна подкрепа за различните партии, с много малки вариации. Което пък, като се анализират резултатите, неизменно води до пат във парламента. Като изключите свръхголямата коалиция БСП-ГЕРБ, която не се изключва от анализаторите, почти всички комбинации в ляво и в дясно се оказват невъзможни поради нежеланието да се играе с „Атака” като партньор. Така че това показва, че не е съвсем невъзможно да дочакаме избори през септември, въпреки, че тогава...
Водещ: Втори път избори?
Михаил Константинов: Въпреки че тогава ще бъде ужасно.
Андрей Райчев: Трети...
Водещ: Трети път.
Водещ: Дано не става.
Андрей Райчев: Трети избори ще дадат случаен резултат. Значи, ако вторите избори...
Водещ: Няма ли да се уплашат хората, да кажат: „Писна ни”.
Андрей Райчев: Не, не. Не говорим за уплашване. Говорим за нещо много по-лошо от уплашване. Говорим за отвращение, ние въобще говорим за едно много лошо чувство на българите към политическия елит като цяло. Тук влиза не само тройната коалиция. Едно е, че тя като правителство събира повече негативи, но тук влиза целият елит. И целият елит хората го окачествяват съвсем нежно – крадци и лъжци. Това е общото място. Ако те на всичкото отгоре, на върха на кризата, три пъти да ги карат на урните, и хайде първият и вторият път заради някакви конституционни особености, които хората пак ръмжат, защото казват: „Защо?”. Но хайде да допуснем, че ще го изтърпят. Третият път...
Водещ: Така ще бъде, защото няма логика БСП и ДПС да подарят малко гласове на десницата.
Андрей Райчев: ОК, това е разбираемо и хората ще замижат. Обаче за трети път, ако говорим, това ще бъде отвращение и тук ще се получат едни... Всъщност това е големият въпрос. Г-н Константинов, ако ми позволите две години да говоря поне. Когато има криза, когато се рушат фундаментални неща в едно общество, несъмнено в Западното общество това става в момента и България е засегната от това, има два възможни вида реакции на хората. Искам да кажа типово различни. Те са експлозивни – хората се взривяват, излизат на площада, помитат каквото има да помитат, издигат някакви други, и т.н., и имплузивни – в този случай... имплозия значи взрив навътре. В този случай човек се свива в черупката си, започва да оцелява индивидуално, не на базата на колективни проекти, започва да се пази от участие в каквото и да било, и така стои гард. На този етап, навсякъде в света тече имплозия. Виждаме не изсипване на улиците, а по-скоро свиване. Например в Румъния, където кризата е малко по-напред, отколкото в България поради това, че там има индустрия...
Водещ: Да.
Андрей Райчев: Румъния, това е България плюс шест „Кремиковци”. Не едно, а шест. Не бяха достатъчно радикални да унищожат тези неефективните предприятия, сега те умират. По тази причина страната е в по-дълбока криза от България. Но там отидоха на избори, които се състояха само преди месец-месец и половина – 37% от 40 на сто.
Водещ: А очаквате ли подобна избирателна активност?
Андрей Райчев: Това ви казвам аз.
Водещ: Какво ви сочат данните?
Андрей Райчев: Това не е въпрос на данни.
Водещ: Това е въпрос на реакция?
Андрей Райчев: Това е въпрос на базова хипотеза. Ще имплодира или ще експлодира? Засега всичко сочи имплозия – взрив навътре. Тоест много ниско участие. Между другото, при участие под 40 на сто, ако ни се случи румънският вариант, парламентът и без това е малко случаен. Но исках друго да кажа. Независимо от това, във всяка имплозия накрая има една експлозия, значи, най-накрая в имплозията, тя не може да завърши, обществото в крайна сметка не може да завърши, имплодирайки, освен ако завземе някой чужд завоевател, какъвто очевидно не е случаят.
Водещ: И каква може да бъде тази експлозия?
Андрей Райчев: Тази експлозия първо трябва да бъде със златни букви на челото на всички хора, които си играят на социални конструкции и са народ в толкова тежка кризисна ситуация, в каквато е българският, и народ толкова малко уважаващ елита си. Значи, нашият елит, независимо че той се старае да прехвърли от едната глава на другата болежките, като цяло е под подозрение и той трябва много сериозно да знае това. Чисто и просто в опасност е демокрацията - сериозно ви го казвам.
