Завърши седмият вот на недоверие към правителството на БСП-НДСВ-ДПС. Това беше най-комичният вот в историята на българския парламент, който на практика се превърна в преизборен конгрес на братските партии на Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Докан. Резултатът от гласуването бе прогнозиран, с изключение на гласовете на независимите депутати.

Вотът бе явен и очакванията, че може да се яви враг с партиен билет от средата на червените така и не се сбъднаха за наивниците, които ги прогнозираха. Царските депутати бяха единни с БСП и ДПС, а това означава, че критиките им към правителството са само за пред хората по време на избори с надеждата да се промъкнат някак в парламента чрез коалиция или даде гласове по милост от БСП и ДПС, а защо не и чрез включване на техни детутати в твърдите листи на Станишев и Доган. От ДПС изненади не се очакваха, защото те са били винаги дисциплинирани по време на гласуване в Народното събрание.

Интересно бе, че от опозицията и независимите нямаше въздържали се, колкото и някои от тях да са обвързани с управляващите. Очевидно е, че каквито и разпри да има в опозицията, вяка от партиите си прави сметки за предстоящите парламентарни избори, а сред независимите депутати витаят мисли да се включат тук или там или да се явят мажоритарно на изборите.

Крайният резултат бетонира правителството до края на мандата, освен ако не се случат някои извънредни обстоятелства, примерно протести или общонационална стачка. Поне засега няма такива изгледи.  85 народни представители гласуваха против правителството на БСП-НДСВ-ДПС, а управляващите като един юмрук казаха НЕ на вота на недоверие. Реалната истина колко българи в България, и колко зад граница ще гласуват за искащите втори мандат в коалиция БСП-НДСВ-ДПС ще се разбере на следващите парламентарни избори. Сега предстои управляващите да глаксуват удобен за себе си закон за изборите и удобно за себе си да решат кога ще се проведат те. Имат силата на депутатските ръчички, на държавните институции, включително и силовите, както и на огромните пари, които взеха от народа и ще разпределят по личното усмотрение на светата троица Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган.

Такъв е животът. Ако някой се сърди и е недоволен от вота и това правителство - да си спомни за кого е гласувал и прав ли е бил, че е постъпил така. Който не е гласувал, най-добре е да си мълчи, защото действително няма право да критикува нещо като Народно събрание, каквото и да е то. Който е доволен - честито, защото е станало това, за което е гласувал и защото неговото правителство е оцеляло за седми път.

След гласуването на вота опозицията напусна парламентарната зала, а управляващите продължиха да ни убеждата колко добре живеем и че ще живеем още по-добре, ако гласуваме за тях на следващите избори.

Георги Димитров обаче е казал, че колелото на историята се върти. След няколко месеца ще видим кои депутати от кои партии са успели да се заловят за паррламентарното колело и ще станем свидетели то наляво ли ще се продължи да се върти, или ще поеме на дясно, а може би ще остане и в застой до едни следващи избори за Народно събрание.

Такъв е животът. Това е България. Поне за останалите в нея.

Димитър Дуков