| изпрати публикация : календар : търсене : статистика : Архив : Има ли Дядо Коледа? : Интернет връзки : Polls |
|
|  |
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Американските военно въздушни сили бомбардират Багдад. 
В САЩ е арестуван 31-годишният Кевин Митник, смятан за най-опасния компютърен престъпник в света. Той е издирван в продължение на 15 години. Обвинен е по 25 параграфа (включително и в телефонни измами и незаконно притежаване на компютърни файлове и пароли). Признат е за виновен и изпратен в затвора, където прекарва 5 години. Излиза на свобода през 2000 г., когато му е назначен изпитателен срок до 20-ти януари 2003 г. През това време му е забранено да се доближава до компютър и въобще до всякакво електронно оборудване, включително и радио. 
Анастасия Мозер е избрана за председател на БЗНС "Никола Петков". 
На референдум проведен в Швейцария болшинството от хората гласуват срещу забраната за използване на животни за медицински опити. 
За седми пореден път класацията на най-популярните албуми във Великобритания се оглавява от групата Queen с албума Innuendo. 
В заявление пред БТА външният министър Бойко Димитров подчертава, че не може да се поставя въпросът за "македонско малцинство" в България и че обръщението на югославската Скупщина до българското Народно събрание по този въпрос е намеса във вътрешните работи. 
Умира Дора Габе - българска поетеса. Родена е на 28 август 1886 г. Тя учи в Женева (Швейцария) и Гренобъл (Франция), където завършва френска литература. Редактор е на "Библиотека за малките" (заедно със С. Андреев) (1926 г.) и на детското списание "Прозорче" (1939-1941 г.). След 9 септември 1944 г. завежда отдел "Културни връзки с чужбина" в Министерство на пропагандата (до 1947 г.). Дора Габе е съветник по културните въпроси в българското посолство във Варшава (до 1949 г.). Нейни съчинения: "Теменуги. Лирически песни" (1908 г.), "Малки песни" (1923 г.), "Някога" (1924 г.), "Малкият добруджанец" (1927 г.), "Мълчаливи герои" (1931 г.), "Буквар и първа читанка" (1936 г., в съавторство с Хр. Спасовски), "Когато бях малка" (1939 г.), "Партизанска поема" (1946 г.), "Неспокойно време" (1957 г.), "Нови стихове" (1963 г.), "Лирика. Избрани стихове" (1966 г.), "Почакай слънце" (стихове, 1967 г.), "Невидими очи" (стихове, 1970 г.), "Майка Парашкева. Романизована биография. [на П. Димитрова]" (1971 г.), "Стихотворения" (1975 г.), "Глъбини. Разговори с морето" (1976 г.), "Избрани стихове" (в 2 т., 1978 г.), "Избрани преводи" (1979 г.), "Поеми" (1982 г.), "Светът е тайна" (1982 г.), "Избрани стихове" (1982 г.) и много други. 
В град Хейливил (Алабама) се появява първата телефонна служба за спасение – телефон 911. 
След преврат Фидел Кастро поема поста министър-председател на Революционното правителство на Куба.
Роден е Иво Папазов (псевдоним на Ибрям Хапазов) - български музикант, кларнетист виртуоз. Свири от 5-годишен. Отдава се изцяло на народната музика. През 1974 г. създава оркестър "Тракия". След "възродителния процес" в България Джо Бойд (продуцент на "Пинк Флойд") извежда Иво Папазов и оркестър "Тракия" на международната сцена, което им осигурява много концерти, записи и световно признание. Сред най-продаваните етноалбуми на "Хан*** рекърдс", подразделение на "Райко диск", са записите на Папазов, продуцирани от Джо Бойд. През 1992 г. Иво Папазов и оркестър "Тракия" са класирани на 5 място в анкетата на критиците на сп. "Даун Бийт" в категорията "уърлд бийт". Дискография: "Иво Папазов, кларнет" (1980 г.), "Популярни кларнетисти от Тракия" (1983 г.), "На хорото" (1984 г.), "Иво Папазов, циганска музика" (1985 г.), "Стамболово’86" (1987 г.), "Orpheus Ascending" (1991 г.), "Balkanology" (1993 г.). На 5 март 2005 г. Иво Папазов - Ибряма печели Наградата на публиката - част от престижните награди на английската радиостанция Би Би Си 3 за "уърлд мюзик". Наградата се определя чрез вота на слушателите от цял свят през интернет и по телефона, а повод за номинацията на българския виртуоз е неговият компактдиск "Панаири", издаден в Германия от "Кукер мюзик". На финала Иво Папазов се състезава с "Чеаде брадърс" от Палестина, италианския саксофонист Енцо Авитабиле и турско-канадския състав "Меркан ДеДе". 
