Да поискаме прошка, докато закичваме мартеничка за здраве. Тази година идването на Баба Марта съвпада с още един християнски празник - Сирни заговезни, известен още като "Прошка". Празникът е винаги седем седмици преди Великден и се празнува за берекет и здраве. Думата "заговезни" идва от заговяване, започвам да постя. Седмицата, която мина и е между Месни и Сирни заговезни се нарича още Сирница, защото е подготовка за Великия пост, който започва. Празникът е известен още с името Прошка.

Прието е на този ден младите да посетят роднини и близки, както и кумовете и да поискат прошка с целуване на ръка за евентуално нанесени обиди през годината. След вечерята на Сирни заговезни, на която трябва да има баница, сирене, маслини, риба, яйца, жито, халва, орехи, сушени плодове и тиква, вече не се ядат млечни продукти.
Особено атрактивен и с нетърпение чакан от децата е обичаят "хамкане". На червен конец, спуснат от тавана се завързва халва или твърдо сварено яйце. Конецът се залюлява в кръг и всички се стремят да уловят халвата или яйцето с уста. Който успее, се смята, че ще е здрав през цялата година.

БАБА МАРТА БЪРЗАЛА, МАРТЕНИЧКИ ВЪРЗАЛА...

Със старта на единствения женски месец в календара се смята, че времето се преобръща и Баба Марта е тази, която вкарва студа 40 метра в земята. Според народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта.
Легенда разказва, че началото на мартеницата е поставено от сестрата на хан Аспарух - Хуба. Ханската сестра успяла да намери брат си по бял конец, който бил обагрен на места от кръвта на верния й сокол, пръв долетял до ханския аул. Така се поставило началото на традицията на 1 март да се подаряват усукани бели и червени конци за здраве и любов, дълъг живот, за плодовитост и изобилие.
Мартеницата е само български символ. Бялото е знак на красота, символ на чистота и невинност, на радост. Червеното пък е цвят на жизненост, здраве, любов, цвят на победата и живота. Вярва се, че то предпазва от злини и такава е и магическата му сила в мартеничката. Цветовете задължително се усукват наляво. Носят се до появата на първите щъркели и след това се закачат на плодни дръвчета.