Пред НДТ - директорът на Центъра за спешна медицинска помощ в Добрич - д-р Огнян Господинов
* До края на тази година очакваме да обновим изцяло автомобилния парк на структурите в областта * В седмицата имаме по няколко лъжливи повиквания * Наложително е създаването на изтрезвител и приют за бездомници
"Роден съм в Добрич през 1964 г. Тук завърших средното си образование, в Природо-математическата гимназия "Иван Вазов", а след това - Медицинския университет във Варна. Имам две специалности - "Вътрешни болести" и "Медицинска информатика и здравен мениджмънт". Първоначално започнах работа в тогавашната Първа градска поликлиника. От 1999 г. съм директор на Центъра за спешна медицинска помощ в Добрич. Той е структура на Министерството на здравеопазването."
- Д-р Господинов, с годините свиква ли се с тежките случаи, понякога дори с фатален край? Може ли да се каже, че лекарите свикват с човешката болка и страдание, с които се сблъскват ежедневно?
- Трудно може да се свикне с това. Може би, донякъде наистина ние лекарите сме претръпнали. Но това по-скоро е свързано с факта, че ние сме длъжни да не показваме емоциите си. Ако лекарят загуби самообладание на едно тежко пътно-транспортно произшествие, например, той няма да може да си свърши работата и да помогне на пострадалия. Но в крайна сметка, наистина не се свиква със страданието и болката на хората. Всеки лекар ги изживява по своему, особено, когато изходът е фатален.
- Какви са най-честите случаи, при които хората се обаждат в Центъра за спешна медицинска помощ с молба за помощ?
- Най-често ни звънят при заболявания на сърдечно-съдовата система и свързаните с това усложнения. Викат ни при инфаркти и инсулти. Чести са и случаите на травматизъм - битов и пътно-транспортни произшествия. Така също за неврологични проблеми и т.н.
- Чести ли са случаите на лъжливи повиквания?
- За съжаление, в седмицата имаме по няколко лъжливи повиквания. Неприятното е, че често в телефонната слушалка нашите колеги чуват и нецензурни изказвания. Има случаи, в които е ясно, че става дума за фалшив сигнал. Но в други успяват да ни подведат. Екипът тръгва, а се оказва, че или няма такова лице, или въобще не съществува адресът, който е подаден. Особено неприятно е, когато фалшивият сигнал е за някое село. Това означава един екип да си загуби времето за 2-3 часа, а в същото време може някой наистина да се нуждае от спешна помощ. Въобще няма да споменавам разходите, защото приемаме, че човешкият живот няма цена.
- Знаем, че често се налага Вашите колеги да прибират пияни или бездомници от улицата. Това затруднява ли като цяло работата на Центъра за спешна медицинска помощ и какви мерки трябва да бъдат взети в тази насока?
- Този въпрос е наистина много сериозен и трябва да се намери решение. Наложително е в Добрич да бъдат създадени изтрезвител и някакъв приют за временно настаняване на бездомници. Защото в момента викат нас, а в крайна сметка това не са медицински случаи. В спешното отделение също не могат да ги държат дълго време. От друга страна, не можем да оставим тези хора навън през зимата и така се получава един омагьосан кръг. Постоянно занимаваме социалните служби. Необходимо е цялостно разрешаване на проблема със създаването на изтрезвител и приют за бездомници.
- Каква е числеността на Центъра за спешна медицинска помощ и какво сочат данните относно натовареността на екипите?
- В Центъра са назначени общо 184 души, като в тази бройка, освен служителите в Добрич, влизат и нашите филиали в Балчик, Каварна, Шабла, Тервел и Генерал Тошево. Бих искал да отбележа, че сред нашите колеги вече има и такива, които са завършили новата специалност "Спешна медицина".
Във всеки филиал има дежурен по един екип за спешна помощ, а в Добрич дежурните са четири, плюс един транспортен екип. През 2008 г. целият Център за спешна медицинска помощ /заедно с филиалите/ е изпълнил 16 685 повиквания и 12 000 амбулаторни прегледи. Последният показател, а именно амбулаторните прегледи, касае само филиалите, защото за Добрич от 2007 г. те се осъществяват в спешното отделение. Натовареността е средно около 3 случая на дежурство за един екип. 1435 са случаите на травматизъм през миналата година, като 53 от тях са криминални, 1085 - битови, а при 244 се касае за пътно-транспортни произшествия. За съжаление, имаме 16 души, които са починали в линейките.
- Знаят ли хората, в кои случаи да се обърнат към Центъра за спешна медицинска помощ и кога е редно да потърсят своя личен лекар?
- Трудна работа. Те и да знаят, често става така, че не могат да си намерят личния лекар. Още повече,че някои джипита си изключват мобилните телефони през почивните дни. Тоест, изборът на хората е сведен до минимум и те звънят на нас. Но пък има и такива, които преценяват, че тяхното състояние или състоянието на техен близък не е спешно.
- Често се случва да ви обвиняват, че екипът на спешната помощ не е пристигнал навреме. Как ще коментирате това?
- Първо да отбележа, че в критична ситуация на човек може една минута да му се стори като десет. Не обвинявам хората в момент, в който са притеснени. Но пък при нас всичко е документирано, записват се часът, в който е прието повикването и часът на тръгване на екипа.
- Как оценявате създаването на спешно отделение?
- Чрез създаването на спешно отделение се постигна подобряване на координацията с различните отделения, защото в крайна сметка са в рамките на една структура. Това улеснява консултирането с различни специалисти и контактите със съответното отделение, в което евентуално предстои да бъде настанен пациентът.
- През миналата седмица в София се е провело съвещание на всички директори на Центрове за спешна медицинска помощ в страната по отношение работата на телефон 112. Какво стана ясно по време на срещата?
- До края на годината всички повиквания ще бъдат пренасочени към телефон 112. Страната ни е разделена на шест района, като ние сме към Варна. От Варна повикванията, които касаят в частност нашата работа, ще бъдат предавани в районната координационна централа към ЦСМП.
- Какви ремонтни дейности са извършвани в Центъра в Добрич и филиалите?
- Помещенията в структурата тук са ремонтирани, както и филиалите. През 2008 г. получихме 3 нови линейки, а през 2007 - пет. За тази година също очакваме нови коли и с това ще приключи обновяването на автомобилния парк, като ще имаме общо 23 линейки /включително и филиалите/. Старите коли остават като резерва. Всички коли са оборудвани с необходимата апаратура - дефибрилатори, кардиографи, респиратори /апарат за изкуствено обдишване/, аспиратори /апарат за освобождаване на дихателните пътища/.
- Има ли случай, в който се е наложило да бъдат изпратени всички дежурни екипи?
- Да, преди няколко години стана много тежко произшествие по пътя за Тервел. Тогава катастрофира пътнически микробус, имаше трима загинали и много пострадали. Изпратихме и четирите екипа.
- Случва ли се да се сблъскате с агресия?
- За съжаление, и това се случва. Неприятно е, защото лекарят отива с намерението да помогне. А, когато се вдигне скандал и има заплахи за саморазправа, колегите ми се стресират.
- Като цяло, смятате ли, че имате нужното уважение от страна на пациентите и техните близки?
- Хората са различни. Някои наистина ни ценят и уважават нашата работа, проявяват разбиране. Но има и такива, които недостатъчно добре разбират смисъла и естеството на работата ни. Тъжно е, но в някои случаи болният или пострадалият не може да бъде спасен, защото има наранявания и състояния, които са несъвместими с живота.