Сталин заплашва, че СССР ще напусне ООН, която според него се е превърнала в оръдие на агресия в ръцете на западните държави. 
Би Би Си обявява за създаването на първата в света образователна радиопрограма за ученици. 
Японският император Хирохито обявява 15 февруари за национален ден на победата. Тогава японските войски завземат Сингапур, с което завършва Малайската (Сингапурската) операция (8 декември 1941 г. - 15 февруари 1942 г.). 
Назначен е нов служебен безпартиен кабинет начело с проф. Богдан Филов, който многократно е преустройван. 
Роден е Казимеж Куц - полски режисьор. Куц завършва Висшата театрална и филмова школа в Лодз. В началото на кариерата си е асистент на Вайда. Представител на популисткото течение в полското кино. Режисьор е на филмите -“Кръст за храброст” (1959 г.), “Никой не вика” (1960 г.), “Скок” (1969 г.). Негови филма са и “Хората от влака” (1961 г.), “Мълчание” (1963 г.), “Който и да знае” (1966 г.), “Солта на Черната земя” (1970 г.), “Перла в короната” (1972 г.), “Линия” (1975 г.), “Мъниста от една броеница” (1980 г.), “Братята ще дойдат скоро” (1986 г.), “Смъртта като филия хляб” (1994 г.), “Полковник Квиатковски” (1995 г.). 
Литва провъзгласява своята независимост. 
Умира Джозуе Кардучи - италиански поет и общественик. Роден е на 27 юли 1835 г. Завършва гимназия във Флоренция, университет в Пиза и 21-годишен започва да преподава литература в гр. Сан Минято. Обвинен в свободомислие, Кардучи е принуден да напусне работа и да замине за Флоренция, където известно време се издържа чрез частни уроци. Посреща възторжено преврата от 1859 г., който сваля от престола великия херцог на Тоскана (по това време Флоренция е столица на херцогство Тоскана). На 24 годишна възраст Кардучи е назначен за професор по гръцки език в лицея на гр. Пистоя, близо от Флоренция, а след 1 година заема Катедрата по класическа литература в Болонския университет, която ръководи повече от 40 години. Първият му стихотворен сборник “Рими” (1857 г.) не привлича вниманието на критиката. Известност придобива с поемата си “Химн на Сатаната” (1863 г.), посрещната с негодувание от консерваторите и клерикалите. Като поет се опитва да реформира италианското стихосложение и да разшири тематиката на поезията си. През последния период от творчеството си Кардучи е възприеман като официален поет на обединена Италия. През 1890 г. му е присъдено званието сенатор. Недоволните от този акт студенти устройват обструкция и принуждават Кардучи да напусне лекционната зала. Дълги години името му е синоним на понятието “съвременна италианска поезия”. Негови стихосбирки са: “Леко и сериозно” (1868 г.), “Ямби и еподи” (1867-1879 г., изд. 1882 г.), “Нови стихове” (1873 г.), “Варварски оди” (1877-1893 г.), “Нови варварски оди” (изд. 1882 г.); Филологически съчинения: “За стихотворенията на Данте” (1865 г.), “За развитието на националната литература” (1868-1871 г.), “Стихотворенията на Фр. Петрарка на исторически, морални и др. теми” (1876 г.), “За духа и формата на поезията на Леопарди” (1898 г.). Носител на Нобелова награда за литература за 1906 г. 
Уинстън Чърчил дебютира като писател. Той е автор на исторически и мемоарни книги. През 1953 г. получава Нобелова награда за литература. 
Роден е Михаил Николаевич Тухачевски - руски военачалник, маршал на СССР (1935 г.). Той завършва Александровското военно училище (1914 г.). Участва в Първата световна война в лейбгвардията на Семьоновския полк като поручик. През 1915 г. попада в плен, а през 1917 г. бяга в Русия. В Червената армия е от 1918 г. В този период е приет в партията на болшевиките. Назначен е за военен комисар на отбраната на Московски район (1918 г.). След Гражданската война се включва в провеждането на военната реформа (1924-1925 г.). Началник е на Военната академия на Червената армия (1921 г.). От май 1928 г. до юни 1931 г. командва войските на Ленинградския военен окръг. От 1934 г. е заместник народен комисар на отбраната, от 1936 г. - първи заместник на народния комисар на отбраната и началник на управлението по бойна подготовка. Решаваща е ролята му за техническото превъоръжаване на Червената армия, промяната на организационната структура на войските, развитието на нови родове войски и видове въоръжени сили. Инициатор е за създаване на редица самостоятелни военни академии. Автор е и на много статии, книги и доклади по проблемите на съвременната война. Маршал Михаил Николаевич Тухачевски е убит на 11 юни 1937 г. по заповед на Й. В. Сталин. 
В САЩ в оборот е въведен сребърният долар. 
Иларион Ловчански отказва да приеме екзархийския пост с мотива, че е вече стар. Същият ден се провежда нов избор, при който за екзарх е избран видинският митрополит Антим. 
По време на революцията във Франция Адолф Тиер е провъзгласен за президент на Третата Република.
Българският просветител и книжовник Димитър Миладинов (1810-1862 г.) е арестуван в родния си град Струга. Той е окован във вериги и изпратен в Битоля. Димитър Миладинов е послушник в манастира “Св. Наум”. Учи в гръцко училище в Охрид (1829 г.), по-късно работи като учител (1830-1832 г.), след това продължава образованието си в гимназията в Янина (1833-1836 г.). През 1836 г. като учител в Прилеп успява да въведе изучаването на българския език в гръцко училище. Заради дейността си е преследван от гръцкото духовенство. През 1836-1839 г. учителства отново в Охрид, но е принуден от гръцкия владика да напусне училището. Преподава в училищата в Струга (1839-1840 г.), Кукуш (1840-1842 г.), в гръцко училище в Битоля (до 1855 г.). По време на Кримската война (1853-1856 г.) обикаля Босна и Херцеговина. След това учителства в Кукуш (1857-1859 г.), Струга (1859 г.), Охрид (1860-1861 г.), като заедно с това продължава борбата за равноправие на българите и тяхната култура. Обнародва дописки в “Цариградски вестник” (1860 г.), обикаля македонските села и градове, за да събира помощи за дострояването на българския храм “Св. Стефан” в Цариград. Арестуван е от турските власти по обвинения на гръцкия владика Мелетий, че подбужда населението срещу властта и агитира в полза на Русия. Лежи в затворите в Охрид, Битоля, Солун, Цариград. Умира в Цариградския затвор, вероятно от тиф (има съмнения, че с брат му Константин е отровен от фанариотите). Основната заслуга на Миладинов е, че през юни 1861 г. в Загреб, заедно с брат си К. Миладинов, издава сборник с автентични български народни песни от Македония под заглавието “Български народни песни”. 
Свиканият от Високата порта църковно-народен събор в Цариград е закрит. На събора присъстват само трима представители на българските епархии. Българските очаквания не са удовлетворени. Отхвърлено е дори умереното искане за назначаване в епархиите на владици, които да знаят езика на местното население. В знак на протест българските представители отказват да подпишат протоколите на събора. Църковната борба се изостря все повече. В много селища населението не приема новоназначените гръцки владици. На 3 април 1860 г. (Великден) Иларион Макариополски не споменава на тържествената служба името на гръцкия патриарх. Великденската акция повдига духа на българския народ. От всички краища на България пристигат прошения, с които народът се отказва от Цариградската Патриаршия и признава за свой духовен глава Иларион Макариополски. След акцията Макариополски е заточен заедно с присъединилите се към борбата Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. Във всички български земи се провеждат митинги, изгонват се владици, населението не плаща църковните данъци и др. Критското въстание (1866-1869 г.), нарастването на революционния подем, преминаването на четите на П. Хитов и Филип Тотьо (1867 г.), на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.) в България принуждават Високата порта да разреши църковно-националния въпрос в полза на българския народ. Така на 28 февруари 1870 г. е издаден ферман за учредяването на Българска екзархия. 
Роден е Октав Мирбо - френски писател. Автор на романите: “Голгота”, “Абат Жюл”, “Градината на мъченията”, “Дневникът на една камериерка”; комедиите- “Лошите овчари”, “Сметките са сметки” и др. Последните му съчинения са пътни очерци - “Автомобил 628-Е8” (1908 г. ) и пиесата “Огнище” (1908 г.). 
Роден е Хюго де Вриз - холандски ботаник. Изказва схващания върху проблемите на наследствеността. През 1901 г. Вриз създава мутационната теория. Неговите представи за същността на мутационните явления коренно се различават от съвременните възгледи за същността на мутациите. 
