- Проф. Димитров, днес е 4 февруари, преди 12 години се случи нещо твърде необикновено за българската история - БСП върна мандата. Интересен е Вашият поглед на историк за февруарските събития преди 12 години. Може ли да се направи паралел между Жан Виденовата зима през 1997 г. и протестите пред НС тази година?

- Всяко историческо събитие, отдавна е установено от други историци, може да се повтори само и единствено като фарс, защото няма напълно еднакви обществено-икономически и човешки условия за това. През 1997 година БСП реши да се самосвали от власт и изигра един прекрасен театър. С големи усилия се разбра по-късно, Иван Костов беше убеден да поеме властта. Той човекът не искаше, тъй като знаеше какво го чака - трябваше да свърши мръсната работа, а именно приватизацията. Той прие и я свърши. Ахмед Доган си присвоява в мемоарите си, доколкото знам, че той го е убедил и макар и плахо, отначало Иван Костов прие. Създаден беше необходимият театър, привлечени бяха агитката на "Левски" - да играе ролята на възмутени гражадани, които разбиха парламента и го подпалиха и всичко беше организирано точно. Невъзможно беше на тази група в БСП да си остане на власт. Имаше правото, имаше пълно парламентарно мнозинство и всяко нейно правителство щеше да бъде гласувано. На 4 февруари обаче, изправени пред явна невъзможност да продължи мандата си, г-н Николай Добрев, заедно с г-н Георги Първанов върнаха мандата на Петър Стоянов, а самият той, приемайки го, беше не по-малко объркан от това, което се случваше. Всичко това очевдно ставаше без негово съгласие и без негова режисура.

- Проф. Димитров, като историк познавате поведението и биографиите на толкова исторически личности. Как бихте оценили поведението на Николай Добрев тогава? Все пак, на 5 февруари той можеше да бъде премиер, а вместо това на 5 февруари червени хардлайнери го обявиха за предател.

- Да, той можеше да бъде един премиер, но трябваше да подгони агитката на "Левски", която тогава играеше ролята на възмутените граждани, да ги набие. Да, щеше да има повече счупени глави тогава. Полицията на 4 февруари преди 12 години реши, че театърът трябва да свърши и прогони малцината изостанали. Спомням си добре кадрите, на които главата на Филип Димитров се натъкна на една полицейска палка. Това беше нечуван капитал за него и той умело го използва през следващите години. Не казвам, че сам се е саморанил, просто някой полицай не го е познал.

- Има ли национална идея сега, днес, която да обедини по-голямата част от обществото?

- Да, опитът да бъдат повторени тези събития беше жалкият фарс на 14 януари 2009 година. Отново футболна агитка, няколкостотин студенти, които дори не бяха формулирали точно своите искания. А национална идея, която да обедини всички, никога не е ставало, но дори и 70 % от българите, не може да се случи днес. Но да си говорим честно и през 1997 година нямаше национална идея, която да обедини българите. Все пак, за да се обединят под някаква кауза и да гласуват за СДС тогава трябваше да се докарат до смешните 3 $ заплатите, а кажете ми как на следващия ден - на 5 февруари, Стефан Софиянски ги направи на 100 долара. Какви чудеса се случиха в икономиката, че заплатите да се вдигнат 30 пъти само за една вечер? Обикновеният народ обаче си мисли за революция и не си задава тези въпроси.

Ивелина ОПРИКОВА, спец. кор. на НДТ в Народното събрание