След това учителства 8 години в Силистра. Връща се за около две години в плевенския край, откъдето е родом, а през 1974 година отново идва в Толбухин, където печели конкурс в института за детски и начални учители "Тина Киркова". След пет години започва да преподава в училищата. Пенсионира се в СОУ "Димитър Талев". Интересното при Георги Кънински, че в навечерието на 73-ата си годишнина - ще ги навърши на 10 април, завършва второто си висше образование - по теология. Ето какво сподели събеседникът ни - защо на тази възраст е решил да учи и то точно в тази специалност, какво смята за сектите, за изучаването на религия в училище...

- Г-н Кънински, защо решихте да завършите магистратура на тази възраст?
- Имам нагласата да се радвам на късмета си, който ми дойде съвсем скоро - завършването ми на Православния богословски факултет във Великотърновския университет със специалност "Теолог магистър". Това е второто ми висше образование, първото завърших преди години, също във Великотърновския университет. Казвам "късмет", но де факто това е истинско щастие в навечерието на моята 73-годишнина. Очевидно е рядко за подобна възраст. Имам основание да го наричам "щастие", защото е следствие, подтик от късмет от Новогодишната баница през 2006 година. На него беше насипано: "Късмет ще научиш и в университет ще учиш". Това ми донесе Новата година, каква Божия промисъл!
- Защо избрахте точно този специалност - теология?
- Аз бях едно религиозно, тихо дете. През 1944-1945 година - в първо и второ отделение, учехме вероучение. Свещеник в селото беше поп Исай, живееше срещу училището, където идваше и ни водеше редовно в църквата. Аз попивах всичко и се мъчех с моята детска наивност да пресъздам във въображението си всичко онова, което виждах в църквата, стремях се да го правя вкъщи. Майка ми - тиха и чувствителна жена, ме гледаше с набожност и благочестие и казваше на съседките: "Пък нашето дете ще стане духовно лице". Да, но не стана. Такива бяха времената. Впрочем, моето село се казва Долни Луковит, близо до град Кнежа, където завърших гимназия. Тогава баща ми каза: "Имам възможност да те изуча в град Плевен, да станеш учител, искам да станеш образован човек". Станах такъв. Той ме видя като учител, но не е жив да ме види като богослов. Бог да го прости! Благодарен съм за средствата и съветите към мене. Благодаря на Господа Бог. Помогна ми! Той винаги е с мене, т. е. Бог е в мене. Затова аз приех богословието с набожност и благочестие. И днес съм радостен за това. Може да съм имал грехове, може да съм нямал, може Бог да ми е простил. Това са гледни точки и на всички, които ме познават. По-важна е моята гледна точка: "Прави добро и не се противи на злото, то е изчадие!".
- Какво е мнението Ви - трябва ли религията да бъде изучавана в училище и то като задължителен предмет?
- Ние всички сме българи, където и да сме, не бива да забравяме, че сме християни, че изповядваме Християнската вяра на Източноправославната църква, която още не е изживяла схизмата с римокатолицизма. Ние също сме живели в един тоталитаризъм - партия и държава в едно. В нея цареше атеизъм, и сега се срещат хора-атеисти. Нека да има. Право е на всеки. Но нека да има вярващи и то в едно - в доброто. Не приемам твърдението на популярни и авторитетни социолози пред управляващите, че религията като учебен предмет /и то задължителен/ не бива да влиза в програмите на училището. Посочвам вероучението. Какво лошо има в това - малките деца да знаят какво значи Рождество Христово, какво е Богословие, какво е Възкресение Христово. Друг е въпросът как ще се поднесе материята за "сътворението на света и еволюцията на човека". Това са две различни неща. Наука и религия вървят ръка за ръка. Ние, богословите, сме подготвени за това. Православните  свещеници също го знаят. В Библията са казани вечни истини, достатъчно е вярното тълкувание. Нека да не забравяме, че в България има не само християнски църкви - и то православни, има и църкви с инославно изповедание, има и нехристиянски религиозни учения. Да не говорим за многото секти, които нахлуха откъм Океана - като ветрове, които нанесоха и продължават с попълзновенията си да нанасят вреди на Православието, защото славят Бога по различен начин и правят опити за евангелизация на бедните, в това число и децата. Тук е мястото на Светия синод - да стъпи здраво на краката си и да покаже авторитета си, като вероучението стане учебен предмет.
- Какво трябва да знаят родителите на децата?
- Моето скромно мнение е, че не трябва да бъдем църквата на мълчанието. Какво по-хубаво от това - да научим децата да се молят, да знаят за християнството, за народните обичаи, за християнските празници. За тайната вечеря на Иисус с апостолите и т. н. Това ще облагороди децата, ще понижи тяхната агресия и съм сигурен, че те ще се откажат да гледат сериалите с убийства и извращения. Самите родители ще се убедят също в това и ще се преклонят пред Бога. Нека Бог бъде с нас! Нека Бог пази България! Нека това да бъде свято мечтание на мнозина като мене и да стане реалност в училище през следващата учебна година. По-малко политика, повече наука и благочестие, и набожност.
- Как виждате своята бъдеща реализация?
- Завърших Православния богословски факултет семестриално, в момента подготвям дипломна теза на тема: "Лев Николаевич Толстой и неговото религиозно учение за нравственото усъвършенстване на човека по пътя към Бога". Защитата ще е на 1 юли. След дипломирането си имам амбицията да работя в областта на социално благотворителната дейност в неправителствени организации. Но мога да работя всичко в областта на моята специалност.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА