Пред НДТ - проф. Божидар Димитров - директор на НИМ

Проф.  Димитров утре  се навършват 136 години от гибелта на Васил Левски. Обединява ли ни тя като нация?

Да, това е може би единствената историческа дата, която ни обединява . Утре от сутринта ще тръгнат хиляди българи дошли от различни краища с децата си да полагат венци и цветя пред паметника на Апостола, които вероятно принадлежат на различни политически сили, на различни етноси. Факт е , че в кабинетите на всички правителства, от всички политически партии застава портрета на Васил Левски - никога пред бюрото им., тъй като някои от тях едва ли биха могли да гледат Апостола в очите. Васил Левски се е наложил като една национална икона и затова българите са обединени поне в този ден.

Проф. Димитров в последно време е явно доста модерно да се пишат различни хипотези за живота на великите ни българи. Така е и с Васил Левски - в медийното пространство се разпространяват различни версии, като се започне за съмненията относно  рождената му дата, през това дали е  имал  жена до себе си и се стигне какво е написано в тефтерчето му. Какво е мнението на един историк за подобен тип хипотези? Мнозина като мен обикновени граждани са си създали един образ, който не искат по никакъв начин да променят. Необходимо ли е да пренаписваме историята?

Да, така е, разбира се. Васил Левски е една национална икона и се възприема повече като светец и действително националната пропаганда веднага след Освобождението на България изработва образа му в рамките на модела на средновековния светец, т. е той е един, чист, свят, който мисли само за едно Освобождението на България, който няма никакви лични интереси и не споделя нито една от човешките слабости. Това, разбира се, е един неточен и неправилен образ. Васил Левски е жив човек, такъв като всеки един от нас. Да, той действително е отдаден на една национална кауза . Той е български политик от втората половина на 19 век. Като всеки политик, разбира се, може би е имал своите слабости, които националната пропаганда старателно ги е прикрила, тъй като става дума за слабости, които не са присъщи на светец, но затова пък са присъщи на всеки политик, на всеки жив човек. Мисля, че образът на Левски няма да загуби, ако не бъде разглеждан като средновековен светец, а като един жив политик и да се търси неговата сила, както и неговата всеотдайност в името на една благородна политическа кауза по линия на това какво е свършил за тази кауза, успял ли е да я осъществи, а не колко маслинки е изял, имал ли е жена,  или не. Между другото, и едното, и другото е правилно и не е прегрешение, в това няма нищо лошо. Но що се отнася до политическата кауза, аз написах веднъж и настоявам, че Левски е най-успелият български политик от 19 и 20 век. Защо? Защото благодарение на неговата стратегия и тактика на националната революция той успя да осъществи 100 % от главната си политическа цел - възстановяването на държавна независимост. Българската държавна независимост беше възстановена след Руско турската война през 1877-78 година, но до нея се стигна след една национална революция, осъществена по неговия план, осъществена от хората, които той подготви и възпита в предшестващите години, така че независимо, че увисна на бесилото, този български политик успя да осъществи на 100% това, за което се бореше - възстановяване на българската държава. Нито един политик след него не успя да осъществи 100 % кауза, защото голямата национална кауза на българските политици до 1944 година беше обединението на всички български земи на Балканския полуостров в рамките на една държава. Успяха само някои от тях и то на 50 % -присъединявайки Източна Румелия, Пиринско, Родопите и Странджа. Втората национална кауза на българските политици беше построяването на комунизма и тук се провалиха намеренията им. Сега дори не бих  се наел да формулирам имат или не настоящите ни политици обща национална кауза . Имаше една кауза да влезем в ЕС и НАТО, благодарение на което да си вдигнем жизнения стандарт. Това обаче не се случи. Да пожелаем на българските политици точно като Левски да успеят и след 10 години да отбележим, че са работили успешно за една кауза.

Да, в кабинетите и на Ахмед Доган, и на Бойко Борисов висят портретите на Левски и Ботев, но искрено ли днес българските политици се обръщат към идеите на Апостола, или това е поредната поза?

За Бойко Борисов съм сигурен, пожелавам му да е силен като Левски, но днес  не може да стане новия Левски, освен ако не тръгне да освобождава Македония. А за останалите не съм много убеден дали искрено вярват в идеите му

А мислете ли, че днес е възможно да се роди такава силна личност като Левски, че днес е възможно да имаме съвременен Апостол на свободата?

Националната кауза на Левски е възстановяването на българската държавност. На България днес по-скоро й трябва да се роди новият  Стефан Стамболов или новият Константин Стоилов - двамата министър-председатели на България, които направиха от държавата ни регионална европейска суперсила. България днес няма нужда от държавна независимост – това беше каузата на Левски. Сега България има нужда от новия Стамболов.

А какво мислите за съвременните политици, които олицетворяват сами себе си с Апостола на свободата - като Волен Сидеров, например?

Има една огромна разлика, както казваше Николай Хайтов, между желание и възможности. Това е моят коментар за тези, които се олицетворяват с Апостола на свободата  днес.

Ивелина Оприкова, спец. кор. на НДТ в Народното събрание