Водещ: Това беше финалът, сериозно говорите. Значи, едното е в опасност ли е демокрацията. Другият важен въпрос за мен, можете да говорите и за това, но ето сега пак чух Мартин Димитров, вчера или онзи ден е казал, че има силен натиск върху ГЕРБ за коалиция с БСП, но преди да го каже той, такива варианти вървяха. В същото време лидерът на ГЕРБ господин Борисов десетки пъти, стотици пъти отрича за такава възможност. Какво ви показва интуицията или наблюдението, ако искате? Какво ще се случи в крайна сметка, ако това е единственото възможно правителство?
Михаил Константинов: Първо, аз искам да кажа кое не искам да видя да се случи.
Водещ: Кое не искате?
Михаил Константинов: Да предположим, че в резултат на това, бих казал, с малко инат постигнато решение избори на две дати...
Водещ: Това ще бъде, нали, и вие така предполагате.
Михаил Константинов: Натам отиват нещата, макар че аз считам, че още има някакви шансове за разумно решение.
Андрей Райчев: Позволете ми, но аз съм 100% сигурен, че това ще стане, защото очевидно БСП и ДПС предпочитат този вариант...
Водещ: Разбира се, за какво да дават на десницата зорлем някой друг глас.
Андрей Райчев: Да, за да стане той, е достатъчно те да не правят нищо...
Михаил Константинов: Точно така, защото другите нямат силите.
Водещ: Ако се изискваше и те да правят нещо, и другите да правят нещо, да допуснем, че нещо ще има проблем, но няма да има проблем, защото те просто седят така и то става. Следователно ще стане.
Водещ: И то става - изборите са пъти.
Михаил Константинов: Това обаче крие един много сериозен риск, който аз се учудвам, че не се вижда. Да предположим, че в резултат на един изкривен юлски парламент се получи свръхпредставителство на тандема БСП&ДПС. Те в момента по изчисленията, за които господин Райчев предостави данни, те биха имали около 110 депутати в момента.
Водещ: Този тандем.
Андрей Райчев: Може би 100.
Михаил Константинов: 100, да кажем 110, но плюс 15 депутата примерно, или 12 още, могат да се получат в резултат на това, че десните отиват на море, условно казано, през юли месец. В този момент те ще имат теоретичната възможност да имат 123-124 депутата и огромното изкушение да продължат да управляват. Аз лично съм 100% убеден, че им предстои съвсем кратко време във властта. Първо, хората не искат да виждат същото управление. Значи, негативите са...
Водещ: Не мога да ви разбера, извинявайте. Значи, кратко щяло да им бъде управлението, хората не искат да видят, а хората им дават най-много. Ами, като дават на БСП&ДПС най-много, какво значи хората не искат да ги видят?! Гласували са си за тях. Откъде накъде ще им отнемаме правото да управляват, след като са най-добре представени в парламента.
Михаил Константинов: Не, няма, само че не забравяйте, че в 1997 г. БСП разполагаше със 125 депутата, но върна мандата, защото знаеше какви са нещата.
Водещ: Тя върна не защото хората не я харесваха, а защото вътре, господин Райчев също си спомня, вътре просто се беше разклатило. Елена Поптодорова, Камов...
Михаил Константинов: Пет души бяха готови да си отидат.
Андрей Райчев: (...) фалит на политиката.
Михаил Константинов: Тогава беше пред гражданска война ситуацията, а поемането на отговорност да управляваш в този момент е много страшно. Тогава можеш да загубиш не само властта, а и други работи. Виждали сме, историята познава такива неща. Та крайно вредно би било създаването на изкривен парламент, който ще влезе в сила, това управление в момент, в който кризата вече ще бушува, когато ще има десетки хиляди, изхвърлени от работа, когато ще има десетки хиляди емигранти, върнали се в страната, изгонени от Испания, Италия и т.н., т.е. тогава, когато е необходимо наистина, колкото и смешно да звучи, единство между власт и народ, за да се пребори тази криза, която между другото е ресурсна и няма какво да се лъжем...
Водещ: Да, колкото и да звучи помпозно, има нещо смислено.
Андрей Райчев: Не, не, не просто има нещо смислено, това е светата истина.
Водещ: Да, да, то е точно така, ако ние не се подкрепяме...
Михаил Константинов: Да, без това не може. Ако в този момент стартира едно мнозинство 125 депутати, отново го казвам, ако някои ни слуша и мисли, БСП&ДПС, което е възможно мнозинство, ако те решат да правят такова правителство, жална й майка на България! Нали, просто не трябва. Те затова искат ГЕРБ в управлението, защото най-малкото това ще бъде гаранция, че поне 6 месеца ще има нещо ново.
Водещ: А вие мислите ли, че ГЕРБ би заиграл с БСП при такава ситуация? За отечеството говоря.