Роден е Френсис Галтон - английски психолог и антрополог. Открива антициклоните и им дава теоретично обяснение. Антропологичните му изследвания получават практическо приложение в криминалистиката (особено в дактилоскопията). Преломен момент в творчеството му е публикуването на труда на Ч. Дарвин “Произход на видовете" (1859 г.). Под негово влияние Галтон въвежда в психологията и антропологията идеята за наследствеността, като се стреми чрез нея да обясни индивидуалните различия между хората. Основоположник е на диференциалната психология и един от първите, които започват експериментални изследвания на асоциациите и образната памет. Умира на 17 януари 1911 г. 
Роден е Жул Габриел Жанен - френски писател, критик, журналист и преводач. От 1870 г. е член на Френската академия. Ранните му романи са "Мъртвото магаре и обезглавената жена" (1829 г.), "Изповед" (1830 г.). След революцията от 1830 г. работи като постоянен театрален критик на правителствения вестник "Журнал де деба" ("Journal des debats"), където публикува очерци и фейлетони. Издава продължение на романа на Дидро "Краят на един свят и на племенника Рамо" (1861 г. ), превежда и творби от английските класици С. Ричардсън, Л. Стърн и др. Умира на 19 юни 1874 г. 
Английският крал Карл I издава Тригодишен акт за задължително свикване на парламента, който действа и до днес 
Роден е Фридрих Вилхелм - курфюрст на Бранденбург (от 1640), от династията Хохенцолерни. В немската историография е Наричан Великият курфюрст. По време на управлението му към Брандербург окончателно е присъединено херцогство Прусия. По Вестфалския мир (1648 г.) са присъединени Източна Померания и други немски земи. Поставя основите на абсолютизма в Пруско-Бранденбургската държава, създава редовна наборна армия. Потушава съпротивата на източно-пруското дворянство. 
Иван Грозни постановява първия руски войнски устав. 
Австрийският ерцхерцог Фердинанд І Хабсбургски става крал на Унгария и Бохемия.
Роден е Адмирал Гаспар де Колини – един от вождовете на хугенотите във Франция. Той участва в Италианските войни (1494-1559 г.). През 1547 г. е назначен за началник на френската пехота. В сражението при Сен Кантен (1557 г.) е пленен от испанците и откаран в Гент. След завръщането си във Франция през октомври 1559 г. се присъединява към хугенотите, които оглавява след смъртта на принц Конде (1569 г.). Защитник е на веротърпимостта и свободата на култа. Помага за сключването на изгодния за хугенотите Сен-Жерменски мир (1570 г.) и става съветник на френския крал Карл IХ, когото подбужда към активна външна политика: колониални завоевания в Америка и главно - война с католическа Испания чрез съюз с Англия. Колини тайно подготвя интервенция в Нидерландия. Влиянието му върху краля предизвиква тревога. Използвайки засилващото се недоволство на парижани от хугенотите, на 22 август 1572 г. Катерина Медичи организира покушение срещу него, но наемният убиец само успява да го рани. Убит е през Вартоломеевата нощ на 24 август 1572 г. 
Роден е Филип Меланхтон - немски протестантски богослов и педагог. Редактира заедно с Камерариус Аугсбургското вероизповедание. През 1537 г. Меланхтон подписва Шмалкалденските постановления. 
Въстаналите московчани ослепяват и заточват в Углич сваления руски княз Василий II Тъмни.
Умира Йоан V Палеолог - византийски император. Заема престола на 9-годишна възраст. От негово име управлява регентство: императрицата майка Ана Савойска, патриарх Йоан Калекас, Йоан Кантакузин и Алексий Апокавк. Главна фигура в регентството е Йоан Кантакузин, който представя интересите на едрите поземлени собственици. Чрез находчиви действия, проявявайки твърдост в отношенията с българския цар Иван Александър, Кантакузин сключва няколко успешни мирни договора, но по-късно е отстранен от регентството. Йоан V Палеолог става самостоятелен император след отстраняването на регентството през 1354 г. Той се стреми към съюз с България и сключва династичен брак (1355 г. ) между сина си Андроник и дъщерята на Иван Александър - Кераца. Целта на договора е да се започне обща борба срещу турците. Противоречията между двамата владетели, обаче се изострят във връзка с присвояването на крепостите Анхиало и Месемврия от Йоан V Палеолог, което е в нарушение на мирния договор. Избухва последната война между България и Византия (1364 г.). Йоан V Палеолог търси контакти с Римската църква, обещава на папа Инокентий VI, че ще покръсти в католическата вяра Византия, но среща силна съпротива и се отказва от уния с папата. По време на управлението му Византия става васална на османските турци. |
| Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България Всички права запазени. |
Powered By Geeklog Страницата е генерирана за 0.06 секунди |