Михаил Константинов: Първо, аз знам, че невъзможни комбинации няма. Значи невъзможни комбинации има в миналото – тия, които не са се случили. В бъдещето всичко е възможно. Да не говорим за това, че в Германия управлява ляво-дясна коалиция, в Австрия управлява ляво-дясна коалиция, в Чехия.
Водещ: Не я изключвате. А вие изключвате ли я, като следите поведението на известните лица от ГЕРБ в името на отечеството?
Андрей Райчев: Аз мисля нещо още по-радикално от това, което проф. Константинов каза тука. Значи, не само не е възможно да продължи да управлява сегашната коалиция, камо ли пък в редуциран състав – БСП&ДПС, т.е. още по-стеснена. Тя и сегашната едва доизкарва мандата. Хората искат промяна, хората желязно и решително искат промяна и това да се окаже, че цялата власт в ръцете, не е нищо. Значи, помним много случаи на преяждане с власт. Какво от това, че имаш власт? Падаш! Значи, аз въобще мисля, че България трябва да избегне, ако се случи това, което виждаме в изследванията, нали, говоря, България трябва да избегне въобще коалиционната формула. Трябва да се опитаме да направим...
Водещ: Това възможно ли е изобщо?
Андрей Райчев: Да, мисля, че да.
Водещ: Сериозно ли говорите?
Андрей Райчев: Възможно е програмно правителство, възможно е двугодишно правителство.
Водещ: А, в този смисъл, защото аз не вярвам някой да получи близко до 50-те доверие.
Андрей Райчев: Значи, възможно е двугодишно правителство. Те да договорят, че...
Водещ: А кой да го направи това правителство?
Андрей Райчев: Ами, съответните политически сили, в т.ч. и „Атака”.
Водещ: А президентът включвате ли в тази игра?
Андрей Райчев: Не, аз говоря в това число и „Атака”, т.е. да се каже, вижте какво, момчета, така и така, ето го политическият пакт...
Водещ: Ама той господин Сидеров отдавна го иска това, той направо неговата идея е това.
Андрей Райчев: Не, не, не, чакайте, не говорим „Атака” да участва в управлението. Аз ви говоря всички национално-отговорни партии да се съгласят, че понеже кризата е такава, назначаваме тези 15 души за две години, един вид, как беше на руски, „пием с отвращение”, нали, с отвращение, но ги изтърпяваме, просто за да прескочим този кризисен елемент. Нещо подобно като процедура. Не е невъзможно. Но във всеки случай механичното възпроизвеждане на коалицията, сегашната тройната, или даже на част от нея, дори да имат и 130 депутата БСП&ДПС, това ще е фатално: а) за БСП; б) за ДПС и второ за България.
Водещ: Чакайте, имам чувството, че е малко силно. Аз продължавам да смятам, че с...
Михаил Константинов: Има този малък момент, че по принцип в България се счита, че експертното управление е лошо, защото няма кой да носи политическа отговорност.
Андрей Райчев: Това е така.
Водещ: В което има логика.
Михаил Константинов: Това по принцип е вярно. Сега, пита се дали условията, в които скоро ще попаднем, а те са страхотни, няма какво да се лъжем, а вие виждате, в Давос се събраха и...
Водещ: И не се разбраха и се изпокараха.
Михаил Константинов: Не, откровено казват, че не разбират какво става. Значи, корабът потъва и излизат капитанът и боцманът и казват: Не знаем какво става, не знаем защо потъва.
Водещ: Отделно премиерите на две велики сили се скарват.
Михаил Константинов: Да, скарват се, но това показва, че нервите им са на ръба.
Водещ: Това е също много симптоматично – велики сили.
Михаил Константинов: Така. Значи, нещата, които ни чакат в момента са страшни, защото нека да не се лъжем, кризата не е финансова, тя не е икономическа, тя е ресурсна криза. Скоро време освен че няма да има нефт, няма да има храна и вода. Говоря в близките 5-10 години.
Андрей Райчев: В някои места в света - да, не в България – да не изплашим зрителите.
Михаил Константинов: На някои места, което може да означава кървава война за ресурси, война пълномащабна, може би не ядрена, защото от ядрената всички ще загубят. Затова, както виждате, много държави правят едно на ум и си възвръщат мощта на конвенционалните армии. Държава, примерно, като Русия, която има ресурсите на Сибир и която очевидно е под заплахата на Китай, в момента прави всичко възможно след 5 години да е достатъчно мощна, за да си брани Сибир. Други държави с ресурси се канят с нокти и зъби да си ги пазят. Така че това го казвам малко апокалиптично, но това може да се случи. Добре, когато има опасност от такива страшни неща да се случат...
Водещ: Какво трябва да правим ние? Съгласявате се с идеята на господин Райчев?
Михаил Константинов: Колкото и да ми е отвратителна идеята за бягство от политическата отговорност, има в крайна сметка има национални интереси, които са по-важни от тези неща и ако на едната везна е това да рухнем, с непредвидими последствия, защото този, който ще дойде, следващият, не го знаете кой е, нали. Ние може с умиление да си спомняме след две години за тия, които ни управляват в момента.
Водещ: Именно, но аз не мога сега...
Михаил Константинов: Да не говорим фюрерът 1932-1933 как с два демократични избора един след друг пое държавата Германия и с какви надежди и с какви обещания.
Водещ: Господин Райчев, нека да си го кажем. Не мога да разбера защо отказвате, ако добре, симпатизантите на другите партии откажат да гласуват, а симпатизантите на БСП&ДПС ги обичат и им дадат доверието, защо непременно трябва да им отказваме непременно на тези партии да ни управляват? Ами, след като другите спят, след като другите не си харесват...
Андрей Райчев: Защото премиерът на тази държава...
Водещ: Ами като няма, да си управлява БСП – хората са си ги избрали. Как така?
Андрей Райчев: Слушайте, слушайте. Добре, избрали са ги. Ето го, премиерът Станишев е избран, 126, с 30% от хората.
Водещ: Ами, да са ходили да гласуват другите.
Андрей Райчев: Добре, добре, но нали той трябва да се яви на телевизора и да каже: Уважаеми сънародници, сега започвам – понижавам, намалявам, спирам и т.н. Нали трябва да го слушат хората, нали той трябва да е легитимен. Това, че имаш власт...
Водещ: Ами, той е.
Андрей Райчев: Не, в смисъл, че има (...), че са го избрали, ама легитимен означава, че твоите думи се превръщат в действие.
Водещ: Е, това е друго вече.
Андрей Райчев: Е, това е, което ще липсва.
Водещ: Е, ама ние това го слушаме 20 години – думи и действия.
Андрей Райчев: Не, не, не, не, имаше няколко пъти нелегитимност. Първата и най-голяма нелегитимност, която сме виждали, това е накрая на Андрей Луканов, който се опитваше и Жан Виденов беше останал нелегитимен. Нямаше никакво значение какво законно избрания премиер, той си беше законен премиер, никой не подлагаше това на съмнение, не беше узурпатор, но той говори нещо по телевизора, а хората правят барикади на улиците и не слушат. Разбирате ли? Властта освен формалното си юридическо съществуване, тя има едно фактическо съществуване. Той трябва да може да мести от Силистра в Пазарджик нещо. Като не може да го мести, каква власт е? Значи, за това ви говоря. Това е една легитимност в по-дълбокия смисъл на думата. И действително ако българите схванат ситуацията като кризисна и ако за пръв път в историята си, апропо. Не, то ще бъде за втори път – така постъпиха СДС и БСП през 1990 г., когато страната съвсем заскърца, като беше, помните, пак нямаше петрол, не се знаеше къде отиваме, съставиха едно смислено, вярно, едногодишно, но не лошо правителство. Там бяха Костов, Луджев, Александър Томов, най-различни фигури такива от по-късната история...
Водещ: Незабравими образи имаше там.
Андрей Райчев: Да, но така или иначе правителството работеше добре и една година държавата прескочи, две неща прескочи тогава: първо, някак си ресурсно успя да изскочи от дупката и, второ, избегна кръв.
Водещ: Господин Константинов, какво става? За това ли призовавате всички, че...?
Михаил Константинов: Сега, има и нещо такова. Понеже вие...
Андрей Райчев: Не, трябва да го мислим и да го държим в главата.
Михаил Константинов: Понеже вие правилно казвате: като се избират БСП&ДПС пък какво лошо има?
Водещ: Глас народен, глас Божий.
Михаил Константинов: Значи, вижте, първо, демокрацията не е идеалният механизъм за управление, няма какво да се лъжем. Тя в момента е приета...
Водещ: Но е най-приемвливият.
Михаил Константинов: Приета е за свещена крава и всички й се кланят, включително в това, че всички имат еднакво право на глас. Аз не съм убеден, дали след 50 г. това няма да се счита за една остаряла форма на управление. Да не забравяме, че Римската република, след като е съществувала около 300 години... Те започват така – 300 години царе, 350 години република и идват след това императорите за още 4 века. Така. Няма да се изненадам, ако формата се промени. Това първо. Но вижте какво става. Едно е един пасивен, обществено, социално-пасивен електорат, какъвто е на БСП и ДПС... На ДПС хората си стоят по селата, няма какво да се лъжем, те стоят и чакат какво ще им се каже и какво ще стане. На БСП са малко по-възрастни и по-пасивни избирателите. Те, да кажем, ще дадат управлението в ръцете на БСП плюс ДПС. Какво се прави след това? Тези активните иначе, които не са гласували...
Водещ: Ама какви активни са тези, които не гласуват? Откъде накъде те ще се подиграват на тези, които са гласували?
Михаил Константинов: Не се подиграват.
Водещ: Ами да гласуват, ако искат.
Михаил Константинов: Като почнат да излизат масово, да фалират хора да излизат на улицата, когато не може...
Водещ: Защо трябва да се обърне колата, за да излезе някой?
Михаил Константинов: Ама те тогава ще излязат.
Водещ: Тогава ще управляват БСП и ДПС.
Михаил Константинов: Не, няма да управляват.
Андрей Райчев: Че кога хората са били други?
Михаил Константинов: Те не действат рационално...
Андрей Райчев: Хората са били винаги такива, каквито...
Михаил Константинов: Действително чакат да се обърне колата. То оттам е дошла поговорката. Като се обърне колата – пътища много. Защото много пъти се е обръщала тая кола. Така че целта тук е да предпазим хората, които имат силата да взимат решения, от съблазънта да вземат едно лесно в момента решение, което още към Нова година, когато посрещаме 2010, може да ни върне в положението на 1997 г. Да не дава Господ. Затова става въпрос. В този смисъл това дава възможност за някакво уникално в новата история, или с някакви аналози от 90-та година, решение за вид управление, което ние не познаваме до момента.
Водещ: Това е предчувствието ви или какво?
Андрей Райчев: Още един аргумент...
Водещ: И двамата имате... Съвсем случайно ви поканих, на случаен принцип, а е еднакво.
Андрей Райчев: Значи, още едно нещо. Вижте, във всяка криза, от социологическа гледна точка, колкото и тъжно да е, най-важен е субективният въпрос. А той звучи така – хората се справят с кризата не през рационални анализи или какво е станало, а през един въпрос – кой е виновен? И като знаят кой е виновен, като се убедят кой е виновен, някак си през борбата с този виновен се справят с кризата. Те не са гениални анализатори на икономически ситуации. Те много ясно виждат – Жан Виденов не става за нищо, и си казват: „Дайте да го свалим”, и някак си така се справят. Кой е виновен сега?
Водещ: Кой е виновен?
Андрей Райчев: Така, отговорът – не е важно кой е виновен, а важното е че всички казват – не знам. Следователно до момента, в който не кажем кой е виновен, някак си не можем да се справим. Като демократичен механизъм говоря. Но тук има една много голяма опасност. Можем да си нарочим изкуствен виновник. Това е най-голямата опасност на тази криза. Така е станало примерно в Германия през 30-те години. Изведнъж се оказват виновни евреите – готови сте. Автоматично от факта, че сте си повярвали, че са виновни евреите, следват цяла серия действия, които апропо водят до това, че накрая целия свят се събира и вадят вашия канцлер, изтръгват го с вилица от една сграда в центъра на Берлин всички армии на света.
Водещ: Има ли такава опасност, понеже сме на финала, да не ни прекъснат.
Андрей Райчев: Има – турците, циганите, евреите, комунистите, Западите, Америка, Русия. Това са квази-виновници. Нито един от тях не е виновен за /.../. Вие, като ги изреждате, чувствате ли как е възможно всички да се убедят, че това е...
Водещ: Кой може да бъде виновен, според вас. Накратичко, да.
Михаил Константинов: Между другото, че за тази ситуация, до която се докара света, че виновен има – има. Най-общо казано, това е човешката алчност и простотия.
Андрей Райчев: Капитализмът, да го кажем по-ясно.
Михаил Константинов: Която доведе до плюскане, което не е необходимо никому. А иначе „Гардиън” публикува 25 виновника, започна с Алън Грийнспан, шефът на Федералния резерв, а даже и Гордън Браун, който в момента е премиер на Англия – един от виновните. Но между впрочем, не е толкова важно кои са хората. Значи, човешкото поведение е криво в някакъв смисъл и е време да го преосмислим. Да Боже да ги преосмислим.
Водещ: Благодаря ви за този разговор. Аз мисля, че наистина това е разговор с продължение, може би преди изборите в този формат, ако приемете отново ще направим един подобен разговор, защото дадохте много интересни идеи.

http://focus-news.net